Новият генерален секретар на НАТО и двукратен министър-председател на Норвегия Йенс Щолтенберг има доста скандална за евро-атлантик репутация, която го прави много симпатичен в Москва и не толкова в Киев и, разбира се, в Брюксел.

Той още от младежките си години е функционер на Норвежката Работническа Партия, която загуби 98 свои млади активисти, избити от неонациста Андерш Брейвик. По време на трагедията, Щолтенберг караше втория си мандат като министър-председател. Но дори и тогава политическата му кариера не се срина и, както виждаме, сега достигна своя връх.

За избирането му на високия пост не му попречиха и миналите му увлечения по марксизма-ленинизма, довели до анти-натовски изказвания, нито съмненията, че е работил за КГБ под името „агент Стеклов". Впоследствие, Йенс Щолтенберг проявява чувство за хумор, като си избира именно „Стеклов" за псевдоним в любимите си компютърни игри.

Той има късмет, че усилията на Ангела Меркел да спаси договора между НАТО и Русия, в крайна сметка се увенчаха с успех. Също така, в деня на неговия избор, в белоруската столица Минск беше подписано примирие между украинските военни и опълченците от Донбас. Колко ще трае то, засега никой не може да каже. Украинската армия вече неколкократно нарушава предишните примирия и командирите на опълченците никак не са склонни да вярват на генералите в Киев.

Много експерти дори се опасяват, че примирието може да се окаже тактически ход на киевската власт, с цел превъоръжаване с оръжие по натовски образец и прегрупиране на силите. Ако излезе така, Киев ще загуби и немногото си привърженици в Европа и ще си спечели нови врагове. Но ще спечели време, през което ще може да се подготви за ново настъпление серщу опълченците. И ако то се увенчае с успех, да постави международната общност пред свършен факт. От което ще спечелят най-вече американската военна промишленост, поела ангажимент да въоръжи украинската армия и частните военни компании в страните от НАТО, продължаващи да набират доброволци в средите на европейската крйна десница (подобни на вече споменатия Брейвик).

Не е случайно, че споменатите събития съвпаднаха и с пристигането в Москва на новия американски посланик Джон Тефт, специалист по „цветните революции", с богат опит от работата си в бившите съветски републики. Още след кацането си, той изрази задоволство, че се завръща отново в руската столица. Навярно с нетърпение очаква да му се даде възможност да затегне примката около Кремъл. Този път обаче най-много да влоши допълнително усложнените отношения между Москва и Вашингтон.

Както се очакваше, на срещата на високо равнище на НАТО в Уелс, нашият военен министър отново се направи на „по-католик и от папата" и поиска разполагане на командни структури на Пакта на българска територия. Така Велизар Шаламанов за пореден път си осигурява поредното „топло местенце" в Брюксел, или Вашингтон, за сметка на българската национална сигурност.

Защото, ако не дай си Боже, украинският конфликт се затегне и противопоставянето между Русия и Запада продължи, българската територия автоматично се превръща в мишена за руските стратегически оръжия. И ако някоя гореща глава, от едната или другата страна на барикадата, реши да разпали световен конфликт, на България няма да й помогнат нито историческата българо-руска (и българо-съветска) дружба, нито присъствието на стотици хиляди руски граждани на българска територия. Поне така смятат повечето военно-политически специалисти в Москва.

Точно преди 1 година, на Световния Конгрес по Глобалистика във Факултета за Глобални Процеси на МГУ „М.В.Ломоносов", в секцията „Национална и Международна Сигурност" един от докладчиците разви тезата, че в случай на война, руският Черноморски Флот трябва превантивно да удари военно-морските и военно-въздушните бази на НАТО по цялото крайбрежие на Черно Море. На моя въпрос не го ли притеснява факта, че специално в района на бургаското летище Сарафово постоянно живеят множество руснаци и още повече пристигат през летните месеци, отговорът беше, че го притеснява, но че няма друг начин, защото в противен случай много повече негови сънародници ще загинат от натовските удари. Присъстващите мои студенти безуспешно се опитаха да му възразят. А докладчикът беше от хората, които вземат решенията в Кремъл...

И в сегашната ситуация, вместо временните български ръководители да се поучат от мъдростта на дълголетния белоруски президент Лукашенко и да съдействат за умиротворяването на Украйна, те „наливат масло в огъня", знаейки, че няма да отговарят за последствията от решенията си.

Затова може би крайният изход от перманентната българска политическа криза е президентска република, в която да е ясно кой носи отговорността за вътрешната и външната политика.