През 2020 и 2021 г. уличната мобилизация в България в подкрепа на върховенството на закона и борбата с корупцията сложи край на политическото господство на дясноцентристката партия ГЕРБ. От 2009 до 2021 г. под егидата на своя лидер Бойко Борисов ГЕРБ управлява България почти без прекъсване, а опозицията е структурирана около социалистическата партия (БСП). ГЕРБ беше свикнала да разрешава политически кризи чрез свикване на предсрочни избори, които всеки път връщаха партията и нейния лидер на власт, често с подкрепата на по-малки политически групи. Третият мандат на Б. Борисов, вече помрачен от няколко корупционни дела, претърпя обрат през юли 2020 г. заради скандал, свързан с приватизацията на Черноморието от богати политически фигури. Президентът и политически опонент на Б. Борисов Румен Радев се включи в полемиката с призив за по-малко безнаказаност на близките до властта олигарси. Няколко дни по-късно президентският кабинет беше претърсен, a сътрудниците на президента бяха арестувани. Тези действия, възприети като репресии срещу президентството от Главната прокуратура (Иван Гешев), предизвикаха вълна от демонстрации, която ще продължи няколко месеца и ще завърши с оставката на премиера след вот на недоверие през април 2021 г. След тези демонстрации българската политическа система не може да намери баланс, пише в материал за България френският сайт Etudes Economiques на Credit Agricole.

Наистина от тази мобилизация се родиха няколко нови партии, които смятат да пренесат борбата с корупцията в парламента, а ГЕРБ излезе отслабена от тази последователност. Резултатът е фрагментиран политически пейзаж: ПП-ДБ, нова реформаторска партия, застъпваща се за борба с корупцията, се превърна в основна политическа партия редом с ГЕРБ. Двете партии обаче се борят от 2021 г. всяка да събере повече от 25% от гласовете. Всъщност се появиха и много партии, вдъхновени от популизма, леви или десни. В резултат на тази фрагментация българите бяха призовани да гласуват, за да изберат ново събрание през април, юли и ноември 2021 г., през октомври 2022 г., през април 2023 г. и през юни 2024 г. Изправени пред новия провал на това последно събрание да сформира правителство, те ще гласуват в края на октомври за 7-ми път от 2021 г.

Парламентарната система е парализирана от липсата на допирни точки между партиите. Въпреки че ГЕРБ и ПП-ДБ са две дясноцентристки партии, по-скоро евроатлантически и противопоставящи се на президента Р. Радев, те не могат да си сътрудничат поради изборния мандат, получен от ПП-ДБ за борба с корупцията, станал при мандата на ГЕРБ. Двете партии за известно време се опитаха да съществуват съвместно благодарение на ротационна система на управление (която двете партии отказаха да нарекат "коалиция"), но формулата продължи само в периода юни 2023 и март 2024 г. и щеше да има значителна политическа цена за ПП-ДБ. На следващите избори коалицията губи 10 места (Българското Народно събрание има 240 места).

Възникна само едно поле за сътрудничество между ПП-ДБ, ГЕРБ и ДПС, партията на турското малцинство, в полза на реформа на конституцията, приета от повече от две трети от парламента през декември 2023 г. Наистина, в контекста на хронична избирателна нестабилност, тези партии бяха скептични относно нарастващата роля на президента. Той имаше голяма свобода за назначаване на временни правителства и малък контрол по отношение на крайните срокове за номиниране на партиите, отговорни за формирането на мнозинството. Де факто българският политически режим се превърна в президентски поради законодателна фрагментация. Така тази реформа урежда правомощията на президента, както и длъжността главен прокурор, която често е в основата на корупционни скандали. В този контекст на политическа парализа България все пак се опитва да върви напред към три макроикономически цели, споделяни от основните партии.

