Често е споменавано, че България е страна с две външни политики. Доколко до такъв феномен действително сме стигали, е спорен въпрос. Може би на моменти нещо подобно се е случвало в ограничен формат по отделни въпроси от външната политика на страната ни. Една силно чувствителна тема, която се беше превърнала в обект на подобни твърдения беше свързана с отношението, което страната ни трябва да има към Република Северна Македония. В крайна сметка обаче там Народното събрание с голямо мнозинство гласува в полза на т.нар. френско предложение. В този смисъл дори и споменатите твърдения да са имали някакви основания, то те неминуемо са отпаднали след парламентарното решение.

За ясно изразени два подхода или концепции, или дори може да се каже - две философии за българската външна политика може да се говори едва сега, след като времето на служебните президентски управления изтече и страната беше поета от редовния кабинет Денков - Габриел. Сериозните промени, за които Денков и Габриел и техни министри направиха заявка още след поемането на управлението на страната, много помагат да бъде разбран и осъзнат този феномен с двете философии за външната политика на страната ни. Две философии, които сериозно се различават, абсолютно невъзможно е да бъдат съчетани и след като имат своите изразители (както е в момента) влизат в непримирима схватка.

Външнополитическата философия на редовния кабинет е базирана върху активността. През последните седмици България се опитва да бъде проактивна в съюзите, в които участва - ЕС и НАТО и като цяло да има ясна позиция по отношение на ключовите проблеми от системата на международните отношения. В настоящата ситуация става дума най-вече за руската агресия срещу Украйна. Всяка една активна позиция в международните отношения сега минава през формулирането на ясна и аргументирана позиция за водената от Кремъл война.

Войната представлява непредизвикана агресия на Русия срещу Украйна и този факт е в основата на подкрепата, която Украйна получава от огромен брой страни от целия свят. Форматът "Рамщайн" с участието на около 60 държави беше създаден именно, за да може Украйна ефективно да бъде подкрепяна и това да става не хаотично, а организирано, чрез взаимодействие между страните, подпомагащи жертвата.

Срещу външнополитическата философия на редовния кабинет застава тази на президента Румен Радев. Тя на практика се намира на другия полюс. Нейните основни характеристики са снишаването и пасивността, водещи към неопределеност и следователно към изваждането на страната ни от процесите, протичащи в системата на международните отношения. При такъв подход България би била обречена на липса на развитие. А ако подходът се беше задържал трайно, то той щеше да превърне членството ни в ЕС и НАТО просто във формалност.

Сблъсъкът между двете философии ярко пролича по време на посещението на украинския президент Володимир Зеленски в България. Денков и Габриел изграждаха отношения на доверие със Зеленски, докато в президентството украинецът чу разсъждения от общ характер по темата за войната. Дори не стана съвсем ясно Радев със Зеленски ли разговаряше или чисто и просто се възползваше от ситуацията, за да отправи някакви послания към привържениците си. Към тези, на които последователно обяснява, че трябва да сме "миролюбци" и затова предоставянето на въоръжения на Украйна не бива да се допуска.

Тези послания обаче са в очевидна колизия с друго твърдение на Радев, че предоставянето на оръжия ще доведе до ескалация и разрастване на войната (на конфликта по Радев). Точно обратното е. За да може Украйна да ограничи рамката на военните действия, тя се нуждае от оръжие, с което да противодейства на действията на руснаците и да не допусне все повече територии да бъдат поглъщани от войната. Именно наличието на военна техника спаси Киев от руска интервенция през пролетта на миналата година, когато армията на Кремъл беше само на няколко десетки километра от украинската столица.

След тогавашното поражение Русия не е опитвала ново сухопътно настъпление към вътрешността на Украйна. Има атаки с ракети и дронове, но не и сухопътни опити. Дори може да се каже, че сякаш руските цели бяха преосмислени и така вместо Киев в основна цел на Кремъл се превърна малкото градче Бахмут в Донецка област, където отново благодарение на наличното оръжие руснаците (редовна войска и ЧВК "Вагнер") се сблъскаха със сериозен украински отпор.

На срещата на върха на НАТО във Вилнюс (Литва), която вече приключи, страната ни беше представена от премиера, министъра на отбраната и началника на отбраната. Това предопредели и подходът, следван от България във Вилнюс. Всъщност тук е мястото да отбележим, че многостранните формати предполагат точно активно поведение от страна на членовете и партньорите си. Активността в този случаи представлява обмен на възможности и задоволяване на потребности.

След 2014 г. НАТО започна да подсилва източния си фланг. До онзи момент по този фланг нямаше никаква съюзна инфраструктура. Веднага щом се появи заплахата обаче, Балтийските страни, Полша и Румъния отговориха по единствения логичен начин - чрез активност. В страните по източния фланг бяха изградени многонационални формирования и щабни елементи. Имаше обаче български политици (напр. Кристиан Вигенин), които смятаха, че всичко това не е необходимо и едва ли не така заплахата можела да нарасне. Де факто това е израз на предпочитание към другия подход - на снишаването и пасивността. Развитието на ситуацията след 24/02/2022 всъщност показа колко подвеждащ и неработещ е той.

Многонационално формирование има и в България. То е бойна група и потенциално може да прерасне в бригада. Това означава, че българската делегация е проявила активност по време на срещата във Вилнюс. Кога и как ще стане това най-вероятно е класифицирана информация, но по всяка вероятност нашите представители са разисквали този въпрос с представители на други страни членки. По всяка вероятност са уточнили обстоятелствата и условията, които трябва да са налице, за да се премине към трансформацията. По всяка вероятност е било изяснено и с чие участие и помощ ще се случи това. Въобще активната позиция и активната комуникация дават възможност да се предвижда и да се планира. Това потенциално ограничава ситуациите, в които може да се стигне до изненада или малко очаквани явления. А щом става дума за сигурност и отбрана, изненадите определено трябва да се избягват.

И като става дума за подходи в международните отношения, няма как да не стане дума за Унгария. Унгарското правителство предпочита пасивността, а когато все пак се активизира, го прави, за да попречи на една или друга инициатива, подета в рамките на ЕС или НАТО. Колко неработещо е това поведение на Унгария, стана ясно от ситуацията около членството на Швеция в Алианса. Унгария и Турция дълго време отказваха да вземат решение относно шведското членство. Интересът на международната общност обаче беше насочен много повече към Турция, отколкото към Унгария. Няколко дни преди срещата във Вилнюс Орбан обяви, че подкрепя шведското членство, а Ердоган даде подкрепа в самото навечерие на форума. Защо Турция беше по-важната страна в случая? Ами защото тя е страната с активен подход в международните отношения. Разбира се, поведението на Ердоган често е много спорно, но е проактивно. А това му придава значимост както вътре в Турция, така и пред поне част от партньорите в международен план.