Повече от десетилетие и половина след първaта си молба за членство, настоящата Република Северна Македония изглежда се насочва директно към членство в ЕС.

Дългогодишен спор за името с южната й съседка Гърция, накара Атина да създава пречки след пречки за присъединяването на Скопие към блока. Атина скочи срещу името на Македония - вече използвано от един от северните й региони - но двете страни постигнаха знакова сделка миналата година, която уреди спора и постави новопреименуваната Република Северна Македония на финалната права.

Лидерите на ЕС дадоха зелена светлина на Северна Македония и Албания да започнат официални преговори за присъединяване към блока през март. Но възникна още една пречка, този път от източната съседка на страната, България, пише френският информационен сайт news-24.fr. София, понастоящем измъчвана от дълги антиправителствени протести, се противопостави на започването на преговори за присъединяване, като заяви, че е недоволна от "настоящата рамка за преговори". Българското външно министерство не посочи конкретни причини за своето недоволство, а просто заяви, че сегашната рамка "не предоставя правните гаранции, търсени от България". То настоява неговите "искания" да бъдат официално добавени към документите за преговори.

Македонски или български?

Както и за Атина, проблемът на София е името, този път касаещо езика. "Възраженията на България срещу кандидатурата на Северна Македония са свързани с историята и идентичността. По-специално, България иска Северна Македония да признае, че езикът, който се говори от славянското македонско мнозинство в Северна Македония, не е "македонски", а български - или негов диалект ", заяви пред Euronews Ангелос Хрисогелос, асоцииран член на програмата за Европа в Кралския институт Chatham House. "Те също така искат Скопие да признае "българския произход на македонската "нация" и да отхвърли всякакви твърдения, че в България има ясно изразено "македонско" малцинство, което София не признава, тъй като счита всички, които твърдят, че са "македонци", за българи", добави той.

Според Международния институт за близкоизточни и балкански изследвания (IFIMES) етническите македонци съставляват 10% от българското население. Организацията твърди също, че "българският и македонският език са два различни езика, за които многоезичната комуникация изисква тълкуване / превод, за разлика от случая на сръбския и хърватския, за които езиковото общуване не изисква тълкуване / превод.

България се опитва да "извлече дивиденти от ЕС"

Но вътрешната и европейската политика, точно както историята, биха могли да играят роля. Протестите срещу корупцията в България продължават повече от 100 дни, като протестиращите призовават премиера Бойко Борисов и главния прокурор на страната Иван Гешев да подадат оставка. Те обвиняват двамата мъже в заговор с олигархичната мафия.

"Неудобната истина е, че процесът на разширяване е привлекателен инструмент за членовете на ЕС да налагат политики и промени върху своите неевропейски съседи", каза Хрисогелос. "За България процесът на присъединяване на Северна Македония е средство за извличане на дивиденти в изключително деликатен момент за Скопие. Но преди всичко, тъй като повечето от тези искания се отнасят до нематериални въпроси за идентичността и историята, те отразяват необходимостта българското правителство да възприеме силно националистически позиции по отношение на вътрешната политика. Особено след като през последните месеци тя е изправена пред обвинения в корупция, улични протести и икономическа рецесия поради пандемията ", добави той.

Лошият имидж на ЕС на Балканите

България се присъедини към НАТО през 2004 г., а 3 години по-късно и към ЕС. Миналата година Брюксел оцени напредъка, постигнат от България в реформирането на нейната съдебна система, борбата с корупцията и борбата с организираната престъпност оттогава, като "достатъчен", но отбеляза, че има още място за подобрение. Оттогава става все по-трудно по въпросите на върховенството на закона, но анализаторите постоянно критикуват бавната реакция на блока и липсата на санкции. Комисията, например, "леко упреква правителствените опити за прекратяване на протестите със сила", каза Джуди Демпси от мозъчния тръст "Карнеги- Европа." Тя твърди, че дните на Борисов на власт може да се считат за преброени, ако групата, към която принадлежи неговата партия в Европейския парламент - Европейската народна партия (ЕНП) - се обяви срещу него, но подобно на унгареца Виктор Орбан, ЕНП заема мека позиция и по отношение на България.

За Хрисогелос "инцидентът е поредният сигнал за дълбоките усложнения, които правят политиката на ЕС за разширяване - някога най-ефективният й външнополитически инструмент - слаб и неефективен инструмент днес". "Това показва, че с нарастването и разнообразието на ЕС става все по-трудно да се вземат решения за общи политики и стандарти на неговата външна политика, без конкретни национални програми да го възпрепятстват. "Това уврежда имиджа на ЕС в региона и поставя под съмнение дали обещанието му за разширяване ще изглежда достоверно за други държави от Западните Балкани", добави той.

Хърватия беше първата от седемте страни, присъединили се към ЕС през 2013 г., докато Черна гора, Сърбия, Република Северна Македония и Албания са официални кандидати. Босна и Херцеговина и Косово са потенциални страни кандидатки.