Големите проблеми изискват реципрочни решения. Това е причината, поради която в последните дни и седмици наблюдаваме изключително активна външна политика на Египет. Страната е в дългова криза, новият бюджет разчита на нови заеми, а инфлацията за изминалия май месец е 40.3% (за разлика от турския случай обаче, Централната банка в Кайро поне покачва лихвените проценти). Въпреки стеснените възможности за недоволство и протест в страната на фараоните, в опит за превенция на такива, египетският президент Абдел Фатах ал Сиси инициира и разговори с представители на (селектирана) опозиция.

Регионалното съседство също отправя предизвикателства. В условията на динамични вътрешно-политически процеси в Либия, на египетските дипломати се наложи да оказват сравнително силов натиск, включително срещу скорошните им партньори като генерал Халифа Хафтар, за да възпрепятстват маргинализирането на техния фаворит на терен (Агила Салех, председателят на Камарата на представителите, и един от основните фигури в "източния лагер" на Либия).

Конфликтът в съседен Судан обаче усложни положението на Египет в ускорен порядък. Един път, тъй като военните действия във въпросната страна са инкубатор на бежанци. Втори път, покрай бойните действия Хартум няма възможност да се съсредоточи в опозицията си, инициирана и подстрекавана от Кайро, срещу въвеждането в експлоатация и запълването на язовира "Ренесанс" на Синия Нил в Етиопия. Египет и Судан имат споделени съображения срещу въпросния проект, който ще се отрази на количеството достигащи до тях водни ресурси на Нил. Още повече, че министър-председателят на Етиопия, Абий Ахмед, се опитва да се възползва от враждуващите милитаристични лобита в Судан, като по този начин създава пространство за маневриране между позициите им спрямо казуса със споменатия бент. Така например, с всички възможни условности, към настоящия момент изглежда, че генерал Мохамед Хамдан Дагало, известен като Хемет", изглежда по-отстъпчив спрямо Абий Ахмед, отколкото е генерал Абдел Фатах ал-Бурхан. Не на последно място, конфликтът в Судан далеч не спомага отношенията на Египет с някои от основните му бенефициенти от Персийския залив като ОАЕ и Саудитска Арабия.

Именно търсене на подкрепа за договорено и договорно обвързващо споразумение между заинтересованите страни за запълване на въпросния етиопски язовир бе част от причините, поради които президентът ал Сиси инициира първото посещение на египетски държавен глава в Ангола миналата седмица. Всъщност това е добре познат рефлекс на египетската външна политика: когато същата се сблъсква с проблеми от двустранно естество с Етиопия - дипломатически лидер на Африканския рог и "столица" на Африканския съюз - Кайро се опитва да изгражда механизми за натиск върху Адис Абеба. Тези механизми могат да бъдат от различно естество. Например от интернационално, изразяващо се в търсенето на подкрепа в рамките на Арабската лига. Или от двустранно: чрез граденето на мрежа от задълбочаващи се двустранни отношения с държави, които заобикалят Етиопия като Судан, Южен Судан и Кения. Един от провалите на Кайро в този аспект обаче е създаването на оста Етиопия - Еритрея, предвид това, че именно Асмара е изпълнявала ролята на инструмент за натиск срещу Адис Абеба преди години. Механизмът за натиск може да бъде дори и на поднационално ниво като дискретната подкрепа за етиопския регион Тиграй в конфликта на последния с централните власти на Адис Абеба.

Наред с посещението в Ангола обаче, ал Сиси осъществи такова в Замбия и Мозамбик, където приоритетните разговори касаеха по-скоро икономическата плоскост. В случая става дума за интеграцията на търговията в Африка, включително посредством Африканската континентална зона за свободна търговия (African Continental Free Trade Area, AfCFTA, промотирана от Кайро), както и чрез Общия пазар за Източна и Южна Африка (Common Market for Eastern and Southern Africa, COMESА, чийто ротационен председател досега бе също Египет).

