Двадесет години след смъртта на Хафез Асад, сирийският режим е изправен пред две големи предизвикателства за своето оцеляване: безпрецедентна икономическа криза, която може да отслаби връзката му с хората, които го подкрепят през целия конфликт и битка за поделянето на тортата между руснаци и иранци, което би могло да ограничи цялото му пространство за маневри. Отворена е нова страница от историята на войната, коментира ливанското издание L'Orient-Le Jour.

Със самодоволна усмивка и протегнати ръце Башар Асад прегръща топло Владимир Путин, който видимо не бърза с любезностите. Датата е 7 януари 2020 г., а мястото - щабът на руските въоръжени сили в Дамаск, където двамата държавни глави, заобиколени от руски офицери, правят разбор на позициите и стратегическия напредък на войските на сирийска територия. Зад тях има стена, покрита с ламперия, върху която виси портрет на "руския цар". "Путин покани Асад в Дамаск", шегуват се в редиците на опозицията.

В единствените изявления след срещата руският президент отбелязва, че "е извървян огромен път към възстановяването на сирийската държава и нейната териториална цялост", което е начин да припомни своя огромен принос. Постановката на господството на руския кръстник над сирийския му "съюзник" даде желания ефект. Но това не е единственото послание. Защото по същото време в иранския град Керман, на около 2500 км. от сирийската столица, тече погребението на генерал Касем Сюлеймани, убит при американски удар четири дни по-рано. Призивите на иранците за отмъщение не правят услуга на Москва, за която Сирия е част от нейната "империя" и където няма как да има вендета. Смъртта на иранския стратег е възможност за руската мечка допълнително да подчертае хватката си върху Дамаск за сметка на Техеран, докато поделянето на сирийската торта вече е залогът на една премерена желязна прегръдка между двете сили в леглото на баасисткия режим.

Войната още не е приключила - част от провинция Идлиб все още е в ръцете на бунтовническите сили, но духовете вече са съсредоточени в това, което предстои. Режимът, руснаците и иранците показаха повече или по-малко единен фронт в най-трудните моменти на конфликта, за да не изгубят физиономията си. Но сега, когато военната част на практика е спечелена, съюзът се пропуква и разделенията стават все по-видими. "Икономическата ситуация е толкова катастрофална в Сирия, че вече няма как да продължи. Това е началото на голяма промяна заради разногласията вътре в управляващия клан и споровете между Русия и Иран, които ще избухнат ", уверява сирийско-ливански бизнесмен.

Сега не е време за еуфория. Асад, Путин и Хаменей царуват над руини. Сметката за възстановяването се изчислява на няколкостотин милиарда долара, които никой в ​​прорежимния лагер не може да си позволи да плати. Страната е без дъх, икономическата криза никога не е била по-крещяща, дори в разгара на войната. Езиците се развързват. Протестът срещу високите разходи за живот е все по-видим в проасадските бастиони. "Атмосферата в Дамаск е мрачна. Инфлацията галопира и сирийската лира не струва нищо ", оплаква се бизнесмен от Дамаск, пожелал анонимност.

В ръцете на царя

В Сирия на Асад всеки се опитва да дръпне завивката към себе си. Руснаците искат да прелистят страницата на войната, да стабилизират постиженията си и да накарат режима отново да стане дружелюбен. "Най-голямото предизвикателство за Москва е да превърне своите военни успехи в икономически и политически дивиденти", заявява Алексей Хлебников, експерт по Близкия изток в Руския съвет за международни отношения (RIAC), мозъчен тръст, близък до руската власт. Иранците виждат нещата по различен начин. За тях не е от значение дали преговарят със сирийската опозиция или със Запада и монархиите в Персийския залив. Тяхното присъствие в Сирия е въпрос на оцеляване - съществена стъпка за консолидиране на шиитския им коридор, който свързва Техеран със Средиземноморието през Багдад, Дамаск и Бейрут. В този климат на борба за власт, където омертата е на първо място, се раждат всякакъв вид теории: "Стягат ли си иранците багажа?"," Иска ли Рами Махлуф да заеме мястото на братовчед си Башар?"," Готов ли е Путин да се отърве от Асад?" От началото на сирийската война настроените срещу режима са склонни да свръхинтерпретират всяка информация за слабостите на лоялисткия лагер, докато поддръжниците му се държат така, сякаш съвместното съществуване между Москва, Дамаск и Техеран е само една дълга и спокойна река. Реалността често е между тези две позиции: лодката се люлее и победата далеч не е триумфална. Но за да видите оттам началото на края на Асад, е по-добре да останете предпазливи.

