Очакванията за съботно-неделния червен конгрес не се сбъднаха. Ако някой въобще е очаквал нещо. Освен предизвестената смърт на илюзията за (р)еволюция в манталитета на столетната партия.

Пак и отново в тъмна доба здравите сили победиха здравия разум в БСП. Въобще социалистите могат да претендират за патент върху практиката съдбовни решения да се вземат посред нощ.

Поетът Иван Динков навремето изнамери етимологията на думата „мракобесие" в страшно прозрение - в България бесят по тъмно. Доброто възпитание налага в дома на обесения за въже да не се говори. В дома на преизбрания за избори - може.

Станишев убедително спечели тайния вот на соцфорума. Ако не бе заинатилият се Кадиев, който не си направи отвод, процентите на самосъстезаващия се соцлидер можеха да ударят традиционните за историята на партията 99,9. Защото, ако някой си бе направил труда да проследи хода на набирането на делегатите на 48-ия конгрес, щеше да е абсолютен наивник да смята, че е възможен друг сценарий за избор на председател, освен манипулирано-дирижираното въздигане на Сергей Станишев.

А ако, следейки острите (по желание да се чете - грозните) нападки между него и Първанов и листейки останалите „кандидатури" за поста, е чакал титаничен сблъсък на лидерски позиции, на идеи и платформи за бъдещето на партията, то е останал разочарован като фен на „Байерн" в събота вечер.

Две версии какво можем да очакваме след конгреса витаят в безвъздушното пространство около БСП. Първанов слиза от сцената, за да се върне триумфално, когато опонентът му загуби следващите избори - било редовни, било онези, на които му намирисва на Доган.

А че това ще стане не бива да буди съмнение. Станишев може да извисява гордо снага до колоси на партията като Благоев и Живков по дълголетие на власт. Но за негово най-голямо съжаление - само по това. Макар и безспорно понатрупал управленска рутина и преди всичко самочувствие, младият лидер започнал трудовия си път директно от позицията „премиер" все още остава на стажантско ниво що се касае до изборни победи.

Вторият вариант е есента да донесе на Станишев нов личен триумф - поста лидер на Партията на европейските социалисти. Което, ако се вземе предвид навика на българите досадно да мерят всичко с евроаршин може да бетонира и креслото му на „Позитано" 20. Независимо от следващия народен вот за партията, който при сегашните нагласи е на път отново да й отреди почетното второ място.

Тогава на Първанов ще му остава само да дърпа конците на своите марионетки в ръководството на столетницата и да се опитва да влияе върху политиките й. За което - отсега е видно - старият апаратчик е подготвен.

Едно обаче е ясно - запазването на лидерството на Станишев е победа на статуквото в социалистическата партия. Стремителното и съмнително оттегляне на Първанов от конгресната битка (но едва ли от войната за партийна книжка №1) доказа единствено, че кръгът около екс премиера е по-мощен и влиятелен от този около екс президента. И че задкулисните боричкания по върховете предстоят.

Още повече, че на „Позитано" от лидера до чистачката са наясно, че бащина дружина в тази партия се води не само от председателския стол, но по-често от най-последния ред.

Друго обаче е по-важно. Форумът в НДК показа, че нито делегатите на конгресите, нито членовете на националния съвет и червеното политбюро са Българската социалистическа партия. Че ръководството на БСП е все по-далеч от обикновения избирател. Че ако въобще си говорят, то е на неразбираем език. Че решенията се вземат по стар навик под диктовка отгоре, гласуванията стават съобразно партийната конюнктура и личния или груповия интерес. Че запазването на високи властови позиции в партията неизменно е обвързано със запазването на сходни на местно и национално ниво при нови избори в държавата. Че апетитите на червената върхушка са доста далеч от интересите на членовете и симпатизантите за БСП. Партията от епохата на Сергей Димитриевич издигна стена между себе си и онези, за които на думи работи. И на чиито гласове се надява. И именно тук е проблемът.

Защото, ако на „Позитано" 20 се уповават само на олевяването на масите в общоевропейски мащаб, сметките им може да излязат без кръчмар. Или кръчмарят - без касов апарат. Всички избори досега показват, че разчитайки единствено на твърдия си електорат (оредяващ по демографски причини) БСП остава догонваща политическа сила.

Избори могат да бъдат спечелени единствено при пределна мобилизация на потенциала на партията и електоралните резерви в лявото пространство. А не чрез отблъскване дори на убедените привърженици.

Мнозина лявомислещи очакваха именно този конгрес да даде признаци за търсене на сближаване на партията и нейните избиратели, за демократичност и разбираем диалог, за нови послания и рационални идеи за бъдещо управление. Такива нямаше. В залата делегатите кротко подрямваха в очакване на скучно предопределения вот или интригуващия финал на Шампионската лига.

Хората отвън, на които лявата идея все още не им е чужда, още от обяд разбраха, че мачът в НДК е на една врата, с един играч, но пък с много треньори. Оттук до изборите БСП ще трябва да търси трудния (невъзможния) път да минимизира щетите и да заведе гласоподаватели си пред урните. Ако са поне колкото лани подкрепиха Калфин-Данаилов - Станишев да черпи.

Веднъж другарката Надежда Крупская с нещо не угодила на другаря Сталин. Ядосан вождът я скастрил: „Млъквай, дърто, че току виж сме назначили друга вдовица на Ленин!"

В своето недоволство народът може да бъде по-жесток и страшен в присъдата си и от най-свирепия диктатор.

Не е лошо Станишев и компания да не забравят, че пред урните и избирателите могат да си назначат и друга левица. Конгресът им дава повод за подобни мисли.