За 6 години война режимът на Башар ал-Асад успя да си възвърне повече от половината територия на Сирия, но бидейки зависим от руските и иранските си съюзници, той остава изолиран на международната сцена.

"Режимът завоюва обратно във военно отношение обширни части от сирийската територия, но да говорим за политическа и дипломатическа победа би било преувеличено", пише Карим Битар от Института за международни и стратегически отношения (IRIS), в коментар за ливанското издание L'Orient-Le Jour.

От началото на руската военна кампания през 2015 г., за да се притекат на помощ на режим в беда , изправен срещу бунтовници и джихадисти, войските на президента Башар ал-Асад тръгнаха срещу течението. Оттогава те контролират 52% от територията, където живеят повече от две трети от населението. Останалата част от страната е разделена между отслабените бунтовнически фракции, Ислямска държава (ИС) и особено кюрдските сили на север и североизток (25% от територията).

Асад - ябълката на раздора

За анализаторите е ясно, че след шест години Дамаск надделя.

"Режимът несъмнено е спечелил войната от стратегическа гледна точка", защото "никой" в момента не се нуждае от "неговото оттегляне" като предварително условие, заяви пред АФП Хасан Хасан, анализатор от Института Тахрир за близкоизточна политика, базиран в САЩ. В същото време, "войната няма да сложи край на насилието", успокоява тона той, уточнявайки, че се очаква "джихадисти или неджихадисти да продължат въстанието още няколко години".

Всички усилия да бъде сложен край на конфликта, който започна с мирни демонстрации срещу режима на Асад и чиято равносметка вече надхвърля 330 000 убити, бяха напразни.

Няколко вътрешносирийски преговорни сесии под егидата на ООН не доведоха до резултат. Нов кръг от преговори е насрочен за 28 ноември в Женева. Тези преговори бяха засенчени от преговорите в Астана, организирани от съюзниците на режима, Русия и Иран, както и подкрепата на опозицията в Турция.

Независимо от напредъка, всички дискусии накрая се спънаха в основната ябълка на раздора: съдбата на Башар ал-Асад. Опозицията продължи да изисква неговото оттегляне - нещо, което Дамаск и неговите съюзници категорично отказват.

Сирийският президент остава изолиран, без нито една голяма западна столица да е възобновила дипломатическите си отношения с него. Наскоро държавният секретар на САЩ Рекс Тилерсън потвърди, че "властта на семейството на Асад е към края си", след като доклад на ООН го обвини в атака с газ зарин, която уби 87 души.

Тези държави обаче вече не претендират за оттеглянето на Асад, какъвто беше случаят през първите години на войната. "Атмосферата в Европа се промени значително", потвърждава Карим Битар. "Много важни играчи - разузнавателните служби, агентите за борба с тероризма, крайнодeсните партии, икономическите групировки (...) - вече показаха отваряне към режима и лобират за нормализиране на отношенията", добавя той.

Джошуа Ландис, специалист по Сирия и професор в Университета на Оклахома, също така очаква затопляне на отношенията между Дамаск и страните от региона. "С течение на времето мисля, че всички съседи на Сирия ще нормализират отношенията си с нея, ако ситуацията в областта на сигурността продължава да се подобрява", каза той по отношение на страни като Йордания и Турция. "Те имат нужда бежанците да се завърнат вкъщи и да съживят търговските отношения".

Статутът на кюрдите

Новият статут на режима обаче има цена - тази на "крайна зависимост" от неговите спонсори. Тези "ирански и руски съюзници няма да позволят на Дамаск да взема големи решения без тях", каза Битар.

Във вътрешен план, освен възстановяването на опустошената държава, възниква още едно ново предизвикателство: статутът на кюрдите. Дълго репресирано от режима, това малцинство успя в хода на войната да установи полуавтономия, която не е готово да отстъпи. Кюрдските сили също така са в челните редици на борбата срещу джихадистите.

Дори Дамаск да изглежда отворен за дискусия, е трудно да си представим, че ще приеме автономия. "Децентрализацията (...) ще бъде невъзможно да се приложи (...), защото ще изисква дългосрочни преговори по технически и икономически въпроси като петролните ресурси", каза Карим Битар и добавя:

"Тези дискусии не могат да постигнат успех без взаимно доверие."

Превод: Петя Михайлова