2014-та остава в историята. Година на три правителства, два парламента, много политически партии, „горчиво" кафе, скандални тефтерчета, „Южен поток", фалит на една банка и редица въпросителни за бъдещето.

Всеки един от нас си прави своя личен „обзор" на изминалите дни, на своите победи и поражения, разочарования и емоции.

За съжаление, ако обективизираме 365-те дни на 2014, почти сигурно ще се окаже, че думичката „политика" изкача от чувала за всеки един от нас. Уви, поредната година на лоша политика от тези, избрани от нас да водят страната.

Ето я годината „на кратко":

Януари:
Капитан на политическия кораб на страната ни е премиерът Пламен Орешарски. Екипажът му пък се състои от управляващото мнозинство от БСП и ДПС, което в силни бури е подкрепено и от Атака. Плахи стъпки и силни удари от опозицията в лицето на ГЕРБ. Кворумът в 42-рото Народно събрание често е мираж, а часът за регистрация в пленарна зала - вечно различен.

Февруари:
Протестът срещу кабинета „Орешарски" не спира, макар и в доста по-скромен състав. Пожеланието „добро утро" бе заменено за народните представители с призива „Оставка". Зад стените на сградите на властта обаче работата кипеше с редица законодателни промени, а опозицията от ГЕРБ изпробваше различни тактики за критика. Често сред тези тактики се появяваше и името на Европа с предупреждения, че ще ни спре парите, ще ни накаже и ограничи.

Март:
Правителството на Пламен Орешарски посрещна и Баба Марта. Смело устремени напред, от БСП обещаха и се захванаха с редица социални мерки, сред които програми за заетост и нови работни места за младите. Зад гърба им неотлъчно стояха от ДПС. Кворумът в пленарна зала и през третия месец на годината бе трудно постижим, а на депутатите от управляващото мнозинство им се налагаше да променят навиците си, да навиват будилниците и точно в 9 часа да се регистрират. От ГЕРБ пък си позволяваха да поспиват повече и умишлено да провалят заседанията на Народното събрание. Лидерът им Бойко Борисов създаде нова парламентарна традиция, а именно - сутрешен кулоарен брифинг, в който присъстваха прегледът на всички актуални теми и отново острите думи за наричаната от Борисов „нова Тройна коалиция".

Април:
Време е за пролетна предизборна кампания. Въпреки поутихналите, но все пак регулярни и напомнящи за себе си, протести и исканата от опозицията оставка на кабинета, кампанията за убеждаване на българите бе да гласуват за новия Европейски парламент. С точно подредени предизборни листи с кандидати за нови евродепутати политическите партии се запътиха към евровота.
В тях място намери и скандалният ДПС депутат Делян Пеевски, с което от движението показаха, че не се притесняват от въпроса „Кой?". Слънчевото време, Великденските празници и предизборната агитация изместиха политическия фокус от парламента в регионите на страната. Ден през ден там се появяваха известни политически фигури, които призоваваха да задраскат номера им в изборната бюлетина и се опитваха да обяснят или да не обяснят какво точно означава въведената преференция. В действие влезе и написаният нов изборен кодекс, известен като кодекса „Манолова". Кабинетът „Орешарски" пък продължаваше да си работи.

Май:
Изборен май. Дните от петия месец на годината преминаха набързо, устремени към евроизборите. Избори за новите ни представители в Европа, но с дух на битка за кресла в родните сгради на властта като преди родни парламентарни избори. Политиците ни приеха кампанията като тренировка пред един наближаващ, но все още неясен предсрочен вот. В нея обаче от дебати се отказаха „големите" в политиката, като не се чу и дума за европейските ценности на страната ни, изместени от говорене по изцяло вътрешни проблеми.
Резултатите не изненадаха обществото. Победител бе ГЕРБ с 30% одобрение, БСП събра близо 19%, а евролистата на ДПС получи малко над 17 на сто. В топ 5 се класираха и коалицията на „България без цензура" и ВМРО с 10% и Реформаторският блок с 6%. Голямата изненада бе плътното доближаване на ДПС до БСП като изборен резултат и мощната поява на Барековата партия.
Така място в новия Европейски парламент намериха шестима депутати от партията на Бойко Борисов, зам.-шефът на ВМРО Ангел Джамбазки, самият лидер на „България без цензура" Николай Бареков, един реформатор, трима ДПС представители и четирима социалисти.
Изненадите дойдоха след това, а класацията за тях спечели феноменът „15/15". Въведената възможност за преференциален вот и страхът на избирателите да не объркат кръгчето и квадратчето изстреля младия социалист Момчил Неков от късметлийското 15-то място на второ, веднага след „червения" лидер Сергей Станишев. Дори и след многократни призиви за отказ от евродепутатското кресло, Неков си купи билет за Брюксел и отлетя, а напрежението в БСП остана до заветния избор на Станишев - остава тук и спасява партията след загубата, или заминава за новия европарламент. След дълго мислене социалист номер 1 се обърна с лице към Европа и остави столетницата в неясни за тогавашния момент ръце.
Делян Пеевски пък се прояви като кавалер и отстъпи полученото си място в Европарламента на министърката на околната среда и водите Искра Михайлова.
Преференциални изненади имаше и при Реформаторския блок, който не изпрати в Европа номер 1 в листата Меглена Кунева, а послуша гласа на избирателите си и за Брюксел замина Светослав Малинов - след организирана силна тъмносиня преференциална кампания в негова подкрепа. А кабинетът „Орешарски" все още си работише.

