Ванкувър беше лъснат до блясък за Зимните игри. Огромни суми бяха инвестирани с надеждата, че спортното събитие ще влее големи пари в  държавната хазна.

Опитът обаче е показал, че очакванията нямат нищо общо с реалността, коментира радио "Дойче веле".

Когато Жак Рох през 2003 година обяви, че Ванкувър получава домакинството на игрите през 2010, радостта в Канада беше неописуема. Националният олимпийски комитет, а и правителството очакваха печелба от 9,6 милиарда долара, откриване на нови работни места и съживяване на туризма. Още в началото на миналата година обаче стана ясно, че вложените пари значително надвишават бюджета на Олимпиадата.

Разходи до небето, приходи - почти никакви

Първоначално предвидената сума от 1,5 милиарда междувременно надвишава 5,6 милиарда, по официални съобщения. А очакваните от правителството приходи от 9,6 милиарда бяха намалени до само 1 милиард, и то при най-благоприятно стечение на обстоятелствата. Причината за огромните разминавания - според  експерти - е в икономическата криза, но и в погрешно заложени предвиждания от страна на правителството и на Националния олимпийски комитет.

Прогнозите за съживяване на туризма в навечерието на игрите засега също не се оправдават. Очакваният бум така и не се състоя. Ако Ванкувър в крайна сметка се окаже с минус в бюджета, вместо с печалби, поне няма да се чувства единствен с подобна съдба.

Атина задлъжня със 7 милиарда евро от Летните олимпийски игри през 2004 година, Монреал успя да изплати дълговете си, натрупани през 1976 година, чак през 2002 година. Икономическото оживление, съпътстващо Зимната Олимпиада, през 2010 година вероятно ще се ограничи само до двете седмици, през които са игрите - предполага Сет Клайн, директор на Изследователския център за политически алтернативи:

"Силно се съмнявам, че ще има дългосрочни ефекти. Не отричам, че игрите ще окажат влияние върху брутния социален продукт и пазара на труда. Въпросът е обаче дали това оправдава разходи от 6 милиарда евро и какво щеше да стане, ако въпросните пари бяха вложени другаде. Съвсем еднозначно е според мен, че едно алтернативно вложение би имало по-сериозни дълготрайни ефекти."

Планина от дългове на гърба на данъкоплатците

Крис Шоу - лекар и анти-олимпийски активист - моментално се сеща за подобни алтернативи. С 6 милиарда евро - според него - правителството е можело да осигури стабилно финансиране за изследванията на болестта Алцхаймер за идните десет години. Вместо това Ванкувър трупа планини от дългове, които в крайна сметка ще се връщат от данъкоплатците:

"Ще плащаме за тези игри до края на живота ни. Можем да спорим по това, доколко едни Олимпийски игри повишават чувството на национална гордост, международното внимание към страната и чувството на лично задоволство у отделни хора. Що се отнася до цената, на която се постига всичко това, тя е категорично неоправдана", казва Шоу, който е изчислил, че поради високите разноски по Олимпиадата след време в публичните бюджети няма да достигат пари за далеч по-важни неща като медицински изследвания, социални програми и култура.