Българската стопанска камара (БСК) не подкрепя трите предложени законопроекта за бюджети за 2026 г. - на Република България, на Държавното обществено осигуряване (ДОО) и на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК).
В прессъобщението си БСК настоява за запазване на настоящия данъчно-осигурителен модел и не подкрепя предложенията за увеличението на минималната работна заплата, осигурителната вноска, максималния осигурителен доход от 2352 евро (4600 лв. - ръст от 11,4%), запазването на максималния размер на получаваните една или повече пенсии в размер на 1738,40 евро (3400 лв.), което допълнително намалява стимулите на работещите да се осигуряват върху реалните си доходи.
В становището си за бюджета на ДОО камарата изтъква, че в приходната част не подкрепя увеличението на МРЗ, осигурителната и максималния осигурителен доход от 2352 евро (4600 лв. - ръст от 11,4%).
"Не е ясно кога ще се изчерпи ефектът от увеличаването на осигурителната вноска, особено при липсата на промени в останалите параметри. Остава без отговор въпросът доколко ще има ефект и върху адекватността на размера на пенсиите и останалите обезщетения в дългосрочен план. Предложението се прави в много кратък срок преди прилагането му, което противоречи на заявените от правителството намерения да осигури предвидимост за бизнеса. То не кореспондира и на разчетите, заложени в Средносрочната бюджетна прогноза, представена само отпреди няколко месеца", подчертава БСК в становището си.
Според Българската стопанска камата промените в приходната част не са обвързани с мерки, свързани с отстраняване на проблеми, натрупани през последните години и по отношение на които има съгласие между социалните партньори , свързани с условията за достъп до системата, осигурителен принос, връзка "принос - права", адекватност на плащанията и дългосрочна финансова устойчивост.
По отношение на разходната част БСК не одобрява запазването на максималния размер на получаваните една или повече пенсии в размер на 1738,40 евро (3400 лв.), което допълнително намалява стимулите на работещите да се осигуряват върху реалните си доходи и промяната в чл. 54, ал. 1 на Кодекса за социално осигуряване, свързана с изплащането на майчинство в размер на 75% при желание майката да се върне по-рано на работа.
От БСК посочва, че мярката е въведена през 2018 г. с цел насърчаване на майките да се връщат по-рано на работа. По данни на Националния осигурителен институт, през последните 5 години от това право се ползват малко над 15 000 жени. Същевременно, ръстът на обезщетенията, изплащани на жени, които са се върнали на работа през втората година, се е удвоил през 2024 г. спрямо 2020 г. - от 10 591 725 лв. на 20 860 645 лв. С други думи, размерът на обезщетението не е оказало въздействие при вземане на решение дали една майка да се върне по-рано на работа, изтъква БСК.
От правна гледна точка, няма никаква логика, обезщетение, което замества доход от труд, да продължава да бъде изплащано при връщане на майката (осиновителката) на работа. Ако държавата желае да насърчава чрез финансов стимул жените да не се откъсват от пазара на труда за прекалено дълъг период от време - мярка, подкрепяна от БСК, то това следва да става чрез средства от държания бюджет, а не за сметка на осигурителните фондове, посочва камарата в становището си.
По повод проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г. БСК подкрепя заявения стремеж към фискална консолидация, изразен в проекта на ЗДБРБ и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза, но този стремеж остава формален - дългът расте от 24,2% (2024 г.) до 35,6% (2028 г.). Това е +11,4% за 4 години, което показва експанзия, а не консолидация.
Предвижда се ускорено нарастване на държавния дълг с близо 39 млрд. лева за разглеждания четиригодишен период - от 48,8 млрд. лева в края на 2025 г. до 87,8 млрд. лева в края на 2028 г., с което дългът на сектор "Държавно управление" ще достигне 35,6% от БВП (увеличение с 11,4%). Липсват индикации, че тези средства ще бъдат насочени към публични инвестиции с дългосрочен ефект, вместо към финансиране на текущи разходи.
БСК настояват за запазването на данъчно-осигурителния модел и размерите на преките и косвените данъци за бизнеса и гражданите, гарантиращо по-голяма предвидимост за българските предприятия, висока събираемост на бюджетните приходи и запазване на покупателната способност на доходите на работещите.
В становището се изразява категорично неподкрепа за предложеното двукратно увеличение на данъчната ставка на данъка при източника, удържан при доходите от дивиденти и ликвидационни дялове на юридическите и физическите лица от 5% на 10%. Според БСК за 2026 година са разчетени допълнителни приходи от този данък в размер на 340 млн. евро, които обаче са нереалистични, според оценката на камарата. В допълнение, повишаването на данъчната тежест винаги води и до повишаване на склонността към отклонение от данъчно облагане.
