Във внесения от Министерския съвет (МС) Закон за Държавния бюджет на Република България за 2026 г. и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2026-2028 г. е заявен стремеж към фискална консолидация, който обаче остава по-скоро формален. Това се посочва с становище на Българската стопанска камара (БСК) за Бюджет 2026.
От организацията изтъкват, че държавният дългът расте от 24,2% през 2024 г. до 35,6% в прогнозата за 2028 г. или с 11,4 процентни пункта за 4 години. От камарата заявяват, че това показва експанзия, а не консолидация. В становището се уточнява, че се предвижда ускорено нарастване на държавния дълг с близо 39 млрд. лева за разглеждания четиригодишен период - от 48,8 млрд. лева в края на 2025 г. до 87,8 млрд. лева в края на 2028 г., с което дългът в сектор "Държавно управление" ще достигне 35,6% от БВП, като увеличението е с 11,4 процентни пункт.
От БСК настояват за запазване на данъчно-осигурителния модел и размерите на преките и косвените данъци за бизнеса и гражданите, за да се гарантира по-голяма предвидимост за българските предприятия, висока събираемост на бюджетните приходи и запазване на покупателната способност на доходите на работещите.
От камарата са категорично против предложеното двойно увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове на юридическите и физическите лица от 5 на 1О%. Според организацията разчетените за 2026 г. допълнителни приходи от този данък в размер на 340 млн. евро или 665 млн. лв. са нереалистични. ОТ БСК посочват още, че вдигането на данъците води и до повишаване на склонността към избягване на данъчното облагане.
От камарата предупреждават също, че предвиденото увеличение на постъпленията от косвени данъци за 2026 г. в размер на 15,4% спрямо предварителния отчет за 2025 г. основно чрез повишаване на приходите от ДДС с 18,1% до 29,3 млрд. лв. може да постави под риск изпълнението на приходната част на бюджета предвид това, че делът на данъците върху потреблението обичайно надхвърля една трета (около 37%) от общите годишни приходи по Консолидираната фискална програма (КФП).
От организацията отбелязват, че в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза очакваните постъпления от ДДС за 2025 година са ревизирани с над 3,2 млрд. лева надолу. Същевременно заложените в Бюджет 2026 общи разходи възлизат на около 103,5 млрд. лева или 44% от прогнозния БВП, като превишават с близо 12,8 млрд. лева отчетените за 2025 г. разходи при очаквано стабилизиране на инфлацията на 3,5%. От БСК изтъкват, че разходните политики не са подкрепени от устойчиви дългосрочни приходни мерки и затова трябва да се търсят подходи за отсрочване на резките увеличения на доходите.
Иначе Българската стопанска камара подкрепя предложението да се въведе постоянно равнопоставено данъчно третиране на доходите от сделки с финансови инструменти и от лихви по облигации и други дългови ценни книжа, търгувани на пазар за растеж, с доходите и лихвите от финансови инструменти и дългови ценни книжа, търгувани на регулиран пазар, както и за предложения по-благоприятен режим на ускорена данъчна амортизация на електрическите автомобили - с годишна амортизационна норма до 50". Според камарата това обаче са единствените предвидени в законопроекта мерки за привличане на инвестиции в българската икономика. "Не откриваме политики под формата на данъчни стимули или други мерки, насочени към насърчаване на създаването, трансфера и внедряване на иновации, и производство на продукти с висока добавена стойност", коментират от организацията.
По отношение на приходните мерки, БСК възразява срещу предвиденото повишаване на осигурителната тежест за фонд "Пенсии" с 2 процентни пункта от 1 януари 2026 г. и предупреждава, че то ще доведе до съществено нарастване на разходите за труд за работодателите и ще намали разполагаемия доход на работещите без гарантиране на дългосрочна устойчивост на пенсионната система. От камарата добавят, че допълнителната тежест от приблизително 1,2 млрд. лева годишно ще се отрази негативно върху конкурентоспособността на българския бизнес, особено в сектори с висока заетост и ниска добавена стойност.
