Браншова камара "Плодове и зеленчуци" (БКПЗ) настоява за гарантиране на продоволствената сигурност чрез защита на българското производство, прозрачност в ценообразуването, последователен ефективен контрол и справедливи условия за производителите по цялата агрохранителната верига.
Позицията на браншовата организация е подкрепена от Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП) и Националната асоциация на производителите и преработвателите на черупкови плодове в България (НАППЧП). Тя е адресирана под формата на отворено писмо до премиера Румен Радев, с копие до министрите на икономиката Александър Пулев и на земеделието и храните Пламен Абровски, както и до председателя на ресорната комисия в парламента Явор Гечев.
От БКПЗ подчертават, че защитата на потребителите и запазването на българското производство изискват институциите да изпълняват своите функции независимо, с публични резултати и конкретни действия при установени нарушения.
От камарата коментират на кратко и писмо до Радев и Пулев от Сдружението за модерна търговия, в което членуват най-мащабните търговски вериги в страната. Те настояват секторът да бъде разглеждан като критична инфраструктура и отправят критики към работата на Комисията за защита на потребителите (КЗП). "Това поставя съществен въпрос: как се гарантира продоволствената сигурност на България и каква отговорност носи всеки участник във веригата", посочват от БКПЗ.
Позицията на Браншова камара "Плодове и зеленчуци" е, че хранителният суверенитет се изгражда чрез устойчиво българско производство, жизнеспособни стопанства и държавна политика, която създава условия за тяхното развитие. От организацията допълват, че се изискват напояване, работна ръка, инвестиции, коопериране и възможност земеделските производители да реализират продукцията си при справедливи условия.
Производителите на плодове и зеленчуци заявяват, че търговските вериги имат важна роля в снабдяването и достигането на храните до потребителя, но представляват завършващото звено на процес, който започва в стопанството. Изтъкват също, че логистичният капацитет и пълните рафтове сами по себе си не гарантират хранителен суверенитет, ако страната губи способността да произвежда собствена храна.
Производителите посочват още, че обявените от КЗП данни за надценки над 100% в търговските вериги при отделни основни хранителни продукти изискват задълбочен анализ на ценообразуването. Те отбелязват, че потребителите и производителите имат право да знаят как се формира цената по пътя от стопанството до магазина, какви разходи се начисляват и как се разпределя добавената стойност.
БКПЗ очаква КЗП и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да продължат работа по изясняване на процеса и за установяване на евентуални нелоялни практики. От браншовата организация добавят, че проверките, основани на проверими данни и еднакви правила за всички, са необходима гаранция за доверието в пазара. "Честната търговия има интерес от такава прозрачност. Подкрепяме работата на КЗП и КЗК в посока на осветляване на процесите и идентифициране на изкривяванията по агрохранителната верига", посочват от камарата.
В нейното отворено писмо до властта и обществото се изтъква, че значителната пазарна тежест на големите търговски субекти поставя и въпроса за условията, при които българските стопани получават достъп до потребителите. Допълва се, че е необходима преценка дали концентрацията на покупателна сила създава предпоставки за едностранно налагане на условия, прехвърляне на разходи и ограничаване на възможностите за реализация.
От БКПЗ цитират и част от становище на Европейската комисия (ЕК): "Веригата за доставки на храни е уязвима по отношение на нелоялните търговски практики поради значителните дисбаланси между малките и големите оператори."
"Именно заради по-слабата преговорна позиция на земеделските производители европейското законодателство въвежда задължителна защита срещу определени нелоялни практики, включително едностранни промени в договорите, забавени плащания и прехвърляне на търговски риск върху доставчиците. За да защити по-слабата страна и да осигури справедливи доходи за фермерите, Европейският съюз прие специална Директива (ЕС) 2019/633 относно нелоялните търговски практики", отбелязват от Браншова камара "Плодове и зеленчуци".
От организацията уточняват, че директивата забранява най-вредните подобни бизнес практики и задължава от Европейския съюз (ЕС) (включително България, чрез промени в Закона за защита на конкуренцията) да определят органи, които да налагат сериозни глоби при нарушения. В публикуваната на 1 декември 2025 г. оценка ЕК отчита, че страхът от ответни търговски действия продължава да възпира производители и доставчици да подават сигнали, а разследванията по инициатива на националните органи остават недостатъчно използвани. Това е конкретен европейски аргумент за активна работа на контролните институции и за по-ефективна защита на производителите, пишат още от БКПЗ.
Добавят също, че в този контекст искането модерната търговия да бъде разглеждана като критична инфраструктура трябва да бъде обсъждано при ясни гаранции за запазване на независимия и ефективен контрол. Браншовата камара настоява стратегическото значение на сектора да не служи като основание за привилегировано третиране или ограничаване на проверките на КЗП, КЗК и Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ). От организацията изтъкват, че то предполага висока отговорност към потребителите, прозрачност и честни отношения с доставчиците.
От Браншова камара "Плодове и зеленчуци" заявяват още, че хранителният суверенитет на България изисква жизнеспособни български стопанства и справедлив достъп на тяхната продукция до пазара. Също така посочват, че сигурността на снабдяването трябва да се изгражда с участието на цялата агрохранителна верига, като производството бъде поставено в основата на държавната политика.
Браншовата организация настоява за изясняване на причините българските производители да срещат препятствия пред достъпа до търговските вериги, докато аналогична продукция се доставя от внос. От камарата пишат още, че честната търговия предполага прозрачни изисквания, предвидими договорни отношения и равнопоставеност на доставчиците.
Производителите на плодове и зеленчуци уточняват, че контролът трябва да обхваща и качеството, безопасността и произхода на храните. Те настояват БАБХ да извършва системни проверки и лабораторни изследвания за остатъчни количества пестициди, както и замърсители като микотоксини (включително афлатоксини) над допустимите норми, с публично оповестяване на резултатите и своевременни действия при установени несъответствия.
От БКПЗ подчертават, че еднаквите изисквания към българската и вносната продукция защитават едновременно потребителя и коректния производител.
От организацията са категорични, че са необходими трайни законодателни решения и настояват за ускоряване на работата по законодателството за веригата на доставки на земеделски продукти и храни и по Закона за кооперирането. От камарата допълват, че целта трябва да бъде прозрачна търговия, по-силни позиции на производителите, развитие на късите вериги на доставки и ефективно пресичане на нелоялните практики.
"Продоволствената сигурност започва от полето. Гарантирането ѝ изисква България да запази хората и стопанствата, които произвеждат нейната храна", изтъкват в заключение от Браншова камара "Плодове и зеленчуци".
USD
CHF
GBP