Юни:
Подреден нов Европейски парламент, въпросителни и неразбирателство в 42-рото наше Народно събрание. Скандали, спорове и все по-рядко кворум за работа налегна депутатите ни в топлия юнски месец. В края му обаче се появи най-голямото предизвикателство - не само пред кабинета „Орешарски", но и пред бъдещите правителства на страната ни. Вратите на една от най-големите банки у нас - Корпоративна търговска банка (КТБ) хлопнаха, а парите (или това, което бе останало от тях) на българите останаха заключени в трезора й. Намеси се прокуратурата, която реши да разследва източване на банката „с чували" от нейните собственици. Мажоритарният шеф на КТБ Цветан Василев бе обвинен за липсата на 206 млн. лева. Той обаче намери спасение в съседна Сърбия, остави затворената банка и дори обявен за издирване си опакова багажа.
На сцената като главен герой се появи позабравената Българската народна банка (БНБ), която обясни, че КТБ не е фалирала и ще отвори само след месец. Историята „КТБ" обаче не свърши бързо, а напротив - продължи своя разгар, също както лятото...
През юни ни заля по-сериозно и „Южен поток". Тогава Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България заради неспазване на европейското законодателство при договореното изграждане на газопровода. Управляващите и опозицията използваха момента да си прехвърлят топката за това кой, кога и как е подписвал различни документи за българското участие в проекта. А кабинетът „Орешарски" продължаваше да обитава Министерския съвет на „Дондуков 1"...

Юли:
Месец на оставка. За едни закъсняла, а за други подранила. Премиерът Пламен Орешарски се отказа от министър-председателския стол и взе със себе си и министрите. Датата 23 юли не бе избрана случайно, тъй като тогава се навършваше една година от т.нар „нощ на белия автобус", в която само преди дванадесет месеца протестиращи затвориха в сградата на парламента депутати и министри, а отвън влязоха в битка с полицаи. И за това политическо действие обаче крепостта падна отвътре. На специална пресконференция участващата в управлението ДПС обяви, че оттегля подкрепата си от кабинета. Третите по сила не се съгласиха с думите, че зачеркват пълния мандат на правителството, а ги приеха като път към политическа стабилност в България.
Юли на 2014-та година ни донесе за малко празен парламент, празен Министерски съвет и все още затворена КТБ. Макар и вече не на власт, БСП пък успя именно през юли да се сдобие с нов председател - вече бившият парламентарен шеф Михаил Миков.

Август:
В морския август на политическия кораб на страната ни се качи нов капитан  - служебният премиер проф. Георги Близнашки. Път към щурвала му проправиха гражданските протести срещу кабинета „Орешарски". Зад горещината на служебното правителство обаче често се прокрадваше сянката на ГЕРБ. И се започна бърза кадрова чистка най-напред от интересните държавни постове. Ключови фигури от служебния кабинет пък, незнайно защо, решиха да се заиграят с едни от големите страхове на българина, заговаряйки за режим на тока.
Президентът Росен Плевнелиев пък допълнително покачи политическите температури през август, като насрочи предсрочните парламентарни избори за 5-и октомври. Макар и неофициално, политическите партии захвърлиха плажните чадъри, отмениха плануваните ваканции и се засилиха към битката за 43-тото Народно събрание. А под жаркото слънце КТБ все още стоеше затворена...

