Безмилостните езици на огъня погълнаха един от символите на Франция - катедралата "Нотр Дам" в Париж.

Привечер на 15 април всички информационни агенции съобщиха, че гори Парижката Света Богородица. Огромният пожар срути кулата с форма на стрела и обхвана цялата горна част на величествения храм. Самият покрив на Нотр - Дам е произведение на архитектурното изкуство.

Парижката Света Богородица е един от най - посещаваните исторически обекти в цяла Франция. Годишно да видят храма отиват 13 милиона туристи.

Строежът на "Нотр Дам" започва през 1163 г., по време на управлението на крал Луи VII и приключва през 1345 г. Реставрации и допълнения към основната структура са правени през XVII и XVIII век. Катедралата е една от първите в готически френски стил. В храма може да се види статуята, известна с името "Парижката Света Богородица", а зад главния олтар е невероятната скулптурна композиция на Никола Кусту "Пиета". На същото място са и статуите на великите френски крале Луи XIII и Луи XIV. Величествената постройка е обявена за световно културно наследство на ЮНЕСКО през 1991 г. Цели 850 години тя е символ на Париж, на Франция и на християнския цивилизационен код на Европа.

Погледът на всеки посетител първо потъва в необятната гледка на кораба на църквата, зашеметен от историята, културата и символиката, които носи тази сграда. Тя е вдъхновител на не един писател и творец през стотиците години на своето съществуване. Един от върховете във френската литература носи името на катедралата - романът "Парижката Света Богородица" от Виктор Юго.

Всичко гореизброено е известно на широката публика и на всеки средноинтелигентен човек. Възмущението, съжалението и болката, както на французите и католическия свят, така и на голяма част от световната общественост, са напълно разбираеми.

Да бъдеш съпричастен към нещастието на други хора е основно качество на човещината, която все по - рядко виждаме в съвременното общество. Да цениш културно - историческото наследство от световен мащаб, е белег на интелект и лична ценностна система. Сред най-високите критерии за гражданска позиция и самосъзнание са доброволчеството и дарителството.

В същото време, разбираема е и реакцията на част от нашите съграждани, изразена главно в социалните мрежи. Тя е проникната от гняв и ирония за разрушените български културни ценности, за които отговорните институции не полагат никакви грижи години наред, за погребаните под асфалт древни артефакти, за купените от състоятелни хора архитектурни шедьоври, но оставени умишлено да се съсипят. Примери много: миналата година пламнаха Царските конюшни в центъра на София и властта се разбърза да обещава да ги "дари" със статут на паметници на културата; древният град Скаптопара край Благоевград, още не напълно разучен дори, ще се озове под пластове асфалт заради строежа на АМ "Струма"; "Къщата с ягодите", частица от стара, аристократична София, стои потънала в забравата на времето, което обаче не я жали.

Споменатите обекти не са част от световното културно наследство, нямат оргомната историческа и символна стойност за всички християни по света, дори и за православните, както катедралата на "Парижката Света Богородица". Но те са наше, българско историческо наследство и в това време на бездуховност е нормално да изпитваме все повече гняв срещу разрухата.

Царските конюшни някога са се простирали на внушителната площ от 8 декара на ъгъла на бул. "Александър Докдуков" и бул. "Васил Левски". Първоначално там са били действително царските конюшни, а по-късно помещенията са пазели автопарка на цар Фердинанд и семейството му. Сградата става част от имотите на короната по времето на княз Александър Батенберг. Гаражът е изпълнявал и функциите на музей до 1944 г. Сред изложените превозни средства са били ландото на Алеко Богориди, управител на Източна Румелия, златна каляска от XVIII век, файтонът на княз Батенберг, две каляски "Виктория", едната от които е била използвана специално за сватбата на цар Борис III и италианската принцеса Йоанна Савойска. Мерцедесът и майбахът на цар Фердинанд също са били част от колекцията.

