Според съобщения на турски медии, който бяха цитирани от информационните агенции, извършителят на атентата срещу Йоан Павел II — турчинът Мехмет Али Агджа — е бил изведен от град Изник (някогашна Никея) непосредствено преди пристигането на Папа Лъв XIV, пише "Хаберлер"
Агджа сам заяви пред местни медии, че се надява да се срещне с папата и да му пожелае "Добре дошъл" и да поговорят "две-три минути".
След това обаче местната полиция е ескортирала бившия затворник извън града.
Инцидентът подчертава напрежението около посещението на папата — част от първото му апостолическо пътуване, което включва и турската столица Анкара, Истанбул, както и Изник, където се отбелязва 1700-годишнината от Първия вселенски събор.
Мехмет Али Агджа беше осъден след покушението през 1981 г. и по-късно помилван и екстрадиран в Турция, а през 2010 г. окончателно освободен.
Турските медии посочват, че решението да бъде изведен от Изник е взето с цел гарантиране на сигурността по време на визитата на папата.
Припомняме, че на 27 декември 1983 г., едва две години след атентата на площад "Свети Петър", папа Йоан Павел II извършва действие, което обикаля света: влиза в затвора "Ребибия" в Рим, където Агджа излежава доживотната си присъда, и се среща насаме с него в килията му.
Срещата продължава около 20 минути, като двамата говорят тихо, без посредници. Папата публично заявява, че прощава на своя нападател "от все сърце". По-късно Ватиканът определя този момент като проява на християнска милост и лично свидетелство за християнската вяра на понтифика.
Самият Агджа след това многократно казва, че папата го е наричал "братко мой", а той от своя страна твърди, че е бил "дълбоко впечатлен" от жеста.
След атентата италианските разследващи органи развиват тезата, че Агджа е действал с подкрепата на българските тайни служби, които от своя страна били под влиянието на КГБ. Така се заражда т.нар. "българска следа" и са обвинени трима българи, но само Сергей Антонов се намира в Италия по това време и е арестуван.
Сергей Антонов е служител на БГА "Балкан" в Рим, работещ в представителството на авиокомпанията. Италианските власти го арестуват през ноември 1982 г., а срещу него започва шумен процес. Обвинени са още двама българи - Тодор Айвазов и Желю Василев, но те не са били в Рим и не са арестувани.
Агджа в показанията си посочва Антонов като човек, който участвал в подготовката на покушението. Но по време на процеса обвиненията рухват, защото липсват доказателства, показанията на Агджа се разминават и съдържат множество противоречия, други свидетели не потвърждават версията за българско участие.
През 1986 г. италианският съд напълно оправдава Сергей Антонов "поради липса на каквито и да било доказателства". След процеса той се завръща в България, но остава с разбито здраве и до края на живота си носи травмите от обвиненията.
Днес повечето западни историци и изследователи смятат "българската следа" за политическа конструкция от времето на Студената война, подкрепена от стремежа на Агджа да манипулира следствието и да запази собственото си значение.
Агджа многократно е променял разказите си за мотивацията, поръчителите и подробностите около атентата.
Понякога твърди, че е действал сам, друг път - че е част от заговор, а на моменти представя мистични и религиозни обяснения.
USD
CHF
EUR
GBP
