Само една седмица раздели парламентарните избори в Унгария и България. И на двете места опозиционни формации спечелиха големи мнозинства. С това обаче приликите между двете страни сякаш се изчерпат. Избирателните системи, както и политическите ситуации в България и Унгария са доста различни, така че пътищата, по които се стигна до тези резултати, също са различни.

В Унгария промяната настъпи след продължително (16 години) и стабилно управление на Виктор Орбан и неговата формация Фидес. В продължение на всички тези години бившият унгарски премиер се оформяше като консервативен популист и изграждаше образ на защитник на националния суверенитет и критик на институциите на ЕС.

Окончателният образ на Виктор Орбан се формира по време на неговия последен мандат. Преди 4 години той спечели срещу един обединен опозиционен блок и излетя в небесата. Орбан заяви, че победата му се вижда дори от Луната, а това беше достатъчно показателно, че е започнал да губи ориентация и нямаше как да не се отрази на управлението му по време на вече изтеклия мандат.

След началото на руската война срещу Украйна близките отношения между Унгария и Полша се разпаднаха, а в Словакия и Чехия постепенно започна да се развива тенденция към формирането на управленски модели, подобни на този на Орбан в Унгария. Погледнато отстрани за много от обществата в Източна Европа Орбанова Унгария е изглеждала приемливо и привлекателно. Уж следване на традиционни ценности, уж формиране и прилагане на семейни политики, уж защита на национални интереси, все хубави неща. Обаче само ако бяха верни.

Politico: И без Орбан вътрешните спорове не свършват в ЕС

Politico: И без Орбан вътрешните спорове не свършват в ЕС

Срещата на върха на ЕС в Кипър тази седмица беше белязана от забележително спокойна атмосфера

В крайна сметка наяве излезе всичко, което реално е било скрито зад това говорене по време на последния мандат на Виктор Орбан. По данни, изнесени от новия премиер Петер Мадяр, 400 хил. унгарски деца живеят в бедност. В национален ефир са били разпространявани фалшиви новини, като например, че в Германия няма интернет. А външният министър Петер Сиярто се е поставил в услуга на руския си колега Сергей Лавров и му е предавал чувствителна информация, свързана с разискването на важи въпроси и намерения в Съвета на ЕС.

След като вече Унгария от времето на Орбан е дезавоалирана, е ясно, че страната е изглеждала по един начин, а действителното ѝ състояние е било съвсем друго. И това е първата причина, поради която самият Радев не би искал да е новият Орбан. Тази причина е от общ характер. Тя почива върху общовалидни обстоятелства и има принципен характер. Т.е. отнася се не само за Радев, но и примерно за Фицо и Бабиш, в Словакия и Чехия, които използваха управлението на Орбан в Унгария като опора за самите себе си. И бяха започнали да изграждат режими, подобни на унгарския в по-омекотена форма.

Разбира се, ако Виктор Орбан беше спечелил пети мандат, Фицо и Бабиш щяха да имат повече време да развият своите намерения към втвърдяване. В момента обаче Фицо вече е загубил почва под краката си. Ако сега има избори в Словакия, той със сигурност ще ги загуби. Или казано с други думи, хоризонтът пред него е тази година и половина, която остава до края на мандата му и след това преминава в опозиция.

При Бабиш в Чехия ситуацията не е точно такава, но и той остава без опора след свалянето от власт на Орбан. Той е в началото на мандата си. Доверието към него все още е сравнително високо и би могъл да опита да се ориентира в новата обстановка в Централна Европа.

Румен Радев няма за какво да се стреми към образа на Орбан. Унгарецът вече е детрониран и доверието към него е загубено. У нас е възможно да има все още някакви остатъчни симпатии към бившия унгарски премиер, но те скоро ще отминат. Или казано с други думи, влизането в образа на Орбан би било безперспективно у нас.

А и в образа на Орбан не се влиза изведнъж. Това е бавен и продължителен процес. Както вече стана дума, дооформянето на визията на самия Орбан се случи едва по време на неговия четвърти мандат.