През лятото на 2018 г. пламна част от сградата на бившите Царски конюшни в София. Два дни след пожара министър-председателят, кметът на София и министърът на културата спорят кой по-напред да "защити" конюшните. Бойко Борисов нарежда по най-бързия начин да бъдат обявени за културна ценност. Впрочем, сградата е била такава до 1986 г. Днес тя е с неясна собственост, плод на обичайните бюрократични неразбории и за съжаление - на съмнителни сделки. Изгорялата постройка, част от Царските конюшни е наполовина собственост на Министерство на вътрешните работи, други части от сградата също са собственост на държавата. Накратко, последната и до сега е могла да защити, реновира и опази Царските конюшни, но не го е направила. Неяснота около сделки и заменки между бизнесмени и министерства внася още повече смут относно статута на бившите Царски конюшни.

А те ще си стоят във вида от след пожара през юли 2018 г., ние ще четем какво сме имали някога, а децата ще ги водим на разходка в МОЛ - а.

Другият български Нотр Дам - древният град Скаптопара попада под ударите на магистралната треска, обхванала страната последните 10 години.

Близо до благоевградското село Покровник археолози откриха непокътната римска гробница, част от древна вила, датирана от III в. сл. Хр. Иде реч за тракийското селище Скаптопара, предшественик на днешен Благоевград. След разкриването на църква, баня и канализация, става ясно и откриването на цял мавзолеен комплекс. Обектът е проучен с ускорени темпове през 2017 и 2018 г., а целта е премахването на архитектурните останки и освобождаване на мястото, за да премине през него АМ "Струма". Местни хора и организации протестират и търсят съдействие от властта за съхраняването на древната история. Не толкова зли езици обаче говорят, че трасето на магистралата е изместено, за да мине през Скаптопара и да не засегне парцел на инвеститор, близък до управляващите. Така ще се погребат останки от хилядолетна цивилизация, защото... какво е паметта за миналото пред едно ново игрище или пък някой хотел?

В София има място, което пази духа на аристократизма на отминали времена, място, което сякаш излъчва магическа светлина. Това е "Къщата с ягодите", красива постройка на архитект Георги Кунев, строена през 20-те години на XX век в стил сецесион за банкера Димитър Иванов. Намира се в един от най-добрите райони на София - около Докторската градина. Общата й площ е 500 кв.м., има сутерен и три входа, като главният представлява виеща се колонада с външно стълбище, а друг е специално пригоден за вход на карети. Името си "Къщата с ягодите" сградата получава от декоративните ягоди, засадени в двора.

През 1944 г. прекрасната къща е национализирана и последователно служи за румънско посолство, търговско представителство на Съветския съюз, щаб на тогавашните служби за сигурност и др. През 1978 г. Къщата с ягодите е обявена за паметник на културата. Реституцията я връща на наследници на банкера Иванов, а през 2004 г. е купена от фирма "Агрохолд", свързана с "Лукойл България". Официалното изявление на директора Валентин Златев е, че иска да запази това архитектурно бижу за софиянци и гости на столицата.

13 години по - късно (през 2017 г.), вероятно заради големите грижи, полагани за къщата, част от оградата й пада. До ден днешен тя стои така - като замък от вълшебна приказка, толкова красива, но западаща, линееща... Може би там, в този ултраскъп район на столицата няколко пентхауса биха стояли по - добре.

Собствениците на културни ценности са длъжни да се грижат за тях и нямат право да променят вида им, според Закона за културното наследство. Но явно спокойно могат да ги оставят да се разрушат. Та в предните описани случаи самата държава оставя на времето, дъжда, слънцето, но и на вятъра историческото си наследство. Защо тогава друг да не го направи?

Три емблематични случая на български Нотр - Дам. Но тук няма да се съберат столици милиони евро само за два дни и то от частни лица. Ако държавата, евентуално, реши да ги възстанови, или ще бъде парче по парче, или ще се проточи като "Гафа", простете "Графа".