Новите предизвикателства, пред които режимът е изправен, във всеки случай отново повдигат въпроса за неговото оцеляване. Двадесет години след смъртта на Хафез Асад, съдбата на сирийския диктатор изглежда повече от всякога в ръцете на руския цар. В края на април поредица от статии, публикувани от няколко руски медии, които остро критикуват сирийската държава и атакуват Асад, разкриха пукнатини в руско-сирийските отношения. Първите залпове бяха изстреляни от Федералната агенция за преса и масови комуникации, принадлежаща на руския бизнесмен Евгений Пригожин, по прякор "готвачът на Путин", който по-специално е собственик на частната армия "Вагнер", със силно присъствие в Сирия и Либия. Статиите от своя страна описват Башар Асад като "слаб лидер" или премиера Имад Хамис като "корумпиран" и замесен в мръсни случаи на кражби на петрол. Сирийският президент е представен като човек, загубил "доверието на финансовия елит", тъй като не е в състояние да се бори с корупцията. Дори определена информация да е била премахната под фалшивия претекст, че е била публикувана от хакери с цел да се разпалят руско-сирийските отношения, щетите вече са налице. "Кучетата си лаят, а керванът си върви", казва руският посланик в Дамаск Александър Ефимов в интервю за сирийския всекидневник "ал-Уатан" от 20 май. Но няколко дни по-късно същият този Ефимов беше назначен за специален представител на руския президент за развитието на отношенията със Сирия, сякаш капитанът на Кремъл иска да посочи на сирийското си протеже, че нищо не може да избяга от контрола и властта му. Разграничаването на Кремъл от статиите "беше формулирано в достатъчно хладна форма, за да остави усещането, че не е недоволен, че подобна форма на заплаха е адресирана към сирийския режим", анализира Мишел Дюкло , бивш френски посланик в Сирия и експерт от Института "Монтен"." Неотдавнашната критика в руските медии няма нищо общо с колебливите официалните позиции. Москва няма илюзии относно режима на Асад. Тя знае, че той не е най-добрият партньор там, но това е единственият вариант, който има в Сирия ", казва Алексей Хлебников.

Основната цел на медийната кампания срещу режима изглежда е свързана с интересите на руските олигарси, които се стремят да си осигурят място в надпреварата за сирийските пазари. "Сирия е тестова площадка за руските оръжия и политики, но е и финансова манна за бюджета, ударен от западните санкции", заявява Руслан Трад, анализатор и съосновател на българското издание De Re Militari. Поради заплахата от международни санкции, руското правителство не участва пряко в икономическите дела в Сирия, които делегира на близка клика. Търговската дейност също е "възпрепятствана от корупцията и самата същност на сирийския режим". "Кремъл разбира това, макар и със закъснение", отбелязва Руслан Трад. Вместо да подпишат договори с Дамаск, който не може да си позволи да плати сметката, руснаците предпочетоха да поемат природните ресурси на страната, като газ, нефт или фосфати. Ресурсите, за които смятат, че са им дължими, и които са били наблюдавани много преди намесата им през 2015 г. Две години по-рано сили от частната военна компания "Славянски корпус" са изпратени в Сирия, за да се бият заедно с режима. "Основната задача на тези наемници беше да установят контрол върху стратегическите обекти", особено в провинциите Хомс и Дейр ез-Зор, казва Руслан Трад. През 2017 г. компанията "Стройтрансгаз", собственост на руския магнат Генадий Тимченко, успя да сграбчи за носа иранците, като сключи договор за добив на фосфати. Други компании, принадлежащи на цитирания по-горе Евгений Пригожин, също се надяват да започнат своите проучвания за нефт и газ в страната. Най-големият световен производител на пшеница Русия също планира да превърне пристанището на Тартус, където се намира военната му база, в "зелен хъб", който да наводни пазара в Близкия Изток.