Остава без отговор въпросът доколко ще има ефект и върху адекватността на размера на пенсиите и останалите обезщетения в дългосрочен план. Нужни са комплексни промени и усъвършенстване на законодателството в областта на социалното осигуряване, които да отчетат взаимодействието с втория и третия стълб на пенсионната система, да гарантират връзката "принос-права" и да осигурят справедливост и превенция на дискриминацията различните различните поколения осигурени лица. В Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза 2025-2028, представена заедно с приетия преди 7 месеца Бюджет 2025 г. такива мерки за 2026 г. не са предвидени Увеличението на осигуровката дни преди началото на новата календарна и данъчна година, и то без предварително обсъждане, противоречи на заявените от правителството намерения да осигури предвидимост за бизнеса, категорични са от Българската стопанска камара.
БСК се обявява и против планираното увеличение на максималния осигурителен доход от 4130 лв. на 4600 лв. (2 352 евро). Увеличението с 470 лв. представлява ръст от 11,4%, вместо очакваните бизнеса ръст от 300 лв. или 7,26%, заложени в актуализираната бюджетна прогноза, представена в края на март т. г. От камарата заявяват, че увеличаването на максималния осигурителен доход трябва да се разглежда комплексно и да е съобразено с дългосрочното развитие на пенсионната система, като се отчита връзката между средния осигурителен доход, минималната работна заплата и размерите на минималната, средната и максималната пенсия.
Българската стопанска камара възразява категорично у срещу предложените промени в Закона за ДДС, предвиждащи търговците, които използват софтуер за управление на продажби в търговски обект, задължително да използват само софтуер, включен в публичния регистър на НАП. От организацията отбелязват, че тази мярка е предложена с промени в Наредба Н-18 през 2019 г. след обсъждания, масово недоволство на бизнеса и решение на петчленен състав на Върховния административен съд (ВАС), тя е отменена и оставена като възможност, но не и задължение за търговците. От БСК обясняват, че големите търговци имат ИТ системи, които са напълно съвместими с международните стандарти за проследимост, одит и данъчна отчетност. От камарата допълват, че налагането на изискване за използване единствено на "одобрен" софтуер от НАП поставя под въпрос технологичната независимост на търговците и може да изисква цялостно пренастройване на системи, които струват милиони.
От организацията предупреждават, че освен значителните допълнителни разходи, изискването ще доведе и до риск от оперативни сривове в период, когато целият сектор ще бъде натоварен с адаптацията към новата валута. От Българската стопанска камара обясняват, че използваните от много от търговците софтуери са разработени от чуждестранни юридически лица, които нямат оторизиран представител на територията на страната. Често софтуерът е разработен специално за дружества или групи търговци и се ползва само от тях във всички държави, в които оперират.
Освен това през 2026 година започва подаването от големите предприятия на информация към приходната администрация чрез стандартен одитен файл за данъчни цели (SAF-T). То става задължително за всички предприятия до 2030 г. в становището това се определя като поредната административна тежест за бизнеса, включително за микро и малките предприятия. "На прага на еврозоната призоваваме за спиране на административния натиск върху българския бизнес. Преди по-малко от 3 месеца българските предприятия актуализираха всички над 500 000 фискални устройства, за да отчитат продажби в лева и евро", де казва още в позицията.
От БСК заявяват, че с последните промени в Законите за въвеждане на еврото и за защита на конкуренцията многократно са увеличени правомощията на контролните органи и независимите регулатори и са въведени санкции в размер до 10% процента от оборота за предходната година, възможност за проследяване на кореспонденция, санкции при "необосновано" повишаване на цени на стоки и услуги и др. От организацията настояват на този фон да бъдат оттеглени от вносителя предложените промени в чл. 118 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за ДДС.
