Българската държава с лека ръка заряза шестима свои граждани. Обяви ги чрез устата на външния си министър Николай Младенов за „престъпници" и абдикира от неотменимите й конституционни задължения да защитава правата им.

Става дума за шестимата български моряци, които заедно с още 3-ма от екипажа на кораба "Ина" бяха задържани на 21 юни т.г. в гръцкото пристанище Нафплио, след като на борда бяха открити 3000 мастербокса контрабандни цигари.

Моряците са обвинени от гръцките власти в контрабанда. На 11 юли екип на ТВ СКАТ плати 10 хил. евро гаранция от тяхно име, за да могат да излезнат от ареста. Петима от тях излезнаха, но зад решетките остана помощник-капитанът.

На пресконференция в БТА близките на задържаните в гръцкия град моряци алармираха, че състоянието им се влошава драстично, че един от тях е с тежки сърдечни проблеми и трябва да му бъдат направени две операции, за да оцелее.

Роднините на моряците апелираха и за информация от българските власти. „За нас е много трудно да получим някаква информация", казват те. Още на 29 юли са изпратили писма - зов за помощ, до премиера Бойко Борисов, президента Георги Първанов и министъра на външните работи, но до ден днешен отговор няма.

Близките на моряците недоумяват и защо МВР повече от 40 дена не си направи труда да потърси корабособственика. Те не разбират защо държавата не се застъпва за близките им и изразиха огорчението си, че случаят бил определен като частен.

Според роднините на задържаните българи гръцките власти не са открили трудови договори и застраховки на моряците. В момента освободените мъже са без документи, пари и подслон и разчитат на помощта на гърци и българи.

Българските власти дотолкова абдикираха от задълженията си, че дори не влизат в контакт с гръцките власти, за да върнат поне отнетите документи за самоличност на шестимата ни сънародници. Въпреки че отнемането им е явно нарушение на гражданските им права по Европейската конвенция за правата на човека.

След репортажите в медиите, все пак се забелязва известно раздвижване от страна на българското посолство в Атина, изразяващо се в посещение при моряците на пълномощния министър Димитър Енчев и на негов колега.

Уверенията на двамата дипломати пред българите били, че Външно министерство ще бъде отново информирано за тяхното тежко положение. И толкова! Тази „активност" обаче бледнее на фона на бързата реакция на украинското консулство, реагирало незабавно в помощ на двамата украинци от екипажа.

При това престъпно бездействие на българската държава, чудно ли е, че съвсем наскоро моряците се усъмниха, че някой има интерес те да не се върнат живи, а в ковчези в България, за да не бъдат разкрити каналите за контрабанда?!

А може би „незаинтересоваността" на българските власти по случая се обяснява и със съобщеното от съпругата на механика Красимира Туртова, че мъжът й казал, че рейсът ще е кратък и че „ще се изпълнява важна държавна поръчка".

„Явно далаверата е голяма", коментира Туртова и добави, че корабът тръгва празен, товари в Северен Кипър за Албания, минават дни и при разговор с мъжа й той й се оплакал, че 30 години е на море, но такъв рейс не е имал.

Изглежда, някой в България много държи случаят с българските моряци да бъде погребан дълбоко и завинаги в гръцките зандани.

Без значение, че, както съобщиха близките на моряците, независими общественици са подготвили жалба до главния прокурор срещу бездействието на институциите, тече и подписка в няколко града, а във Фейсбук има страница с призив „Хора, помогнете на бащите ни!"

Ще напомня само, че чл. 25, ал. 5 от Конституцията на България гласи: „Българските граждани, пребиваващи в чужбина, са под закрилата на Република България." А чл. 26, ал. 1 постановява: "Гражданите на Република България, където и да се намират, имат всички права и задължения по тази Конституция."

Впрочем, загърбването на български граждани, които са изпаднали в беда в чужбина, от българската държава се превръща в синдром.

Спомнете си само прословутата реплика на бившия премиер на България Иван Костов по отношение на арестуваните наши медици в Либия: „Ами, ако са виновни?" Това негово „съмнение" доведе не само до бездействието на външния министър Надежда Михайлова, но и до удължаване на мъките на българките.

А каква е цената на свободата на петте сестри, платена от българския данъкоплатец, знаят само участниците в преговорите с Кадафи.

Но онова, което засяга обикновеният българин и в двата случая, е, че той не е застрахован от изоставянето му от българската държава, ако, не дай си, Боже, изпадне в немилост в чужбина. Синдромът на безхаберието на България към гражданите й е еднакво опасен за всички ни. А може да се окаже и гибелен.

Нека само да си спомним, че петте български медицински сестри излетяха от Триполи с по две смъртни присъди за всяка една от тях!

Затова все си мисля, че редом до близките на моряците на последната им пресконференция трябваше да бъдат и медиците от Либия. Те най-добре знаят какво означава да те изостави собствената ти държава, когато бедстваш. И, колкото и да им е горчиво от „посрещането в родината", трябва да помогнат на моряците.

Иначе рискуваме известният с нестандартното си мислене Бойко Борисов да изкове нов почин: „Всеки премиер - с либийска афера!"