Въпреки кризата с коронавируса, ултраконсервативното мнозинство отказа да отложи президентските избори в Полша, насрочени за 10 май. Възниква риск от увеличаване на авторитарните изкушения и отхвърляне на ЕС и политическия проект, който той осъществява. Това пише в статия за френското списание Le Nouvel Observateur Пьотр Бурас от варшавския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП).

Полша е бъдещето на Европа или поне изборът, който предстои да направи, ще изправи Европа пред въпроси, които ще определят нейното бъдеще. Разиграват се три страхотни битки. Първата предвижда сблъсък на демокрацията и авторитаризма. Пандемията проправи пътя към едно антилиберално отклонение: в много страни инстинктът на изпълнителната власт е да иска да завземе властта в ущърб на гражданските свободи и зачитането на личния живот. Дори най-утвърдените демокрации не са имунизирани срещу тези изкушения.

Но в държави без солидна демократична основа бъдещето на самата демокрация е поставено на карта, а в това отношение Полша е на ръба на пропастта. Въпреки че пикът на пандемията все още не е достигнат, национал-популисткото правителство на партията "Право и справедливост" все още се придържа към плана си за провеждане на президентски избори на 10 май. Целта му е да осигури победата на настоящия президент Анджей Дуда. Партийните лидери знаят, че икономическата криза, която ще последва след пика на епидемията, рискува да подкопае позицията на Дуда, верен изпълнител на волята на Ярослав Качински, лидер на партията. Това, което "Право и справедливост" представя като зачитане на демократичните процедури, е просто една пародия. В действителност няма кампания, тъй като публичните срещи не са разрешени. Парламентът преразгледа избирателния закон на 6 април, за да може гласуването да се извърши изцяло по пощата. Но дори така то остава неясно и объркано: и по-малко от три седмици преди изборите поляците не знаят кога ще гласуват и дали изобщо ще гласуват. Всъщност само 9% от поляците са за избори през май, а по-малко от 1/3 от населението желае да участва.

Така се роди коронавирусната автокрация в Европа. Организирайки избори, които нарушават основните демократични стандарти, Полша ще се плъзне още по-дълбоко в бездната. Легитимността на президента с право ще бъде поставена под въпрос и след това ще започне друг разрушителен политически конфликт. В сянката на пандемията "Право и справедливост" ще поемат също и контрола над Върховния съд. Независимостта на тази институция е в основата на конфликта за върховенството на закона с Брюксел през последните години

Втората битка засяга борбата срещу Ковид-19. Кой ще излезе победител от нея: Европейският съюз или националните държави? Представянето на дебата по такъв двусмислен начин, разбира се, е напълно погрешно. Пандемиите не са игра, няма победител; Европейският съюз и неговите държави-членки не са съперници, а партньори. Всички студенти по европейски науки още от първи курс знаят за концепцията на Алън Милуард за "европейското спасяване на националната държава", според която колкото по- голяма част от легитимността на ЕС се дължи на отделните държави-членки, в замяна толкова по-добре той гарантира техният просперитет, стабилност и демократичен ред. Представянето на европейската политика като борба между Брюксел и националните столици е не само коренно некоректно, но и смъртоносно опасно за европейския проект.

За съжаление именно това виждаме днес. "Убеден съм, че кризата с Ковид отвори очите на много хора за слабостта на ЕС и ключовата роля, която играят националните държави." Това каза Качински в неотдавнашно интервю, пледирайки за мащабна реформа на ЕС, която да намали амбициите му. Това мнение беше подето и от полския премиер Матеуш Моравецки, който декларира пред парламента, че Полша "не е получила нито една стотинка от ЕС за борба с вируса". А правосъдният министър Збигнев Зибро стигна дотам, че каза, че "ЕС сам се е поставил в опасност" в тази криза. Ето защо Европейската комисия изпрати писмо до Варшава, в което изрази загриженост относно "пропуските в комуникацията" по отношение на ролята на финансовата помощ от ЕС.

Противопоставянето на ЕС на отделните държави-членки само увеличава залозите за третата ключова битка, която се води между две силно поляризирани визии за ЕС - политически проект и неформална икономическа асоциация. Преди европейските избори през май 2019 г. някои изследователи определиха това разделение като основно в нашите общества, подкопавайки консенсуса, на който се основава целият европейски проект. Този риск сега се завръща отново и подхранва националистическите подходи. Ново проучване на общественото мнение на Европейския съвет за външна политика(ЕСВП), проведено този месец в Полша, разкрива, че едно от най-дълбоките разцепления между привържениците на Дуда и привържениците на демократичната опозиция е тяхното отношение спрямо Европа. Това може да изглежда изненадващо, като се има предвид, че подкрепата за членството в ЕС е по-силна в Полша, отколкото във всяка друга държава-членка.

Някои по-задълбочени въпроси от анкетата обаче разкриват степента на тази поляризация. 37% от поляците смятат, че Европа застрашава полските ценности, докато 31% не са съгласни с това твърдение. Този страх е особено забележим сред избирателите на Дуда. Повече от половината от тях подозират, че Европа компрометира тези ценности. Други въпроси потвърждават степента на несъгласие: около половината привърженици на опозицията смятат, че членството в ЕС ще стане "по-важно" за Полша през следващите години, но само 23% от избирателите на Дуда споделят това мнение. Почти 2/3 от симпатизантите на президента смятат, че полското законодателство винаги трябва да има превес над европейското, а почти 2/3 считат, че решенията на Съда на ЕС не трябва да се прилагат автоматично. По този въпрос полското общество е разделено: голяма част от привържениците на опозицията искат да се спазват решенията на най-висшия съд в Европа. От друга страна 60% от привържениците на Дуда казват, че в днешния свят разчитат предимно на полската държава, за да посрещнат предизвикателствата, докато привържениците на опозицията разчитат главно на ЕС.

Тези три битки за Европа без съмнение ще се изострят и взаимно ще се засилват в контекста на пандемията и последиците от нея. Бъдещето на европейския проект няма да се решава в Брюксел, а в европейските общества.

Ето защо третият конфликт - възникващата поляризация между конкурентните визии за ЕС - е най-решаващият. Но е трудно да се види как тази битка би могла да бъде спечелена от привържениците на силна и суверенна Европа, ако те също не водят битката на другите два фронта, където самата демокрация и говоренето за коронавирусната криза са застрашени. Полша днес е полето на битката, където се разиграват тези три конфликта. Въпросът кой ще спечели е въпрос, касаещ цяла Европа.