Септември:
И този път есенна предизборна кампания. Силно устремени към победата, политическите партии подредиха кандидатите си за следващи народни представители. Появиха се нови политически семейства. ВМРО избраха да се откажат от досегашния си брат „България без цензура" и водени от патриотизма да се обединят с НФСБ и други националистически партии под новото името Патриотичен фронт.
ГЕРБ стегнаха структурите си, развързаха партийната „кесия" и създадоха дори говорещ мобилен и виртуален „Бойко Борисов", който призовава за „работа, работа и пак работа". В ръцете на новия си лидер БСП също избра да се преименува на „БСП Лява България" и попадна на кръстопътя - „възкръсване" на партията или битка за управлението. Атака хвана последния вагон и протестирайки срещу високите цени на тока се върна като официален играч в надпреварата за следващия парламент. Новите-стари социалисти от АБВ запретнаха ръкави и призоваха хората да задраскат номер 14 в изборната бюлетина. А ДПС си остана ДПС - насочи усилия към своя си електорат и определи обвиненията в купуване на гласове просто като „грижа за всеки".
От ЦИК пък бяха най-активни, като този път решиха да разясняват какво точно означава преференцията на Манолова, тръгнаха да търсят агитация на чужд език, с което обърнаха поглед именно към ДПС. Не на последно място и всяка седмица отчитаха работата си пред медиите.
В същото време служебният кабинет „Близнашки" прие присърце работата си и освен да се занимава с организирането на избори, се захвана да пише идеи за законодателни промени, да иска ново ръководство на ДКЕВР, да уволнява и да назначава. От „Дондуков 1" дори подготвиха актуализация на бюджета, която обаче бе опряна на изчисленията на ГЕРБ. А решение на казуса „КТБ" все още нямаше...

Октомври:
За 3.5 милиона българи у нас и в чужбина 5-и октомври беше денят на избор - избора на посоката на страната ни в кръстопътя на кризата - политическа, финансова, морална. Съдбоносният избор обаче беше направен от по-малко от половината ни сънародници с право да гласуват, активността стигна едва 48%. Резултатите отново не изненадаха никого, но пък родиха нечувана досега политическа конфигурация.
Осем партии намериха място в следващия парламент - ГЕРБ, БСП, ДПС, Реформаторският блок, Патриотичният фронт, „България без цензура" и на прага Атака и АБВ. Безспорен победител бе отново партията на Бойко Борисов с близо 33% обществено одобрение. Ниската активност и много партии, минали 4-процентната бариера и влезли по този начин в парламента изиграха много лоша шега на ГЕРБ и ги оставиха с такъв брой депутати, че Борисов не можеше и да си помисли за любимото си еднолично управление.
Малко над 1 процент разлика пък раздели досегашните коалиционни партньори БСП и ДПС в полза на левицата. Близките резултати и възможността ДПС да стане втора политическа сила у нас породиха слухове, че третите по сила умишлено са спирали в края на изборния ден своите избиратели от гласуване, за да не задминат столетницата.
И така на 27-ми октомври - „да се водят от интересите на страната във всяко едно свое действие" се заклеха новите 240 народни представители и стартът на 43-тия парламент бе даден. Интересни случки не липсваха и около това Народно събрание, като на политическия хоризонт се появи първата независима депутатка още преди звънецът в пленарна зала да е ударил за първи път  -Ана Баракова. На улиците отново имаше протести - този път срещу избора на известния като Бат' Сали ДПС депутат, който с помощта на гласовете от чужбина получи своя втори мандат - този път като представител от Кюстендил.
8-партийният парламент обаче постави голям и червен въпросителен върху построяването на правителство, а решението на това уравнение закъсня с няколко седмици. Победителят ГЕРБ избра своя тричленен дамски преговорен екип, който покани на разговори останалите седем парламентарно представени партии. Домакин на продължителните и безрезултатни срещи бе сградата на Народното събрание, а след всяка от тях съставянето на кабинет изглеждаше все повече като мечта.
Мандатоносителят ту се сближаваше, ту пък се отдалечаваше от потенциалните си партньори за управление, категорично задраскваше някои от политическите участници и оставяше леко отворена вратата към изцяло различни по идея партии. Официалният вариант на преговори дори отегчаваше на моменти политическите фигури и те избираха по-интересен начин за послания - музикални и то в социалната мрежа. Заговори се и за нови избори, а лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обяви, че прави най-тежкият избор - партията или държавата, искайки да покаже, че избира държавата. А малкото останали пари в КТБ така и си стояха заключени в трезора й...