Иран няма намерение да стои настрана

Руснаците са господари на играта, особено в западната част на страната. Те имат военно летище в Хмеймим, база в Тартус и контролират системите за сигурност. Преди всичко те са единствените, които могат да разговарят с другите важни участници - Турция, Израел, Запада, монархиите в Персийския залив - докато тяхното присъствие в Сирия не се оспорва от никого. Сцеплението им обаче не е абсолютно. "Русия има няколко лоста, но ще кажа само, както често се шегуват, че Москва поръчва, а Дамаск изпълнява", казва Алексей Хлебников. "Руснаците изглежда са подценили, че Асад има други карти в ръката, като Иран, който е в Сирия по-дълго от Москва", казва Руслан Трад. Руските дипломати от години се заиграват с двусмислието на отношенията между тримата участници в лоялисткия лагер. Те внушават, че не са единствените лица, които вземат решения, сякаш за да снемат от себе си отговорността за престъпления или определени действия, извършени от режима. Това е практична поза във военно време, но показва своите ограничения, когато става въпрос за стабилизиране на страната. Колкото повече време минава, толкова повече руските партньори в Сирия се явяват като основни пречки за целта й да спечели мир. И по-специално иранците и техните милиции, чието присъствие беше от съществено значение за възстановяването на териториите, но които застрашават печалбите, постигнати през последните години. "Руснаците вече не искат иранци в Сирия", казва западен дипломат.

От няколко месеца отношенията между двете сили са подложени на щателна проверка. Официално няма враждебни изявления, но зад кулисите конкуренцията е трудна. Иранската страна се опитва да стои стабилно. "Тези истории за препирни са само слухове. Между Иран и Русия има дълбоки стратегически отношения, един от аспектите на които е Сирия ", казва Фейсал Абдел Сатер, журналист и политолог, близък до Хизбулла. "Двете сили разбират, че провалът на този експеримент би разрушил възможността за всякакъв друг регионален стратегически съюз между тях", добавя бившият ирански дипломат Сайед Хусейн Мосавиан. Последните няколко месеца със сигурност са най-лошите за Ислямската република, която трябваше да намали регионалните си амбиции. Смъртта на Сюлеймани, кризата с коронавируса, израелските удари срещу милициите му и поставената на колене икономика, особено поради американските санкции, не му позволиха да предизвиква Русия. Иран обаче се нуждае от Сирия много повече отколкото Москва. Във финансово отношение сметката е изключително солена. Между 20 и 30 милиарда долара са изразходвани от 2011 г. за спасяването на сирийския режим, според статия на Bloomberg, публикувана в края на май. Колосални суми за страна на колене. В сирийските държавни медии не минава и седмица, без да се похвалят за сделка или засилено сътрудничество в този или онзи икономически сектор между Иран и Сирия. Прах в очите? Режимът знае по-добре от всеки как да изиграе конкуренцията между двамата си партньори. Например, стана практика първоначалните споразумения, подписани между Дамаск и Техеран, да не се реализират. През 2017 г. спогодби за сътрудничество в разработването на газово находище край Палмира бяха анулирани шест месеца по-късно, след като сирийското правителство най-накрая прехвърли договора на "Стройтрансгаз". "Иран няма намерение да стои настрана и знае, че руснаците няма да се спрат пред нищо, за да получат лъвския дял", заявява Руслан Трад. Твърди се, че иранците са се впуснали на "руска територия", за да се опитат да вземат под наем пристанище Латакия миналия октомври, но последното пак ще бъде под руско влияние. "Конкуренцията между Иран и Русия все пак се усеща много повече на военно, отколкото на икономическо ниво", изтъква сирийският анализатор Синан Хатахет, автор на доклад за Chatham House, публикуван през 2019 г. и озаглавен "Сирия и Иран : икономическо влияние в Сирия".