След африканската обиколка ал Сиси бе (отново!) домакин на иракския министър-председател Мохамед Шия ал Судани. Срещата между двамата имаше следните цели. Първата и официална, предвид естеството на делегациите и публикуваните експозета след тях, предполага задълбочаването на икономическите отношения и търговия между Египет и Ирак. Тук е редно да споменем, че в дългосрочен аспект страната на фараоните гледа с интерес към консолидацията на оста Кайро - Аман - Багдад. Възможен вектор за реализирането на такава е свързването на електрическите мрежи на въпросните държави и създаването на обща индустриална зона, която да служи като борса за стоки от взаимен интерес. Основната мотивация на Кайро в този формат обаче е хипотетичното осъществяване на проект, свързващ страната с нефтопровод от иракска Басра, минаващ през йорданското пристанище Акаба. Всичко това би диверсифицирало търговските партньори на Кайро и намалило зависимостта му от Саудитска Арабия и ОАЕ. Втората цел на срещата между египетския държавен глава и иракския министър-председател обаче се състоеше във възможността на последния, предвид близките му връзки с Иран, да ускори посредническите си усилия си в подобряването на отношенията между Кайро и Техеран (предвид това, че Багдад вече е домакин на преговори, които се водят между египтяните и персите). Осъществената визита на султана на Оман, Хайтам бин Тарик ал Саид, именно в Египет през миналия месец май също имаше, наред с други, подобна цел.

На този фон, буквално тези дни, руският посланик в Египет, Георги Борисенко, заяви, че Египет е подал молба за присъединяване към БРИКС, чийто членове са Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка. Кайро все още не е коментирал официално думите на руския дипломат, което предполага, че ако те не са истина, е трябвало да бъдат опровергани веднага. Така или иначе, Египет вече участва в по-широк формат на БРИКС, включващ партньорски държави като Саудитска Арабия, ОАЕ, Казахстан, Иран, Индонезия и др. Преди няколко месеца Кайро ратифицира и участието си в Новата банка за развитие, която е създадена от споменатата организация. Не липсват и заявки от кабинета на фараоните, че Египет е готов да търгува и с валути, различни от долара, което е един от приоритетите на доминирания от Китай БРИКС (икономиката на Пекин представлява над 70% от общата за въпросния блок).

Но това, което е река Нил за физическото оцеляване на Египет - а оттук разбираме и чувствителността на тази страна спрямо казуса с етиопския язовир "Ренесанс" - е Суецкият канал за геополитическото съществуване на страната. Евентуално участие на Кайро в БРИКС нито ще разреши икономическите проблеми на страната (те, уви, са обикновено от структурен характер), нито ще компенсира риска от маргинализирането на Суецкия канал като една от основните международни артерии, през която минават стоки за над 1 трилион долара годишно или 12% от световната търговия. В създаването на алтернативен маршрут на Суецкия канал обаче усилия обединяват две държави от БРИКС - Русия и Индия, както и друг партньор на тази формат - Иран. Споменатите държави се опитват да създадат Международния транспортен коридор Север - Юг, свързващ Мумбай и Санкт Петербург през Чабахар. Разбира се, този проект все още среща сериозни проблеми, най-вече свързани с липсата на финансови възможности от страна на Техеран, които да бъдат вложени в необходимата логистична инфраструктура на територията на персийската държава. Но опитвайки се да преодолее подобни затруднения, в средата на миналия месец Русия заяви, че ще инвестира около 1.6 млрд долара в изграждането на дългата около 160 км железопътна линия Астара - Ращ (иранска част от разглеждания коридор).

Кайро е добре известен с дипломатическата си тежест (бившият министър на външните работи на страната отпреди десетилетие, Набил Фахми, споделя в своя книга как французите се шегували с него, че Египет е 16-тият член на Съвета за сигурност на ООН). Геополитическите активи на страната също са познати: не само Суецкият канал, но и това, че страната, благодарение на сключените си свободните търговски споразумения с редица държави и съюзи, е своеобразен "вход" към Африка. В това отношение руският посланик в Кайро е прав: Египет би бил брошка на ревера на БРИКС. Това, което обаче не ни каза Георги Борисенко, е, че именно Москва се опитва да релативизира геополитическото значение на страната на фараоните. Именно като реакция срещу подобно развитие на обстоятелствата, придружена с търсенето на допълнителни външно-политически и икономически опции пред Египет, можем да си обясним активната дипломацията на Абдел Фатах ал Сиси.