„Атака", която преди две години беше пред крах, днес отново е изправена пред фиаско. В края на 40-тото Народно събрание Волен Сидеров дотолкова беше загубил контрола над онова, което ставаше във фамилното му ООД, че дори остана без собствена парламентарна група.

За да не позволи подобно нещо да се повтори и в сегашния парламент, Сидеров предприе драстични мерки. Близо 50 кандидат-депутати от листите на партията му бяха „убедени" да подпишат гаранции за кредит на пет офшорни фирми, регистрирани на Сейшелските острови.

С този ход лидерът на „Атака" не само се опита да се предпази от бъдещи отцепвания от парламентарната му група, но и, реално погледнато, трансформира семейната си фирма в офшорка. Осигурявайки си по този начин както политическо спокойствие, така и финансов комфорт.

Но до 25 май т.г., когато трима депутати от „Атака" - Валентин Николов, Кирил Гумнеров и Огнян Пейчев, обявиха в Народното събрание, че напускат парламентарната й група. „Единственият ни мотив да направим това не е емоцията - чашата преля!", заяви тогава Николов, който се яви пред медиите заедно с колегите си.

Междувременно на 8 юни т.г. и депутатът Стоян Иванов напусна парламентарната група. „Напускам, защото според мен в един момент един човек в тази партия подмени идеята с личния си стремеж да бъде на върха. Това вече не е моята партия", обясни мотивите си поредният разколник.

Скандалът с документите, които се оказаха гаранция за кредит, които бяха принудени да подпишат почти всички кандидат-депутати на „Атака", е истина. Има такива документи, аз лично също съм подписал. Вярвах на Волен, вярвах, че той се бори за идеята, той ме увери, че това е чисто формално, че такива фирми всъщност няма, че няма теглени кредити, но все пак е необходимо като някакъв факт, който в бъдеще да бъде спирачка срещу разпадане на групата, добави Иванов.

Така парламентарната група на „Атака" остана със 17 души и кошмарът на Сидеров - да не остане и в 41-вото Народно събрание без парламентарна група - е на път отново да стане реалност!

Разбира се, в целия този трагикомичен фарс, на който сме свидетели, невинни няма. Нито Волен, нито отцепниците могат да пледират в кулоарите на парламента и по медиите за „невиновност".

Но, колкото и „хитър" да му изглеждаше на Сидеров преди 2 години ходът с подписването на гаранциите за кредит, днес можем да кажем, че той се оказа бумеранг. Който всеки напускащ парламентарната група с дива ярост запраща върху все по-болната глава на вожда.

Друг е въпросът доколко Волен е „осребрил" дадените гаранции или има намерение да го направи. И в двата случая, той ще се смее последен - при това с препълнено от финансова наслада гърло!

Какъвто и да е крайният резултат обаче от сагата с офшорките, на Волен Сидеров ще му е все по-трудно открито да се въплащава като „втори Левски", за какъвто се представяше съвсем доскоро.

Оттук насетне, тефтерчето на Апостола, скрупульозно изписано с подробен отчет как са харчени народните пари, ще го преследва до края на политическата му кариера. Както и на отцепилите се от групата на „Атака" в парламента нейни екс-членове.

Защото, колкото и днес да ни обясняват как са били измамени от „лошият Волен", просто няма да се намери човек в България, който да им повярва. Наивниците у нас измряха през годините на „прехода"!

Няма кой да се върже и на обяснения от рода: „С огромно неудоволствие напускам „Атака". Напускам, защото ставам заложник на човек, който волно или неволно реанимира Ахмед Доган", дадени от Стоян Иванов.

Защото веднага възниква въпросът: „Той сляп ли е бил две години, че чак сега е видял пъкленото Сидерово дело?!"

Едва ли! Още повече, че в случая става дума за човек, който като журналист отдавна, по думите му, се е врял в тези неща.

Тогава какво е обяснението за лекотата, с която почти 50 кандидати за депутатски стол са подписали гаранциите за кредит?

Лакомията за власт - това е обяснението! Същата онази позорна за нацията ни лакомия за власт, която така брилянтно бе описана от Алеко Константинов в „Бай Ганю" и която, в крайна сметка, му взе главата.

Да не беше тази лакомия - и преди, и сега - нямаше да преживеем три национални краха и нямаше да сме последни в ЕС! И бих добавил, и нямаше да продължават да се гаврят с нас вече две десетилетия американските посланици. И то по начин, по който не са го правили дори съветските им „колеги!

Поредното доказателство за последното даде тези дни посланик Уорлик. Часове, след като на 8 юли 2011 г. законопроектът на ГЕРБ за отнемане на незаконно придобито имущество не беше приет на първо четене от парламента, американското посолство разпространи изявление на посланик Уорлик.

С това свое изявление посланикът на САЩ не за първи път грубо се намесва във вътрешните ни дела, прави го толкова често, че вече дори почти не дразни.

Явно качеството му на почетен наш генера-губернатор Джеймс Уорлик се срещна и с т. нар. независими депутати в парламента. След срещата Уорлик разказа, че всеки от „независимите" го е уверил, че е ангажиран да служи на интересите на народа и да гласува по съвест.

Възхищавам се, заяви американският посланик, от тези депутати, че намериха смелостта да се отделят от предишните си политически групи. Уорлик подчерта, че всеки един от тях е приел наистина много смело решение. Той съобщи и, че са се договорили да продължат да водят диалог и срещи в този формат.

Това е груба намеса в българския парламент, каза по този повод Волен Сидеров и поиска Народното събрание да осъди с декларация тази, по думите му, груба намеса на чужд посланик във вътрешните дела на страната.

Както и се очакваше обаче гласът му остана „глас в пустиня". И по-различно не можеше и да бъде - за да се стигне до тази унизителна ситуация, отговорност има и Сидеровата партия, която в течение на 2 години подкрепяше безрезервно ГЕРБ.

Затова, Волене, не се цупи на Цецка Цачева, че остана глуха и няма за сърцераздирателните ти стенания, сърди се сам на себе си.