Вече месеци наред Европа живее с усещането за повишена инфлация. Индексът на цените в еврозоната се е покачил до рекордни нива, а за страните извън нея (включително България) ситуацията не е по-различна. Високите цени на електроенергията (от края на миналата година) и енергийната криза вследствие на обтегнатите до краен предел отношения с Руската федерация (основен източник на нефт и газ за континента) водят до поскъпване на всичко останало - стоки и услуги, от първа и от не толкова първа необходимост. Но целта на настоящия материал е не да анализира защо цените се повишават (това е работа на икономисти и финансисти), а да развие разсъждения относно обществените нагласи. Или казано по-просто - наистина ли е толкова тежко положението, колкото мнозина го възприемат?

В края на май стана ясно, че инфлацията в еврозоната е достигнала рекордните 8.1%. На годишна база. Което ще рече, че тези 8.1% са върху цените от преди 12 месеца, а не в сравнение с предходния месец. Тоест, ако в края на май 2021 година една стока е струвала 10 евро, то година по-късно би следвало да струва някъде между 10.50 и 11 евро. Разбира се, зависи от стоката (или услугата) - цените на енергията (респективно, сметките за ток и отопление) са се вдигнали с почти 40 на сто, но пък други стоки и услуги явно дори са поевтинели (или най-малкото, са поскъпнали с много по-малък процент от средния). И на това му се вика рекордно поскъпване, а в медиите и в социалните мрежи се вие на умряло.

В България, макар и извън еврозоната, положението не е по-различно - прогнозата на Европейската комисия е инфлацията у нас за 2022 година да достигне 11.9%. Което било двойно над очакванията. Само дето родените преди 1980 година би трябвало да си спомняме, че през 90-те години на миналия век, до въвеждането на валутния борд, такива нива на месечна, а не годишна инфлация, бяха повод за радост. Защото можеше да бъде и (много) по-зле. За януари-февруари 1997 година направо да не отварям дума...

Но да се върнем към общоевропейската ситуация. Исторически погледнато Старият континент помни много по-тежки времена. Например, след края на Първата световна война. В следвоенна Германия хиперинфлацията достига такива нива, щото ако след края на войната 1 щатски долар се е разменял за 4 германски марки, то през юни 1922 година доларът става 393 марки, през януари 1923 година - 17 892 марки, а през ноември 1923 година - 4.2 трилиона марки! А за да придобием по-ясна представа какво означава това, на помощ идват два цитата от книгата на Ерих Мария Ремарк "Черният обелиск", които илюстрират тогавашното положение:

"Чакам и чета вестник. Доларът се е покачил с още десет хиляди марки. Вчера имаше само едно самоубийство, но затова пък две стачки. След дълги преговори чиновниците най-сетне получиха повишение на заплатите си, което междувременно вече толкова се е обезценило, че с него сега едва ли биха могли да си купят и един литър мляко седмично. Идната седмица навярно ще могат да си купят само кутия кибрит. Броят на безработните се е покачил с още сто и петдесет хиляди. Размириците се увеличават в целия райх. Възхваляват се нови рецепти за използуването на отпадъци в кухнята. Вълната на грипа продължава да се засилва. Въпросът за повишението на пенсиите за осигуровка по старост и инвалидност е предаден на един комитет за проучване. След няколко месеца се очаква доклад. През това време пенсионерите и инвалидите се опитват чрез просия или чрез подпомагане от познати и роднини да се спасят от гладна смърт."

"Опитвам върху дланта си колко тежи златната монета. На нея е изобразен ликът на Вилхелм II, който сега реже дърва в Холандия и си е пуснал малка остра брадичка. Образът му върху монетата е все още с гордо засуканите нагоре мустаци, които на времето означаваха: "Постигнахме целта". Тя действително е постигната.

— Откъде го имаш? — питам Георг.

— От една вдовица, която е наследила цяла кутия, пълна с такива монети.

— Господи! Колко ли струва?

