Първият тур на общопартийните, вътрешни, преки избори за председател на СДС и за членове на Националния изпълнителен съвет (НИС) беше проведен успешно, при видимо добра организация и с минимални разходи за партийните структури на синята партия.

Общественият интерес към изборите беше общо взето висок, като интернет изданията бяха заляни от сметки, какво ще стане на втория тур, има ли борба между различни лобита и какви ще бъдат последствията за СДС от избора на един или друг кандидат.

Ще се въздържа от подобни коментари, за да не бъда обвинен, че провеждам агитация за определен кандидат в навечерието на „деня за размисъл".

Впрочем, противниците на СДС само биха се радвали ако в навечерието на втория тур, двамата кандидати - Мартин Димитров и Румен Христов, започнат да се замерят с компромати за принадлежност към разни лобита.

Голяма радост за зложелателите на СДС би било и продължаването на образно казано „втренчването на СДС в пъпа му". Времето на СДС за самосъзерцание свърши и видимо това се разбира и от двата кандидати, стигнали до втория тур.

Проведените общи вътрешни избори в СДС заслужават да бъдат анализирани от една друга гледна точка - въпросът за състоянието на Съюза в момент, когато остават по-малко от девет месеца до парламентарните избори.

Провеждайки публично избор за председател и за членове на НИС, СДС пое и определена степен на риск, изваждайки на показ вътрешното си състояние при много висока степен на прозрачност.

По принцип, подобен подход демонстрира сила и увереност в състоятелността на партията. От друга страна, на яве излизат и вътрешните дефекти на някогашната добре смазана машина на СДС.

Официалните резултати от първия тур са факт. Позволявам си да ги поместя по-долу за пълнота на изложението, така както са обявени в официалния сайт на СДС ( http://www.sds.bg/bg/publications/read/587?type=3 ).

От 9941 редовно отчетени членове на СДС с право на глас по утвърдения списък, са гласували 7587. Последното отговаря на избирателна активност от 76,3 %.

Излишно е да се говори много за това число. Очевидно членовете на СДС са подходили повече от отговорно към общопартийните избори за предесдател и за членове на Националния изпълнителен съвет на Съюза.

Гласовете за председател са подадени както следва:


Иван Сотиров - 1680 гласа - 22,8%
Румен Христов - 1927 гласа - 26,2%
Александър Йорданов - 196 гласа - 2,7%
Мартин Димитров - 2878 гласа - 39,1%
Петър Паунов - 796 гласа - 10,8%
Цоньо Ботев - 47 гласа - 0,6%

Ръководството на СДС не оповести данни за избирателната активност и за подадените гласове по области и общини, затова те могат да се запознаят само с някои откъслечни данни на интернет информационни източници (примерно от адрес: http://politics.actualno.com/news_207168.html ), за чиято точност не може да се гарантира изцяло.

По време на изборния ден, някой съобщи, че избори се провеждат в 217 общини в страната. Позволявам си да се усъмня малко в това число, защото официалният списък на местата за гласуване, а оттам - и на общините, в които се провеждат вътрешните избори за председател на СДС, сочи друго.

От този списък, публикуван в официалния сайт на Съюза на демократичните сили (СДС) се вижда, че НЕ се предвижда да се провеждат общопартийни избори за председател на СДС в общо 73 (седемдесет и три) общини.

Ако приемем, че общините в България са 265 (в сайта на Националното сдружение на общините в България с пълна сериозност се твърди, че общините в България са 264, но на мен все ми се струва, че станаха 265 след обособяването на община Куклен), лесно можем за изчислим, че се е предвиждало общопартийните избори в СДС да се проведат в 192 общини.

Разбира се, възможно е в последния момент да са настъпили някакви промени в посока на разширяване на географията на изборите, но това е доста малко вероятно.

В тази посока говори и възприетия подход от Националната комисия по провеждане на вътрешнопартийните избори в СДС (НКПВПИ в СДС), членовете на Съюза от някои общини да гласуват в други такива.

По този начин, членовете на СДС от община Георги Дамяново (област Монтана) гласуваха в град Монтана.
Седесарите от Лясковец (област Велико Търново), гласуваха в Горна Оряховица. Членовете на СДС от община Борово (област Русе), гласуваха в Две Могили. Членовете на СДС от община Струмяни гласуваха в Сандански.
Членовете на СДС от община Сапарева баня гласувха в Кюстендил.
В Софийска област, членовете на СДС от община Годеч гласуваха в Костинброд, а тези от Етрополе - в Ботевград.
Членовете на СДС от община Кричим гласуваха в Перущица.
В Бургаска област, членовете на СДС от общините Малко Търново, Приморско и Средец, гласуваха в Бургас.
Членовете на СДС от община Опан, гласуваха в Стара Загора.

За преместването на изборите от една община в друга, със сигурност е имало много сериозни причини, които ние не знаем - противопоставяне от общинската администрация, липса на подходящо помещение или нещо друго.

Във всеки случай, едва ли някой би разхождал членовете на СДС от Малко Търново, Приморско и Средец до Бургас или пък би подлагал на „културен шок" жителите на Етрополе, като гласуват в Ботевград - за голяма част от етрополци, този акт е равносилен на това да накараме габровци да гласуват в Севлиево или Дупничани - в Кюстендил ...