Те си нямат взаимно доверие

Източна Сирия е най-стратегическата територия за иранците. На 30 септември 2019 г. сирийските проправителствени медии отпразнуваха с фанфари повторното отваряне на граничния пункт Букамал с надеждата, че той може да засили търговията с иракския съсед. За Техеран този пасаж е от съществено значение, тъй като позволява на неговите милиции, на които Хизбула е плацдарм, да се придвижват от Ирак към Ливан. За да защитят територията си, проирански милиции бяха инсталирани в няколко града в източната провинция Дейр ез-Зор, западно от Ефрат. "След ангажимента й в Сирия през 2012 г. чисто военната перспектива на Хизбулла се превърна в икономическа перспектива. От изказванията на лидера Хасан Насралла става ясно, че Ирак е този, който ги интересува, затова те възнамеряват да останат присъстващи в Източна Сирия ", заяви Моханад Хадж Али, анализатор от институт "Карнеги". В региона са изградени военни бази, а семействата на стотици чуждестранни шиитски бойци от Афганистан, Пакистан, Ливан или Ирак са били настанени в апартаменти, например в Маядин, платени от ирански бизнесмени. В центъра на град Дейр ез-Зор руският орел наблюдава тези маневри, които не му харесват особено. И си затваря очите, когато израелците бомбардират щабовете на иранците. "В Дейр ез-Зор отношенията между руснаците и иранците са ограничени до координация. Те си нямат доверие един на друг ", казва Омар Абу Лайла, основател на новинарския сайт Deirezzor24. След отстраняването на Сюлеймани, стана по-лесно руснаците да маргинализират партньора си. "Връзката между руснаците и" Хизбулла "е сбор от обстоятелства, при които се борим заедно на фронта, но където не се доверяваме един на друг", казва Моханад Хадж Али. Израелските удари срещу протехеранските сили се засилиха през последните седмици. Те отново засягат северната част на страната и особено източната, докато същевременно бяха ограничени на юг от руснаците. "Неслучайно руските системи за противовъздушна отбрана не пречат на израелските самолети да извършат десетки удари по ирански позиции в Сирия", заявява Руслан Трад. Русия може да разчита на актьори, решени да й "почистят" мястото. САЩ увериха, че няма да изискват изтеглянето на руските бази от Сирия, като целта им е "само изтеглянето на сили, свързани с Иран". "Русия много добре знае, че Иран ще бъде отстранен от сирийската сцена от американците и израелците, така че не полага много усилия да преговаря с иранците или да им оказва влияние", казва Омар Абу Лайла. Москва се стреми да се позиционира като арбитър на конфликтите. Изглежда, че иска да избегне конфронтация с Иран, от който все още може да се нуждае, но няма нищо против да го види отслабен. За да си представим предстоящо оттегляне на иранците, както обяви израелското правителство, е по-добре още веднъж да останем предпазливи. "Няма признаци, че иранците напускат страната. Всъщност виждаме точно обратното ", казва Моханад Хадж Али. Наскоро иранците се включиха в битката за Идлиб и за първи път бяха разположени пред портите на Дераа. След години усилия те няма да се откажат от играта толкова лесно. Дори ако това означава показване на мускули пред руския им партньор. "В крайна сметка руснаците не са част от оста на съпротива", заяви говорителят на Хизбулла Мохамед Афиф Набулси.

Двор на интриги Сирийският режим плава в размирни води. "Иранците са застраховката за живота на Асад", казва западният дипломат. Президентът дължи всичко на двамата си съюзници. Те бяха тези, които го носеха на ръце, когато беше обграден от всички страни. Въпреки това той не може да се прояви като слаб лидер, готов на всички отстъпки от страх да не загуби базовото доверие в себе си. "Всички тези видеоклипове, като този, в който Башар върви зад Путин, са шокиращи за нас. Но той няма избор, той е в корнер. Той е офис момчето на руския президент", шепне биснесменът от Дамаск. Мнозина вече критикуват приписването на жизненоважни икономически сектори на руски или ирански компании, които те възприемат повече като "подаръци", а не като подходящи инвестиции. "Путин се нуждае от Асад повече, отколкото Асад от Путин", заяви наскоро депутатът Халед ал-Абуд в публикация във Фейсбук. Но сред населението руското присъствие се усеща много по-добре от това на иранците. "В сука в Дамаск хората предпочитат десет хиляди пъти руснак пред иранец. Руснаците са дискретни, докато иранците дойдоха с милициите си ", казва сирийският бизнесмен. Зад кулисите на геополитическите железни прегръдки Дамаск все повече прилича на интригантски двор, където кръговете на властта се разкъсват един друг. Войната позволи на финансовия отряд да задълбочи хватката си върху сирийската икономика. Тези нови бизнесмени, свързани с режима, чиито интереси обслужват, са истински придворни, участващи във всевъзможни трикове. Рами Махлуф, милиардер и братовчед на Башар, знае много добре това. Но откакто държавата реши да го отстрани, мъжът вече не мълчи, дори си показва мръсното бельо на публично място. Той се възмущава във Фейсбук, отказвайки да плаща суми, представени като данъци от правителството.

Режимът тепърва ще вади и други бизнесмени от ръкава си. А грабежът на най-богатия човек в страната дава свободно поле за действие на тези грабливи птици, като Самер Фос или Мохамед Хамчо. Тези бизнесмени в орбита около властта знаят, че трябва да се хранят на всякакви нива. "Тези хора искат да купят всичко", казва дамаският бизнесмен, сякаш това е монополна игра. С иранците те трябва да покажат бяла лапа, да развият повече лични отношения, да се срещнат с религиозни личности. "Иранците внимават за тези неща", казва Синан Хатахет. Но после пак Москва запазва предимството.

"В крайна сметка тези бизнесмени предпочитат да си купят мезонет в Москва, а не в Техеран", шегува се Моханад Хадж Али.