Само една седмица раздели парламентарните избори в Унгария и България. И на двете места опозиционни формации спечелиха големи мнозинства. С това обаче приликите между двете страни сякаш се изчерпат. Избирателните системи, както и политическите ситуации в България и Унгария са доста различни, така че пътищата, по които се стигна до тези резултати, също са различни.
В Унгария промяната настъпи след продължително (16 години) и стабилно управление на Виктор Орбан и неговата формация Фидес. В продължение на всички тези години бившият унгарски премиер се оформяше като консервативен популист и изграждаше образ на защитник на националния суверенитет и критик на институциите на ЕС.
Окончателният образ на Виктор Орбан се формира по време на неговия последен мандат. Преди 4 години той спечели срещу един обединен опозиционен блок и излетя в небесата. Орбан заяви, че победата му се вижда дори от Луната, а това беше достатъчно показателно, че е започнал да губи ориентация и нямаше как да не се отрази на управлението му по време на вече изтеклия мандат.
След началото на руската война срещу Украйна близките отношения между Унгария и Полша се разпаднаха, а в Словакия и Чехия постепенно започна да се развива тенденция към формирането на управленски модели, подобни на този на Орбан в Унгария. Погледнато отстрани за много от обществата в Източна Европа Орбанова Унгария е изглеждала приемливо и привлекателно. Уж следване на традиционни ценности, уж формиране и прилагане на семейни политики, уж защита на национални интереси, все хубави неща. Обаче само ако бяха верни.
В крайна сметка наяве излезе всичко, което реално е било скрито зад това говорене по време на последния мандат на Виктор Орбан. По данни, изнесени от новия премиер Петер Мадяр, 400 хил. унгарски деца живеят в бедност. В национален ефир са били разпространявани фалшиви новини, като например, че в Германия няма интернет. А външният министър Петер Сиярто се е поставил в услуга на руския си колега Сергей Лавров и му е предавал чувствителна информация, свързана с разискването на важи въпроси и намерения в Съвета на ЕС.
След като вече Унгария от времето на Орбан е дезавоалирана, е ясно, че страната е изглеждала по един начин, а действителното ѝ състояние е било съвсем друго. И това е първата причина, поради която самият Радев не би искал да е новият Орбан. Тази причина е от общ характер. Тя почива върху общовалидни обстоятелства и има принципен характер. Т.е. отнася се не само за Радев, но и примерно за Фицо и Бабиш, в Словакия и Чехия, които използваха управлението на Орбан в Унгария като опора за самите себе си. И бяха започнали да изграждат режими, подобни на унгарския в по-омекотена форма.
Разбира се, ако Виктор Орбан беше спечелил пети мандат, Фицо и Бабиш щяха да имат повече време да развият своите намерения към втвърдяване. В момента обаче Фицо вече е загубил почва под краката си. Ако сега има избори в Словакия, той със сигурност ще ги загуби. Или казано с други думи, хоризонтът пред него е тази година и половина, която остава до края на мандата му и след това преминава в опозиция.
При Бабиш в Чехия ситуацията не е точно такава, но и той остава без опора след свалянето от власт на Орбан. Той е в началото на мандата си. Доверието към него все още е сравнително високо и би могъл да опита да се ориентира в новата обстановка в Централна Европа.
Румен Радев няма за какво да се стреми към образа на Орбан. Унгарецът вече е детрониран и доверието към него е загубено. У нас е възможно да има все още някакви остатъчни симпатии към бившия унгарски премиер, но те скоро ще отминат. Или казано с други думи, влизането в образа на Орбан би било безперспективно у нас.
А и в образа на Орбан не се влиза изведнъж. Това е бавен и продължителен процес. Както вече стана дума, дооформянето на визията на самия Орбан се случи едва по време на неговия четвърти мандат.
Ако Радев се ориентира в тази посока, то влизането в образа на Орбан ще се случва обратнопропорционално на намаляването и изчезването на симпатиите към унгареца в България. И това вече е една съвсем конкретна причина, поради която Радев няма да е нов Орбан.
Румен Радев разполага с достатъчно подкрепа и силен мандат, за да формира и развие собствен облик, а не да свети с отразена светлина. В европейски мащаб Орбан ще бъде запомнен най-вече с възпрепятстването на подкрепата за Украйна и поддържането на близки отношения с режима в Кремъл.
Всичко това постави Унгария в ъгъла на Европа, доведе до мащабна инфлация и обезсмисли усилията, свързани с политиката за семействата и стимулирането на раждаемостта. Радев едва ли би рискувал състоянието на страната ни, за да осигури гръб в Европа на трети страни. Това би било подчертано ирационално действие, противоречащо на националните интереси, за което не би имало никакви аргументи.
България разполага с енергийна диверсификация. Страната ни може да ползва енергоносители от различни дестинации, което сериозни ни различава от Унгария. Там енергийната зависимост от Русия е пълна и това със сигурност е част от причината, поради която правителството на Орбан подкрепяше руските интереси, а Сиярто се беше поставил в услуга на колегата си Лавров.