— Четири милиарда книжни марки. Една малка къща. Или десетина прекрасни жени. Цяла седмица в "Червената мелница". Осеммесечна пенсия на някой тежко ранен във войната...

— Стига..."

Как ви се струва? Нещо общо с днешния живот?

А понеже Европа преживява и още една голяма война, прилагам пост на историка Мариян Гяурски по този повод.

"Как се събуди Европа на 10 май 1945 г.?

Дали хората, които имали "щастието" да се събудят на 10-ти май 45-та са си представяли вчерашния ден, като празник на Европа?

Първите няколко години след войната ще донесат на Европа една огромна мизерия и разруха. Ако погледнем снимките и видеоматериалите от онова време ще видим върволици от хиляди хора, пъплещи из помлени пейзажи от съсипани градове и безплодни полета, осиротели деца, ровещи из руините, депортирани мъже и жени с обръснати глави и лагерници с раирани униформи, изтощени от глад и болести. Почти всичко и всички изглеждат похабени, изцедени и измъчени.

Войната била тотална, включвала не само войниците, но и цивилните. Но едно било да преживееш войната, а съвсем друго - да преживееш мира. През 1945 г. населението на Виена живеело с дневна дажба от по-малко от 800 калории на ден, а Будапеща с едва 550. По време на Холандската гладна зима (1944-1945) близо 16 000 холандци умрели от глад, предимно деца и старци. В Германия било още по-страшно, там се родил и военновременният виц: "Радвайте се на войната, че какъв мир ви чака..."

За икономическата разруха, заразите, бежанските кризи и изнасилванията няма да пиша, защото е страшно.

Насилието през войната, родило цинизъм. Като окупатори и нацистите, и съветските войски разбунили война на всички срещу всички. Те подривали не само лоялността на сринатата власт на предишния режим, но и всяко чувство за цивилизовано отношение или връзка между отделните индивиди.

Поради единия оцелял звяр в лицето на Съветския съюз, тази "ненужна" война е продължена за още половин век и животът на още много хора ще бъде пожертван. С настъпилия мир идва нова заплаха и страх от нова война.

След 45 години светът сякаш си отдъхва. Scorpions изпяват Wind of change, а Фукуяма възвестява "края на историята". И сякаш всички забравиха, че оцелелият звяр беше още жив, макар и да се правеше на умрял.

И днес той показва зъбите си, но е остарял и грохнал. Няма да го бъде и той самият съзнава собствената си несъстоятелност, макар и да не иска да го признае, показвайки грозните си овехтели зъби.

Времето върви напред и не може да бъде спряно. Човечеството ще оцелее и сега, а зверовете ще отидат в зоологическата градина. На нас ни се пада да го преживеем, дано не повторим старите грешки."

Е добре, наистина ли сме изпаднали в някаква невъобразимо тежка ситуация? Или по-скоро сме се разглезили от прекалено хубавия живот, който живеехме до скоро?

През последните близо 80 години Европа имаше щастието да не знае какво е война (с изключение на гръцко-турската за Кипър и войните в бивша Югославия). Постигнахме небивал икономически разцвет, а оттам и невероятно висок жизнен стандарт. И сякаш забравихме, че може да бъде и другояче.

Със своята "специална военна операция" в Украйна руският президент Владимир Путин направи поне три големи услуги на Европа - накара европейските общества да се замислят върху три фундаментални проблема (отбраната, демографията и енергийната зависимост). Но най-вече, ни кара да се отърсим от инфантилната летаргия, която ни беше обзела. Част от тази инфантилна летаргия е драматизирането за не чак толкова съществени проблеми като настоящата инфлация. Въпросът е дали ще успеем да използваме този исторически шанс. Или ще си останем лигльовци.

*Само да уточня по отношение на дневните дажби - смята се, че необходимите калории на ден за поддържане на нормални телесни функции са около 2 500 за мъж и около 2 000 за жена. Ако не се занимават с тежък физически труд - тогава са необходими повече.