БСК категорично възразява срещу предложените промени в ЗДДС, предвиждащи търговци, които използват софтуер за управление на продажби в търговски обект (СУПТО), задължително да използват само софтуер, който е включен в публичния регистър на НАП и призовава за спиране на административния натиск върху българския бизнес на прага на еврозоната.
"Предвиденото съществено увеличение на постъпленията от косвени данъци за 2026 г. в размер на 15,4% (спрямо предварителния отчет за 2025 г.), дължащо се основно на ръст на приходите от ДДС с 18,1% до 29,3 млрд. лв., е възможно да постави под риск изпълнението на приходната част на бюджета, доколкото делът на данъците върху потреблението обичайно надхвърля една трета (около 37%) от общите годишни приходи по КФП. В представената АСБП за периода 2026-2028 г. очакваните постъпления от ДДС за 2025 година вече са ревизирани с над 3,2 млрд. лева, в посока намаление.
Общите разходи, предвидени в представения проектобюджет за 2026 г., възлизат на около 103,5 млрд. лева (44% от прогнозния БВП) и превишават с близо 12,8 млрд. лева отчетените разходи за 2025 г., при очаквано стабилизиране на инфлацията на 3,5%. Предложените разходни политики не са подкрепени от устойчиви дългосрочни приходни мерки, поради което следва да се търсят подходи за отсрочване на резките увеличения на доходите, подчертава още БСК.
Камара не подкрепя увеличение на осигурителната тежест за фонд "Пенсии" с 2% и на максималния осигурителен доход от 4130 лв. на 4600 лв. (2 352 евро).
БСК е и против предложението за въвеждане на задължително GPS/мобилно проследяване на превоза на стоки с висок фискален риск. Мярката представлява нова административна и финансова тежест за бизнеса, тъй като изисква закупуване и поддръжка на устройства, постоянна свързаност и допълнителен организационен ресурс.
Относно разходните политики БСК е против увеличението на разходите за персонал за всички администрации, без поставяне на каквито и да било критерии. Камарата е противи и обвързването на възнагражденията в публичния сектор със средната работна заплата, както и автоматичното административно нарастване на минималната работна заплата, води до устойчив ръст на разходите в бюджета, без той да е обвързан с изисквания за атестация, административна реформа, и промяна в качеството на публичните услуги.
БСК не подкрепя представения проект на Закон за държавния бюджет на Република България за 2026 г.
За бюджета на НЗОК камарата заявява, че не го подкрепя, защото в него продължава практиката 75% от разходите да са за болнична помощ и лекарства, при средно равнище за страните от ЕС 45-55%.
Продължава практиката за свръхконцентрация на болничната помощ, което ограничава голяма част от населението в достъпа им до качествена медицинска помощ. Трайна е тенденцията повече от 40% бюджета за болнична помощ да се разходва от 20 болници. В РЗОК София и Пловдив са концентрирани 50% от тези средства, изтъква БСК.
Не се обсъждат възможности за оптимизиране на разходите за лекарства чрез провеждане на централизирани електронни търгове за онколекарства. Увеличените средства за провеждане на профилактични прегледи на населението над 18 години не доведоха до увеличаване на обхвата на профилактичните прегледи.
Липсват политики за преодоляване на критичното състоянието на общинските болници и голяма част от областните болници. Продължава практиката със средства от бюджета за болничната медицинска помощ на Касата да се заплащат дейности, които са част от социалната политика на държавата и следва да се осигуряват от държавния бюджет.
БСК категорично се противопоставя на предложението в бюджета на НЗОК да се включат целеви средства от Държавния бюджет за увеличаване основните заплати на персонала в лечебни заведения.
В мотивите си за това БСК посочва, че предложението е в противоречие с функциите на НЗОК, определени в Закона за здравното осигуряване, липсват разчети за обхвата на лицата и за необходимия ресурс, обхващат се само определени длъжности и изключва други.
Освен това БСК допълва, че липсва разпоредба за реда и начина за осигуряване на допълнителни средства при недостиг на средства за постигане на предвидения в закона размер на основните заплати и категорично се противопоставя на идеята НЗОК и Българския лекарски съюз да договарят разпределението на средствата.
БСК предлага дейността по евентуално увеличаване на основните заплати да се организира и провежда от Министерството на здравеопазването и неговите структури. Това е политика на правителството и следва да се изпълнява от неговите структури.
USD
CHF
EUR
GBP