Още преди изборите Радев беше казал, че няма да е активен по отношение на подкрепата за Украйна, но няма и да пречи на останалите европейски страни да помагат. Така той хем ще изпълнява заявката си за неутралитет, хем ще държи България в Европа, не само институционално, но и културно и политически.
Разбира се, натиск от страна на "Възраждане" в Народното събрание ще има. Мнозинството на "Прогресивна България" обаче е достатъчно голямо, за да може да устои. От партията на Костадин Костадинов вече заявиха, че ще внесат в Народното събрание искане за блокиране на двайстия санкционен пакет срещу Русия. От хората на Радев никой не каза нищо по въпроса. Унгарското вето обаче беше вдигнато, а другите, които възнамеряваха да се противопоставят, се отказаха.
В известен смисъл може да се смята, че по въпроса за прагматичните отношения определена яснота даде Петър Витанов в едно свое участие по БНТ. Витанов има експертиза в сферата на международните отношения и нищо чудно да попадне в новото правителство, което по всяка вероятност ще бъде ръководено от самия Радев.
Той заяви, че Макрон и Мерц също говорели за възстановяване на диалога с Русия и те трябвало да започнат такъв процес. Или казано по друг начин, това е потвърждение на позицията на Радев да не помага и да не пречи. Новото правителство дава знак какъв процес желае да се развие в Европа, но също така заявява, че ще бъде търпеливо и няма да прави резки движения.
Естествено, Макрон и Мерц биха искали Европа да има прагматични отношения с Русия. Тези отношения бяха точно такива, преди да започне руската пълномащабна агресия срещу Украйна. С агресор прагматични отношения не може да има. Това е ясно за всички отговорни политици и държавници в Европа. Когато Макрон и Мерц говорят за възстановяване на отношенията с Русия, те де факто казват, че трябва да се създадат условия за това. А първото условие е Кремъл да спре агресията.
Тъй като обаче изглежда, че Радев поставя прагматичните отношения с Русия в енергиен контекст, е необходимо едно уточнение, особено що се отнася до петрола. Това е суровина, която се търгува глобално. Затова и цената ѝ се формира на глобално равнище.
Ако новото правителство реши да търси дерогация за руски петрол, това не само няма да помогне за понижаване на цените, а дори напротив - може да усложни ситуацията. Все пак има и американски санкции както по отношение на руския петрол, така и относно самото функциониране на компанията "Лукойл" и нейните рафинерии.
USD
CHF
GBP
BGanio
на 28.04.2026 в 12:31:06 #6Много добра статия. Влиза в детайлите, от които Радев и неговите прогресисисти бягат като дявол от тамян. Защото иначе трябва да отговорят какво точно разбират под нормализация на отношенията с Русия, особено м контекста на интервюта на Решетников: 1. Връщане към "евтиния" руски газ и нефт, ако въобще е възможно, но с цената на поддържане на фалшивата руска версия на нашата история и ролята на Русия в нея. 2. Връщане обратно на 70-те служителя на руското посолство, изгонени от Кирил Петков 3. Връщане на МОЧА 4. Сваляне на украинското знаме от държавни учреждения 5. Пътуване на Радев до Москва за парада на победата 6. Гласуване на България с въздържал се или дори против резолюции на ООН, в които се осъжда Русия като агресор. 7. Отмяна на сключеното наскоро споразумение с Украйна, каквото тя сключи с още поне 30 страни Или ще има и още изненади в процеса на "нормализация" на отношенията с Русия, които да очакваме? Защото Радев показа, че си пада по изненадите и то неприятните. За съжаление ни предстои да изгубим още ценно исторически време /да се надяваме по-малко от 4 години/ в безсмислени спорове относно очевадни неща в областта на геополитиката. Но след като не сме успели да прогледнем за истината цели 150 години, какво са някакви си 4 години.
stoyan-drenski-DEKzFNYi
на 28.04.2026 в 11:13:04 #5Коко много си тъп И злобен.
bravebg
на 28.04.2026 в 10:27:57 #4Какво ще прави Радев зависи само и единствено от Брюсел..... след като нямаме собствена монетарна политика, няма никакво значение, какво мислят българските марионетки в МС.... или по-скоро имат свободата да правят каквито искат далавери (както до момента Шиши и Боко), но да не си и помислят да правят нещо навъпреки господарите от Брюсел..... Гърция вече го яде дебелия, като си мислеше, че може да си развява коня както си иска.... Ципрас по трудния начин разбра, че вече е на каишка и мърдане няма..... По същата причина и Фицо не смее да се прави на интересен и се ограничава само да лае....
coco7
на 28.04.2026 в 09:41:49 #3На народеца от Масква му го набутаха с 200. Това какво ще прави Радев зависи изцяло от Масква, а не от Радев.
shtimpo
на 28.04.2026 в 09:24:58 #2Защо ЕК представяше Орбан като антихриста и открито се намеси в президентските избори в Румъния, но приветства Радев?
stoyan-drenski-DEKzFNYi
на 28.04.2026 в 09:24:02 #1Кръстев не се напъваи човек.Много простотии изръси. Нямаш потенциал.