Ноември:
Новият месец донесе и ново правителство на страната ни. Резултатът от продължителните разговори бе изненада дори за самите участници в тях. ГЕРБ успя да създаде кабинет, а начело на него застана новият стар премиер Бойко Борисов. Във втория си мандат от партията на Борисов се хванаха за протегнатата ръка на Реформаторския блок, а постигнатото разбирателство запечатаха с подписването на коалиционно споразумение.
Така, само с 8,9% подкрепа, реформаторите получиха седем министерски кресла, от които и един вицепремиерски пост. Несигурното парламентарно мнозинство принуди двете десни партии да обърнат поглед и към Патриотичния фронт, които не пожелаха да вкарат свой човек в изпълнителната власт, а само в знак на подкрепа подписаха декларация с мандатоносителя. За още по-сигурно, зад кабинета застанаха и социалистите от АБВ, които обаче предпочетоха да сложат не министър, а дори зам.-премиер по социалната политика.
А на сценария и постановката по подписване на споразуменията между четирите партии в сградата на НС би завидял и най-авангардният режисьор-постановчик.
Така на политическата сцена у нас се появи кабинетът „Борисов 2", който обеща да управлява по договорена между четирите партии управленска програма с ясно записани правила и приоритети. Извън управлението като опозиция в парламента останаха БСП, ДПС, Атака и Българският демократичен център. И този път не липсваха кадровите грешки и оспорваните назначения, които станаха плод за вътрешнокоалиционни разправии и дори заплахи за оттегляне на подкрепа.
А КТБ остана без лиценз от БНБ и с въпрос за това точно кога банката е изпаднала в неплатежноспособност...

Декември:
Последният месец на годината дойде под знака на проекта „Южен поток". Още в първите дни на декември Русия ни изненада с новината, че спира строителството на тръбата заради българското поведение. На премиера Бойко Борисов му се наложи да обяснява ситуацията пред депутатите, да ги моли за обединение и да се разрови в архивните документи, за да види кой, кога и какво е подписвал. Някои министри бяха набързо командировани в Брюксел по темата. От там обаче те се върнаха с някои размразени европейски средства за страната ни и обещани нови такива за следващия програмен период. Именно това се превърна в първото постижение, което кабинетът „Борисов 2" записа като свой успех.
Няколко седмици преди празниците вложителите в затворената с месеци КТБ получиха като „коледен подарък" гарантираните си влогове до 100 хиляди евро. А разплитането на казуса „КТБ" тепърва започна с дела и оспорвания за това кой е виновникът...
Декември постави и поредното предизвикателство пред управляващото мнозинство. „Ябълката на раздора" бяха набързо предложените и приети реформи в пенсионната ни система, според които всеки български гражданин ще може да избира къде да държи парите си за допълнително пенсионно осигуряване - в частен пенсионен фонд или в НОИ. Недоволните партньори от Реформаторския блок успяха предпразнично да притиснат ГЕРБ, които склониха и замразиха приетата с помощта на ДПС поправка. Решението на казуса управляващите оставиха за Новата година.
На няколко пъти крехкото разбирателство между различните в кабинета, скрепено с цената на много компромиси, беше на косъм от разпадане. С него щеше да се счупи и политическата стабилност на страната ни.
И докато политиците, застанали от управляващата страна на барикадата, се престрелваха с ултиматуми и срокове, с условия за подкрепа и идеи за реформи в медийни схеми, един министър поведе борба срещу насилието. Опълчи се на малцинствата, викащи лекари на помощ и изпращащи ги с побои и ритници, с посинени чела и отоци. Събираната с години болка от лошите условия на труд в здравеопазването, ниските заплати, а и понасяните юмруци, сякаш този път остана на заден план, за да се случи отдавна невижданото обединение между лекарите и техния министър. Този път съсловието заяви, че ще брани "като щит" д-р Петър Москов, за да сложи край на посегателствата.
Така България посрещна Коледа с кабинета „Борисов 2", подредения 43-ти парламент, фалиралата КТБ и многото въпроси. Спомняйки си за последните месеци не можем да пропуснем и дъждовете, които заляха страната ни, потопените домове на стотици наши сънародници. Не можем да забравим и изпепелените 15 души при гигантския взрив във фабриката за утилизация на боеприпаси в Горни Лом.

България е облагодетелствана да е в географски ширини с 4 сезона. По отношение на политика обаче 2014 година бе една 12-месечна зима. Показва го всичко изброено телеграфно по-горе.

Какви ли са шансовете 2015-та да е по-различна?