В предаването „Пирамида" на Светла Петрова тази събота двамата видни наши учени и политически дейци Божидар Димитров и Огнян Герджиков (които обикновено са на противоположни позиции по повечето коментирани от тях въпроси) бяха единодушни, че не може да се изключва никакъв вариант за освобождаването на сестрите в Либия, включително и изпращането на командоси.

И двамата са на мнение, че времето на тихата и явната дипломация вече е свършило.
Президентът Първанов също заяви, че е готов да предприеме всички възможни действия за разрешаването на проблема.

Имайки предвид упорството на либийския лидер, вътрешният натиск, на който е подложен за екзекуция на сестрите и декларираната солидарност с него от страна на Арабската лига, може да се окаже, че силовият вариант остава единствен.

Ясно е обаче, че България няма подготвени командоси, които биха били в състояние да изпълнят подобна задача.
Такива имат някои от страните-членки на ЕС, но едва ли биха ги изложили на опасност в такава акция, след като няма застрашени техни граждани (твърденията за евро-братството и че в Европа вече сме „всички за един и един за всички" са по-наивни от самите романи на Дюма).

САЩ си имат други грижи. И без  това вече 3000 американски войници в Ирак загинаха и 25000 са ранени.
Като прибавим и жертвите в Афганистан, се получава една внушителна цифра.

Освен това, почти целият арабски свят е вече с анти-американски нагласи.
Една тяхна намеса в Либия би подкопала допълнително статуса им на световен лидер.

Русия в същото време няма да тръгне да си цапа ръцете заради неблагодарния си бивш съюзник България.

Има обаче една страна, която има и подготвени командоси и технически средства, и изцяло положителни нагласи към България, и традиционно враждебно отношение към Либия на Муамар Кадафи.
И най-важното - голям опит в провеждането на подобни акции.

Това е, разбира се, е Израел.

През 1981г. израелската авиация бомбардира и разруши иракския ядрен реактор „Озирак", след това унищожи щаб-квартирата на ООП в Тунис.

Израелски командоси неведнъж успешно щурмуваха завзети от терористи самолети и освободиха заложниците и многократно освобождаваха от плен свои бойци и пилоти, или пленяваха и ликвидираха палестински лидери дълбоко в тила на врага.

Тук трябва да се подчертае, че разрушаването на ядрения реактор „Озирак" е съпроводено с бомбардиране на багдадски затвор и освобождаване на попаднал в плен израелски разузнавач.
Тоест, налице е точно такъв прецедент - внезапно нападение на затвор в арабска страна и освобождаване на затворник.

От друга страна, ние знаем, че в Израел никой не е забравил за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.
Чувал съм от приятели, посетили тази страна, че в ресторантите, когато разберат откъде са, им ръкопляскат.

Дипломатическата подкрепа от страна на Тел Авив и упражненият от там натиск върху Анкара изиграха решаваща роля през лятото на 1989г. за спиране на опасната ескалация на българо-турския конфликт.

И най-накрая, въпреки многобройните жертви от българска страна, министър Веселин Близнаков вече обяви готовност за изпращането на нов военен контингент в Ирак.

И за слепия е ясно, че там нашите момчета защитават, колкото американските, толкова и израелските интереси.

Българският посланик в Израел, моят приятел от детинство Петко Димитров, трябва да убеди ръководните кръгове в страната, че в случай на липса на алтернативни на силовия варианти, само те могат да ни помогнат.

Петко, натискай израелците този път и те да направят жертва заради българките! Нека се покажат наистина благодарни!