Осем месеца след началото на руската война в Украйна България съумя да излъчи положителен сигнал към международната общност. След съвместно заседание на комисиите по отбрана и външна политика в 48-то Народно събрание и след гласуване в пленарната зала стана ясно, че е налице отчетливо мнозинство за предоставяне на военнотехническа подкрепа на Украйна. 175 народни представители или пет от седемте парламентарни групи оценяват ситуацията, в която се намира Украинската държава. Става дума за демократична и суверенна страна, която е нападната от агресивен авторитарен режим и най-логичното отношение е да се помогне (според възможностите) на украинците да защитят държавата си, себе си и избора си на начин на живот. Първата и най-представителна институция у нас се ангажира с позиция относно конфликта в Украйна. Така макар и да има институции със становище, различно от това, то легитимната национална позиция е именно тази на парламента, защото в него е вложена волята на суверена.

Много важно в случая е да се отбележи, че както по принцип, така и конкретно в рамките на предизборната кампания, всички политически формации (без "Български възход"), които подкрепиха военнотехническата помощ за Украйна, не са крили намеренията си и са ги изразявали ясно пред избирателите. Или казано с други думи, изборът на българските граждани за тези формации е информиран и осъзнат. В този смисъл всеки опит да бъде прокарано твърдението, че има разминаване между нагласите на гражданите и решението на Народното събрание е несъстоятелен и би могъл да се възприема единствено като тежка форма на популизъм и демагогия. От голямо значение е и обстоятелството, че сред тези 175 народни представители от пет парламентарни групи има хора, които много се различават помежду си в политическо, идеологическо и професионално отношение. Този факт ясно показва, че независимо от големите различия, конкретно по темата за военното подпомагане на Украйна е имало силни обединяващи фактори.

Става дума за универсални, общочовешки ценности - единствено това може да обясни постигането на обединение на една толкова разноцветна и разнолика парламентарна палитра. Тази тема ще е най-вероятно единствената в този парламент с подобно мнозинство, което е достатъчно показателно за значимостта й както по отношение на международното позициониране на страната, така и конкретно по отношение на националния интерес.

Разбира се, подобен коментар не може да мине без вземане на отношение и към субектите, отричащи необходимостта от българско участие в засилването на военноотбранителните способности на Украйна. "Възрожденците" са антисистемна формация и това е достатъчно за обяснение на тяхното поведение. Кремълският режим пък е антисистемен от гледна точка на системата на международните отношения. Ще рече, че макар и на различни нива все за антисистемност става дума. Опитът на Костадинов и компания да говорят за национален интерес няма как да е легитимен, защото в лицето на мнозинството от 175 народни представители националният интерес е много по-представен както на институционално, така и на електорално равнище. Твърдението за въвличане на България във войната е напълно несъстоятелно в сегашните условия. То може да бъде на дневен ред единствено при нападение срещу нашата страна или при значително разрастване на конфликта и прерастването му в световен. Целта на подпомагането на Украйна е бойните действия да останат в сегашните си рамки и проблемът да намери решение без излизане от тях. Така че българското включване в това подпомагане не само не е въвличане във войната, а е вид превенция срещу подобна вероятност, до която, надяваме се, никога няма да се стигне.

БСП - "партията на мира" - по думите на винаги "актуалната" лидерка Корнелия Нинова ... би било интересно да разберем каква би могла да бъде формулата на мира според БСП. Как да направиш мира привлекателен за агресора? Не е ли това нонсенс? Все пак БСП признава руското посегателство срещу Украйна за агресия, но спира дотук и започва да говори за мир. Възможно ли е в столетницата да цари такава наивност и да смятат, че с благи приказки за мир агресорът може да бъде накаран да спре войната и да се прибере по казармите? Едва ли! Дори и да приемем, че БСП са искрени пацифисти, то къде е мястото на пацифизма, когато става дума за агресия, по думите на самата Нинова. Липсата на възможност да се защитиш пацифизъм ли е? Въобще позицията на БСП не дава отговори, но за сметка на това поражда много въпроси. Ако от БСП наистина са за мир, то би следвало да обмислят как би изглеждал справедливия мир, защото единствено той би бил траен. И като начало могат да започнат от там, че агресията наистина е агресия и те са признали това като факт. Експертът по международни отношения Кристиан Вигенин също е взел на въоръжение приказката за въвличане на страната ни във войната. Той беше против разполагането на съюзни формирования по източния фланг на НАТО. Такива формирования обаче започнаха да се появяват след 2014 г. по искане на Балтийските страни, Полша и Румъния. А причината беше именно агресивното поведение на Русия (посегателството върху Крим и разпалването на сепаратистки сблъсъци в Донбас). Ако Вигенин мисли първо за причината, а след това за следствието, картината, която би получил за събитията и процесите, несъмнено би била по-пълна и по-ценна.

Президентът Румен Радев заяви при откриването на 48-то НС, че тези депутати, които настояват за военнотехническа подкрепа за Украйна са войнолюбци и той се надява да са малцинство в парламента. Е ... да, ама се оказаха мнозинство и то голямо. Сега би било интересно да разберем би ли могъл Радев да нарече войнолюбец всеки един отделен човек от тези 175?! Ще го направи ли? Сред тях има бивши ключови служебни министри, назначавани от него, има и една парламентарна група, ръководена от бивш служебен премиер, също назначаван от него, при това два пъти. Ако огромното мнозинство в парламента са войнолюбци, то това означава, че ние би трябвало да сме един истински войнолюбив народ. Нещо, за което няма данни в отношенията ни с други страни нито в миналото, нито в настоящето. Определено ще представлява голям интерес как ще се развие позицията на Радев оттук нататък - ще влияе ли върху изпълнението на неговите конституционни задължения, ще се стреми ли Радев към формирането на редовен кабинет, тъй като, за да стане това, ще е необходима подкрепата на една съществена част от тези 175 народни представители?!

И в края следват и няколко думи за изпълнението на парламентарното решение от правителството. Времето, дадено за това, е 30 дни. Кабинетът обаче е служебен и не е обвързан с парламентарно мнозинство, което най-вероятно ще повлияе върху самото изпълнение. Този анализ ще бъде възможен едва след като изпълнението бъде документално оформено. От него може би ще е възможно да се направят някои изводи за отношенията между институциите в България и въобще за състоянието, в момента, на парламентарната република като цяло у нас. Изпълнението ще зависи и от капацитета на служебното правителство, за мащабите на който е трудно да се гадае. Просто този кабинет не се е занимавал с толкова съществена и значима тема.

В момента това, което можем да кажем е, че България вече има своята легитимна национална позиция относно руската война в Украйна и тя е базирана върху голямо парламентарно мнозинство от 175 народни представители и пет парламентарни групи.