Правейки всичко, за да отблъсне Запада, Владимир Путин играе опасна игра. Европейците са длъжни да знаят как да останат твърди, пише в статия за френското списание Le Point бившият френски посланик в САЩ и ООН Жерар Аро.

За пореден път Русия припомня мили спомени на европейците. Първо, като не увеличава износа си на газ за Европа, когато цената на свободния пазар се е учетворила за няколко седмици поради търсенето, предизвикано от икономическото възстановяване. Точно обратното, тя използва възможността да упражни изнудване, като изисква предварително да бъде гарантирано отварянето на газопровода "Северен поток II", който я свързва с Германия под Балтийско море, без да минава през Полша или балтийските страни; тръбопровод, от който тя няма нужда, за да увеличава износа си днес. Второ, като подкрепя белоруския президент, в момент, когато той използва нещастни мигранти, за да окаже натиск върху Европейския съюз. Когато Полша подсили граничната си охрана с армейски части, Русия прехвърли ядрени бомбардировачи над територията на съседа си.

И накрая, струпвайки войски по границите на Украйна, което може да предизвика още по-силни опасения от офанзива, отколкото през юли, когато Путин публикува дълга статия, в която отрече съществуването на украинска нация и чийто извод беше "Ние сме един народ". Четейки текста, разбираме какво е заложено на карта: отказа на Русия да признае независимостта на Украйна или поне желанието й да я задържи в своята сфера на влияние. През октомври бившият президент Медведев счете, че не е необходимо да преговаря с Киев.

Неуспешно сближаване между Макрон и Путин

Западът обаче доказа, че е готов да прави компромиси в отношенията си с Русия. Франция и Германия се опитват от 2014 г. да посредничат между двамата противници в рамките на Минския процес, което не пречи на Москва да въоръжава сепаратистите. Веднага след като встъпи в длъжност, Еманюел Макрон, с подкрепата на канцлера Меркел, се опита да установи близък контакт с Москва, което не доведе до нищо, докато Франция и Германия очевидно бяха готови да отидат далеч по пътя на отстъпките относно статута на Украйна.

От своя страна президентът Байдън се срещна с руския си колега в Женева през юни, за да определи modus vivendi, по-специално в областта на киберсигурността в контекста на подновените кибератаки от Русия срещу официални цели на САЩ. Докато са вторачени в Азия, САЩ не искат да се занимават с конфликти в Европа.

Нищо не работи. Русия поддържа тотален натиск върху съседите си. Полетите над Балтика или подводните дейности в Северния Атлантик никога не са били толкова агресивни от края на СССР. Официалната й преса отразява всички антизападни теории на конспирацията,а в Европа нейните издания, независимо дали RT или Sputnik News, подкрепят крайната десница. Вътре в страната репресиите се втвърдяват. Днес в Русия има повече политически затворници, отколкото през последните години на СССР.

Бензиностанция с ядрено оръжие

Но какво иска Путин? Защо той не използва възможностите, с които разполага, за да прибере в джоба си ползите от своите инициативи? Защо принуждава събеседниците си да влизат в нежелани конфронтации? Поставянето под съмнение, например, на надеждността на енергиен доставчик, какъвто Русия се гордее, че е, може само да подчертае рисковете, на които Европа се излага поради зависимостта си в тази област и да подхрани лагера на онези, които искат да я премахнат. Атаката срещу Украйна създаде силни русофобски настроения в тази страна, където те не съществуваха; възобновяването на офанзивата би означавало принуждаване на европейците да реагират чрез засилване на санкциите си. Съединените щати, които направиха всичко, за да се опазят от конфликта, до такава степен, че позволиха на французите и германците да се справят с него, се почувстваха принудени да потвърдят отново подкрепата си за Киев.

Две неща, които не се изключват взаимно, могат да обяснят политиката на Путин. Едното води началото си от желанието на Русия да се утвърди като велика сила в момент, когато китайско-американското противопоставяне я изхвърля на втори план в международните отношения. Тъй като отказва да бъде просто "бензиностанция, заредена с ядрено оръжие", както я описва американският сенатор Ромни, тя използва единствените средства, които й остават, а именно силата си на досадник, за да се утвърди като винаги необходим събеседник на Съединените щати.

Другото, по-обезпокоително обяснение - отказът да се приеме териториалния ред, произтичащ от разпадането на СССР, и желанието да се постави под въпрос, което би обяснило натиска, упражняван с всички средства върху тази страна, която според Путин, не е Украйна .Ако наистина руският президент иска да се върне към това, което той нарича "най-голямата геополитическа катастрофа в историята", тогава няма възможен компромис и европейците са обречени да се противопоставят на това начинание с всички средства.Русия винаги е разбирала само от силови отношения и е гледала на международните отношения като на игра с нулев резултат.

Време е да си припомним това.