Стопанската камара възразява и срещу предложението за въвеждане на задължително GPS/мобилно проследяване на превоза на стоки с висок фискален риск и изразява опасения относно предвидените мерки за разширяване на обхвата на тази категория. От организацията виждат в мярката срещу сивата икономика значителна допълнителна тежест за бизнеса. В същото време лот БСК смятат, че липсват ясни критерии за определяне на "рискови превози" и гаранции, че събраната информация ще бъде използвана ефективно за подобряване на събираемостта. От камарата изтъкват, че трябва да се предвидят облекчения за МСП и отпадане на дублиращи задължения, за да се избегне блокиране на нормалната стопанска дейност. Предупреждават също, че увеличаването на обхванатите продуктови категории без ясна икономическа обосновка и предварителна оценка на въздействието може да доведе до забавяне на доставките, натрупване на стоки по граници и логистични бази, до повишаване на разходите за транспорт и складиране, а от там - до потенциално нарушаване на веригата на доставки и увеличаване на крайните потребителски цени.
Бизнесът настоява вместо това да се прилага прилагане на аналитичен подход - с фокус върху рискови оператори и конкретни случаи на данъчни злоупотреби, а не върху цели продуктови категории. Вместо да се изгражда нова фискална система за проследяване на транспортите, БСК предлага да се обмисли интеграция между съществуващата ТОЛ инфраструктура и системите на НАП и Агенция "Митници".
Камарата има редица възражения и по разходните политики. Тя възразява срещу увеличението на разходите за персонал за всички администрации без разписани критерии. От организацията са категорични, че парите за по-високи заплати в обществения сектор трябва да са обвързани с реформи и постигнато високо качество на публичните услуги. От камарата държат да се обърне особено внимание на административните структури, които работят пряко с бизнеса и осъществяват регулаторна и контролна дейност, така че да се гарантира компетентна и качествена административна услуга и спазване на законоустановените срокове. Предвидените средства за увеличаване на възнагражденията следва да бъдат целево разпределени на базата на анализ, изтъкват от БСК.
Според бизнеса обвързването на възнагражденията в публичния сектор със средната работна заплата, както и автоматичното административно нарастване на минималната работна заплата, води до устойчив ръст на разходите в бюджета, без той да е обвързан с изисквания за атестация, административна реформа и промяна в качеството на публичните услуги.
От Българската стопанска камара подкрепя искането на операторите на ваучери за храна, квотата за ваучери за храна през 2026 г. да бъде минимум 920 млн. евро или 1,8 млрд. лв., за да могат да бъдат покрити нуждите на хиляди работодатели и над 835 хил. работещи в цялата страна. От организацията обясняват, ако квотата за 2026 г. остане на нивото от 2025 г. - 1,6 млрд. лв. (818 067 хил. евро), както е заложено в чл. 59 на законопроекта, тя ще се изчерпи още през септември догодина и работодателите ще се окажат в невъзможност да предоставят тази социална придобивка.
БСК подкрепя и предложените мерки за оптимизиране на разходи в изразено от Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), обединяваща национално представените работодателски организации: Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българска стопанска камара - съюз на българския бизнес (БСК), Българска търговско-промишлена палата (БТПП) и Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), становище относно проектите на Държавен бюджет, Бюджет на ДОО и Бюджет на НЗОК за 2026 г.
"Очакваме изложените по-горе съображения да бъдат обсъдени и взети под внимание при предстоящото обсъждане в Народното събрание, заявяват от Стопанската камара.
От БСК изразяват несъгласие в отделни становища и с голяма част от предвиденото и в проектобюджетите за Държавното обществено осигуряване (ДОО) и за Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за следващата година.
Припомняме, че работодателите бойкотираха последния Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), на който трябваше за последно да се обсъди Бюджет 2026 преди да се внесе с Народното събрание.
Два дни преди НСТС - на 11 ноември, се проведе среща между ГЕРБ синдикатите - КНСБ и КТ "Подкрепа", като двете страни се разбраха да не се правят съществени промени в проектобюджета.
USD
CHF
EUR
GBP
