Подписването на споразуменията в Сочи рязко повиши шансовете за реализация на проекта "Южен поток" пред конкурентния "Набуко".

Изявленията на директора на Българския енергиен холдинг Галина Тошева и пресаташето Мая Христова дават да се разбере, че озвучените по времето на визитата в Москва на министър-председателя Сергей Станишев български претенции към руската страна са удовлетворени и се пристъпва към конкретната работа по изграждането на тръбопровода.

Гръцките и сръбските партньори на "Газпром" също са доволни от договорените условия и са готови да стартират строителството през тяхна територия. По този начин старите православни съюзници на Русия на Балканите отново се връщат в нейната геополитическа орбита.

Не така стоят нещата с италианската енергетична компания "ЕНИ". Нейното ръководство се опитва да диверсифицира доставките на газ и паралелно с "Южен Поток" и "Набуко" прави сондажи за изграждане на газопровод от Алжир, който до голяма степен би могъл да замести евентуално прекъсване на доставките от Руската федерация и бившите съветски републики (както се случи през януари т. г.).

Такава е политиката и на ръководството на ЕС като цяло. Затова и руската страна напоследък прави опити да съчетае двата проекта и да раздели сферите на влияние на принципа на взаимната изгода, така че да няма недоволни и двата проекта да имат своя шанс.

Не случайно в Сочи беше поканен и присъства италианският министър-председател Силвио Берлускони (което се смята за голяма дипломатическа победа на Владимир Путин).
Той напоследък се превърна в най-големия дипломат от държавните ръководители на страните от ЕС.

В случая важна роля изигра неговото близко приятелство както с Владимир Путин, така и с турския им колега Реджеп Тайип Ердоан (Берлускони преди 6 години беше кръстник на сватбата на сина на Ердоан и създаде прецедент, като целуна ръката на булката - нещо абсолютно недопустимо според ислямските канони).

Неговото присъствие в Сочи беше нужно както за обезпечаване на подписването на споразумението между "Газпром" и "Ени", така и за предварителното уточняване на гледищата по спорните въпроси, разизсквани на съботната среща между Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоан. А такива не може да няма, имайки предвид всестранното развитие на руско-турското икономическо и политическо сътрудничество (в момента Москва е първи външнотърговски партньор на Анкара, а Анкара - пети на Москва).

Най-главният беше турската страна да бъде успокоена, че реализацията на "Южен поток" няма да пречи на същата на проекта "Набуко", при условие че той бъде реализиран в разумни мащаби.

Защото, според сегашните преценки, възможно е тръбата, която предстои да мине през Турция, просто да няма с какво да бъде напълнена. А и транспортните коридори, планирани за "Набуко", се характеризират с висока степен на опасност.

В Грузия рано или късно ще има нови вълнения на етно-религиозна основа.
Армения и Азърбайджан взаимно се обвиняват за трагичните инциденти в Академията по енергетика в Баку и в химическия завод "Наилит" в Ереван и не отбелязват напредък по въпроса за Нагорни Карабах.

Град Тебриз, откъдето предстои да мине иранската част от газопровода, всеки момент може да бъде подложен на атака от страна на израелските ВВС, заради ядрения реактор намиращ се наблизо.

А в Югоизточна Турция партизаните от ПКК постоянно повишават ефективността на своите диверсионни действия. Техните бази са в Иракски Кюрдистан и поне засега никой не може да ги изгони оттам.

Тоест, евентуално разклонение на тръбата към Ирак също е с висока степен на риск. Освен това, страните от Каспийския регион поемат нарастващи ангажименти към Китай и Япония и едва ли ще могат да запълнят бъдещия капацитет на "Набуко".

В такъв случай не може да се говори за "Южен поток" или "Набуко", а по-скоро за "Южен поток" и "Набуко"!