В управленската програма на правителството липсва политика за това как да се реши кадровият проблем в здравната система, който е огромен. Това заяви пред БНР бившият здравен министър д-р Мими Виткова.

Тя предупреди, че отлагането на решението на този проблем ще бъде катастрофа за здравната система. "Аз не виждам мерки, които да се въведат", категорична бе Виткова.

По нейни думи на програмата ѝ липсва доста голяма доза конкретика, както и съгласуваност с работещите в системата.

"Тези мерки, които са набелязани в програмата, изтекоха като някакъв доклад за промени, които трябва да бъдат направени преди всичко с цел намаляване на административните разходи. Това, което прави впечатление, е, че те като че ли не са съгласувани вътреведомствено, не са съгласувани с лицата, които даже носят отговорност за конкретните сектори. Аз към днешна дата нямам отговор на въпроса - защо точно в този сублимен момент, когато се прави публично достояние на програмата за управление, напуска един от водещите заместник-министри", коментира тя.

Кадровата криза в здравеопазването се задълбочава

Кадровата криза в здравеопазването се задълбочава

Шефът на БЛС предлага увеличаване на здравноосигурителната вноска

Според нея е възможно това да е причината за оставката на д-р Петко Салчев. Д-р Виткова изтъкна, че той не е единственият, който макар и мълчаливо, изглежда, че изразява несъгласие.

"На практика някои добри намерения не са подплатени с достатъчно експертиза и анализ - какви ще са ползите и какви ще са минусите от тях", отбеляза специалистът.

"Ние вече имаме натворени доста болнични заведения в страната. Аз съм оставила системата 1997 г. със 144 болници, които бяха справедливо разпределени териториално в страната и с доста по-голям брой болнични легла от средноевропейските. Ние не сме имали дефицит от болнични легла. Настроихме обаче толкова много болници, концентрирани в няколко големи града в страната, и по този начин кадрите от останалите региони изтекоха към тези големи градове, оголихме мрежата в страната и сега въпросът е - да, щял да се затегне контролът при откриването на нови лечебни заведения. Какво ще правим с тези, които сме ги натворили и които имат запълване на капацитета с 50%? На практика този голям брой лечебни заведения стимулира работещите в тях да приемат все повече и повече болни, т.е. неща, които могат да се решат в извънболничната помощ, умишлено се хоспитализират пациентите, защото това е начинът болницата да си докара приходи и работещите да получават възнаграждения", обясни тя.

Виткова заяви, че не е видяла предложение какво ще се прави със съществуващите болници.

"Ако идеята е да ликвидираме общественото здравеопазване, обществената болнична помощ на ниво държавни болници и на ниво общински болници, може би това ще е пътят, но никаква конкретика", посочи тя.

Криза в здравеопазването: Близо 30 000 медсестри липсват у нас

Криза в здравеопазването: Близо 30 000 медсестри липсват у нас

Не искат да учат заради отговорността и денонощната грижа за пациентите

Друг амбициозен приоритет е намаляване на доплащанията. Според нея няма нищо конкретно и по този въпрос.

"Най-голямото доплащане правят най-бедните граждани на Европейския съюз - българите - около 40% от общите разходи за здравеопазване са от джоба на болния. Този процент в Европа е под 15. Абсолютно никаква конкретика няма и не бих казала, че единственият начин да се намали доплащането е като се увеличи вноската. Трябва да се увеличи на първо място контролът върху дейността на лечебните заведения", изтъкна Виткова.