По-долу съм си позволил да представя списък на „липсващите общини" на СДС, съгласно официалния списък на местата за гласуване на вътрешнопартийните избори, поместен в официалния сайт на СДС от НКПВПИ с председател Владимир Кисьов. Ето как изглежда рекапитулацията на „белите петна" в географията на СДС по области и общини:

ОБЛАСТ БЛАГОЕВГРАД. Общини: Белица (11747); Гърмен (15063); Кресна (68767); Сатовча (18309); Хаджидимово (12053); Якоруда (11204).

ОБЛАСТ БУРГАС: Общини: Руен (31108).

ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО: Общини: Елена (13415); Стражица (18213); Сухиндол (4057).

ОБЛАСТ ВИДИН: Общини: Бойница (2818); Грамада (3767); Ружинци (6892); Чупрене (3470).

ОБЛАСТ ВРАЦА: Общини: Борован (7536); Козлодуй (24542); Криводол (13375); Мизия (10934); Оряхово (17062); Роман (8726); Хайредин (7832).

ОБЛАСТ КЪРДЖАЛИ: Общини: Джебел (10884); Крумовград (30468); Черноочене (12085); Джебел (10884).

ОБЛАСТ КЮСТЕНДИЛ: Общини: Невестино (5503); Трекляно (1627).

ОБЛАСТ ЛОВЕЧ: Общини: Луковит (22877); Угърчин (10460); Ябланица (7232).

ОБЛАСТ МОНТАНА: Общини: Вършец (11037); Медковец (6383).

ОБЛАСТ ПАЗАРДЖИК: Общини: Батак (7530); Белово (11422); Брацигово (12182); Лесичово (7042); Стрелча (6425).

ОБЛАСТ ПЕРНИК: Общини: Ковачевци (2524); Трън (6367).

ОБЛАСТ ПЛОВДИВ: Общини: Сопот (11652); Съединение (12723).

ОБЛАСТ РУСЕ: Общини: Ветово (20268); Иваново (12503).

ОБЛАСТ СИЛИСТРА: Общини: Алфатар (4539); Главиница (14646); Дулово (33646); Кайнарджа (6199); Ситово (7225).

ОБЛАСТ СЛИВЕН: Общини: Твърдица (16992).

ОБЛАСТ СМОЛЯН: Общини: Баните (7630); Борино (4284); Девин (15862).

ОБЛАСТ СОФИЯ: Общини: Горна Малина (7033); Копривщица (3006); Сливница (11181).

ОБЛАСТ ТЪРГОВИЩЕ: Общини: Антоново (8163); Омуртаг (26848); Попово (41203).

ОБЛАСТ ХАСКОВО: Общини: Ивайловград (10137); Маджарово (3830); Минерални бани (7374); Стамболово (7450).

ОБЛАСТ ШУМЕН: Общини: Велики Преслав (17211); Венец (8997); Върбица (11446); Каолиново (13394); Каспичан (11485); Никола Козлево (8144); Нови пазар (20854); Смядово (8867); Хитрино (8479).

ОБЛАСТ ЯМБОЛ: Общини: Болярово (6937).

От представените в табличен вид „липси" се вижда, че географията на 73-те общини, където не се провеждат избори е доста разнообразна.

Разбира се, възможно е в някои общини да е имало организации на СДС, които „не са редовно отчетени", казано на апаратен език.

Но кажете за Бога, каква е тази партийна организация, която ще пропусне първите си общопартийни вътрешни избори за председател и за членове на НИС, заради някакви „недоделки" с членския си внос или със списъците си ... !?

Най-общо казано, оценката на ръководството на СДС би трябвало да бъде, че положението в Шуменско е катастрофално, в Силистренско и във Врачанско - повече от тревожно, а в някои други области, инвентаризирани по-горе - не много задоволително.

Оставям на съответните организационни работници от СДС да си направят сами сумата на жителите на изброените по-горе общини и да оценят съвсем точно, каква част от населението на страната не се покрива от структурите на СДС.

Ако пожелаят да бъдат още по-прецизни, могат да изчислят каква част от избирателите по общини и в национален мащаб не се покрива от структурите на СДС, използувайки данните от избирателните списъци от последните избори.

С абсолютна сигурност може да се каже, че Мартин Димитров е съвършено прав, като не желае да участва в дискусии за вината на този или онзи за разцепленията в СДС.

Очевидно е, че СДС има значителни неизползвани ресурси, които могат да допринесат сериозно за по-доброто представяне на „сините" на парламентарните избори през 2009 г.

Вижда се, че няма защо кандидатите за председатели на СДС да се занимават с никому ненужна риторика при сегашното положение на практически започнала предизборна кампания.

В последното могат да се съмняват само хора, които изобщо не са чували за дебатите и скандалите около окончателното приемане на бюджета, тези дни ...

В този смисъл, най-важният призив на Мартин Димитров към неговите привърженици би трябвало да бъде да не се отпускат и демобилизират в очакване на лека победа на втория тур.
Привържениците на Румен Христов от тяхна страна, също не би трябвало да се демотивират от значителната разлика между двамата кандидати на първия тур.

Преките вътрешнопартийни избори за председател на СДС и за членове на НИС, до този момент могат да бъдат преценявани само като политически и организационен успех на СДС.

Пред членовете на СДС остава единствено необходимостта да потвърдят на 24 декември, постигнатото на 14 декември 2008 г. Те не трябва да допускат понижаване на избирателната активност, независимо дали техният кандидат е попаднал на балотажа или не.

 Високата избирателна активност на втория тур ще бъде сигнал за консолидация и мобилизация на членовете на СДС в момент на върховно изпитание, както пред симпатизантите и гласоподавателите на синята партия, така и пред останалите формации от демократичната общност, които в момента наблюдават СДС под лупа ...