През последните дни Израел извърши военни маневри в Червено море, а Обединените арабски емирства и Бахрейн изразяват опасенията си от възможни израелски удари срещу Иран, в случай на дипломатически провал по иранския ядрен въпрос. В интервю за списание Atlantico Еманюел Дюпюи, президент на IPSE (Институт за перспективи и сигурност в Европа) и специалист по въпросите на европейската сигурност и международните отношения, коментира, че евентуални удари на Израел биха взривили генерално района на Близкия изток и биха поляризирали света, тъй като и двете страни имат своите партньори в международен план.

АТЛАНТИКО: Израел показва желанието си да води битка с Техеран по иранския ядрен въпрос. Няколко примера го доказват: израелският министър на отбраната обяви, че е получил допълнителни 1,5 милиарда долара, за да подготви "потенциална" атака срещу ирански ядрени обекти, в Червено море израелските военноморски сили репетираха съвместни операции за сигурност и министър-председателят Нафтали Бенет не иска да изглежда по-малко активен от Бенямин Нетаняху по темата. Къде точно са израелците по отношение на иранската заплаха?

ЕМАНЮЕЛ ДЮПЮИ: Тази заплаха продължава да е актуална, няма големи промени. Но правителството на Нафтали Бенет трябва да покаже, че е загрижено за гарантирането на сигурността на Израел. Това се вписва в много конкретен дневен ред, защото на 29 ноември, след шест месеца в режим на готовност, преговорите във Виена за иранската ядрена енергия ще бъдат възобновени. Когато става дума за отпускането на още 1,5 милиарда долара, това не трябва да ни учудва, защото еврейското държавно министерство на отбраната излага перспективата за атака срещу Иран от дълго време. Въпреки това има натиск от страна на Съединените щати в това отношение, тъй като те желаят да възобновят преговорите за иранската ядрена енергия.

А.: Защо израелците обмислят удари в момента?

Е.Д.: След доклад на МААЕ беше потвърдено, че Иран е увеличил запасите си от обогатен уран. Сега, за разлика от ядреното споразумение, което беше подписано през юли 2015 г., ние сме далеч отвъд разрешените 3,67% обогатяване. Смята се, че Иран има 17,7 кг. уран, обогатен до 60% и близо 113,8 кг. , обогатен до 20%. Израелците предполагат, че колкото повече се доближаваме до 90% обогатяване, толкова по-нисък е прагът за преминаване от цивилно разрешаване към военна намеса.

Иранците биха се възползвали от протакането на международната общност, бавното създаване на американския екип за преговори, изборите през юли, които поставиха Ебрахим Раиси начело на Иран, за да увеличат максимално своите запаси от обогатен уран, както и броя на центрофугите си и да ги модернизират. Те са умножили по 10 броя на техните центрофуги от първо поколение и по 50 своите модели от ново поколение, много повече от разрешеното. Запасите от обогатен уран не трябваше да надхвърлят 350 кг., а сега са осем пъти по-високи, като се споменава цифрата от 1,5 тона.

Можем да говорим за ескалация от страна на иранците, след като САЩ нарушиха Виенското споразумение. Те поставиха под въпрос всички обвързващи елементи. Това, което също оправдава израелската мобилизация, е капацитетът на Иран да придобие ракети, които могат да достигнат разстояние от 2000 км или Индия, Египет или част от Европа. Това плаши Израел и особено факта, че този капацитет се използва от ирански проксита като Хизбулла, която сега разполага с ракети с капацитет 350 км, които могат да ударят цял ​​Израел от север до юг.

А.: По-рано израелците отправяха кибер заплахи към ядрената програма на Иран, но изглежда, че иранците се възстановяват по-лесно от тези атаки. Не напредва ли страната по-бързо от очакваното?

Е.Д.: Между двете страни започна своего рода разгорещена студена война. Освен кибератаките, израелците атакуваха дузина ирански кораби от 2018 г. насам. Иранците се приспособиха към това и същата ситуация се случи с атаките срещу атомните електроцентрали. Днес иранците отмъщават, като въоръжават своите проксита за атаки срещу Израел. Иранците са се адаптирали повече към кибератаките от израелците. Ето защо израелците искат да умножат своя набор от отговори, включително балистични.

А.: С предните си постове в Близкия изток като Хизбулла, може ли евентуален конфликт между двете страни да дестабилизира целия Близък изток?

Е. Д.: Ако все пак избухне конфликт, той ще засегне не само Израел и Иран, но и партньорите на двете страни, особено с новите стратегически парадигми. Споразуменията "Ейбрахам" обвързват Израел с по-силно сътрудничество с Обединените арабски емирства, Бахрейн, Египет, Йордания и дори Саудитска Арабия. Това би било регионален конфликт, особено след като балистичните оръжия покриват целия Левант.

Иран, от своя страна, има редица представители в Ливан, Сирия, Йемен, а също и в Афганистан. Страната може да проектира своите сили извън територията си, както го направи в Сирия, Ирак и потенциално Афганистан. Израел продължава да повтаря, че Иран е на прага му след анексирането на Голанските възвишения през 1981 г.

А.: Какъв риск крие един такъв конфликт в международен план?

Е.Д.: Иран, Турция, Русия и Пакистан вече имат своя източен дневен ред. Те са ориентирани по модела на "ориент-глобализацията" или с други думи са квалифицирани като "постатлантическа" стратегическа парадигма. Видяхме това с приемането на Иран за пълноправен член през септември в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Сега страната има много по-силно източно партньорство, отколкото когато дебатираше с петте членове на Съвета за сигурност. Конфликтът би означавал биполярност в света между тези, които подкрепят Израел и тези, които подкрепят Иран. Русия няма да влезе във война, нито Турция, но може и да няма конфликт, защото Иран е изградил силни партньорства.