Ако Радев се ориентира в тази посока, то влизането в образа на Орбан ще се случва обратнопропорционално на намаляването и изчезването на симпатиите към унгареца в България. И това вече е една съвсем конкретна причина, поради която Радев няма да е нов Орбан.

Румен Радев разполага с достатъчно подкрепа и силен мандат, за да формира и развие собствен облик, а не да свети с отразена светлина. В европейски мащаб Орбан ще бъде запомнен най-вече с възпрепятстването на подкрепата за Украйна и поддържането на близки отношения с режима в Кремъл.

Депутат на Радев открехна вратата: Няма да връщаме лева, оставаме в НАТО и ЕС

Депутат на Радев открехна вратата: Няма да връщаме лева, оставаме в НАТО и ЕС

"Прогресивна България" каза част от приоритетите си

Всичко това постави Унгария в ъгъла на Европа, доведе до мащабна инфлация и обезсмисли усилията, свързани с политиката за семействата и стимулирането на раждаемостта. Радев едва ли би рискувал състоянието на страната ни, за да осигури гръб в Европа на трети страни. Това би било подчертано ирационално действие, противоречащо на националните интереси, за което не би имало никакви аргументи.

България разполага с енергийна диверсификация. Страната ни може да ползва енергоносители от различни дестинации, което сериозни ни различава от Унгария. Там енергийната зависимост от Русия е пълна и това със сигурност е част от причината, поради която правителството на Орбан подкрепяше руските интереси, а Сиярто се беше поставил в услуга на колегата си Лавров.

Още преди изборите Радев беше казал, че няма да е активен по отношение на подкрепата за Украйна, но няма и да пречи на останалите европейски страни да помагат. Така той хем ще изпълнява заявката си за неутралитет, хем ще държи България в Европа, не само институционално, но и културно и политически.

Разбира се, натиск от страна на "Възраждане" в Народното събрание ще има. Мнозинството на "Прогресивна България" обаче е достатъчно голямо, за да може да устои. От партията на Костадин Костадинов вече заявиха, че ще внесат в Народното събрание искане за блокиране на двайстия санкционен пакет срещу Русия. От хората на Радев никой не каза нищо по въпроса. Унгарското вето обаче беше вдигнато, а другите, които възнамеряваха да се противопоставят, се отказаха.

В известен смисъл може да се смята, че по въпроса за прагматичните отношения определена яснота даде Петър Витанов в едно свое участие по БНТ. Витанов има експертиза в сферата на международните отношения и нищо чудно да попадне в новото правителство, което по всяка вероятност ще бъде ръководено от самия Радев.

Той заяви, че Макрон и Мерц също говорели за възстановяване на диалога с Русия и те трябвало да започнат такъв процес. Или казано по друг начин, това е потвърждение на позицията на Радев да не помага и да не пречи. Новото правителство дава знак какъв процес желае да се развие в Европа, но също така заявява, че ще бъде търпеливо и няма да прави резки движения.

Естествено, Макрон и Мерц биха искали Европа да има прагматични отношения с Русия. Тези отношения бяха точно такива, преди да започне руската пълномащабна агресия срещу Украйна. С агресор прагматични отношения не може да има. Това е ясно за всички отговорни политици и държавници в Европа. Когато Макрон и Мерц говорят за възстановяване на отношенията с Русия, те де факто казват, че трябва да се създадат условия за това. А първото условие е Кремъл да спре агресията.

Тъй като обаче изглежда, че Радев поставя прагматичните отношения с Русия в енергиен контекст, е необходимо едно уточнение, особено що се отнася до петрола. Това е суровина, която се търгува глобално. Затова и цената ѝ се формира на глобално равнище.

Радев посреща Деня на победата като премиер в Министерския съвет?

Радев посреща Деня на победата като премиер в Министерския съвет?

Май се бърза със съставянето на кабинет

Ако новото правителство реши да търси дерогация за руски петрол, това не само няма да помогне за понижаване на цените, а дори напротив - може да усложни ситуацията. Все пак има и американски санкции както по отношение на руския петрол, така и относно самото функциониране на компанията "Лукойл" и нейните рафинерии.