София възнамерява скоро да приеме еврото. Когато сегашната политическа криза едва започваше, през юли 2020 г., България се присъедини към ERM II, механизмът, насочен към подготовка за влизане в еврозоната. За да приеме общата валута, страната трябва да отговаря на 4 критерия. В своя доклад за сближаването на страните - кандидатки за еврозоната от юни 2024 г. Европейската комисия счита, че София отговаря на регулаторния критерий, по-специално благодарение на последните правила, защитаващи независимостта на Централната банка. България отговаря и на фискалния критерий, тъй като въпреки енергийната криза публичният дефицит беше намален до 2,9% от БВП през 2022 г. и 1,9% през 2023 г. (очаква се до 2,8% през 2024 г.). Публичният дълг, от своя страна, остава особено нисък при 23,1% от БВП през 2023 г. Комисията изчислява, че той трябва да се увеличи с 10 пункта през следващите десет години, което остава в ниския диапазон в рамките на ЕС. С присъединяването си към ERM II де факто България спазва критерия за стабилност на валутния курс на лева спрямо еврото. Освен това международните резерви на Българската централна банка, необходими за поддържане на тази фиксирана валута, са здрави и нарастват през 2023 г. на 42 милиарда евро, или 45% от БВП.

И накрая, въпреки значителното увеличение на дългосрочните лихвени проценти в европейските страни и значителната разлика в инфлацията в България в сравнение с останалата част от зоната, дългосрочният процент на финансиране на българското правителство остава под необходимата референтна стойност за валидиране на този критерий. Така, че това е единственият критерий за ценова стабилност, който все още е проблем за България. В последните три доклада за сближаване средната 12-месечна инфлация е над референтната стойност. В началото на 2024 г. българската инфлация все още надвишава този критерий с един процентен пункт. Според прогнозите на Комисията тази празнина трябва да се затвори в края на 2024 г., началото на 2025 г. Това ще позволи на София да обмисли присъединяване през януари 2025 г.

Въпреки това, при липсата на правителство, датата януари 2026 г. сега изглежда по-вероятна. За момента политическите сили, подкрепящи приемането на еврото, остават мнозинство, както се вижда от двукратното отхвърляне в парламента на предложения за референдум, които биха направили възможно блокиране на приемането на общата валута (през юни 2023 г., след това през септември 2024). Въпреки това политическите сили, които се противопоставят на еврото, се възползват от благоприятната динамика в социологическите проучвания и резултатите им се подобряват редовно от 2021 г. насам. Те биха могли да постигнат допълнителен напредък по време на изборите в края на октомври.

Пълното присъединяване към Шенгенското пространство остава цел за София въпреки трудностите при намирането на политическо споразумение. От 31 март 2024 г. България, заедно с Румъния, официално стана член на Шенгенското пространство. Това решение обаче се отнася само за морските и въздушните граници на страната, докато решението за сухопътните граници е отложено за неопределено време. От 2011 г. България и Румъния отговарят на критериите за присъединяване според Европейската комисия. Именно австрийското вето, мотивирано от опасения за имиграцията, попречи на тези две страни да получат пълен достъп до зоната за свободно движение. Следователно победата на крайнодясната партия FPÖ на парламентарните избори в Австрия през септември 2024 г. може допълнително да удължи чакането за тези две страни, като същевременно надеждата за постигане на политическо споразумение през 2024 г. остава. България трябва да се възползва от възможността, предоставена от Европейския план за възстановяване, за да инвестира в своята икономика.

Политическата нестабилност обаче заплашва способността на страната да усвоява европейски средства. По-специално, 6,2 милиарда евро, отпуснати на София от Механизма за възстановяване и устойчивост (FRR), зависят от изпълнението на реформите, предвидени от Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). България има срок до август 2026 г. да отправи искания за изплащане, след като бъдат приети необходимите реформи. Първо плащане за сума от 1,4 милиарда евро беше одобрено през май 2022 г. и София отправи искане за второ плащане от 724 милиона евро през октомври 2023 г. Една година по-късно това искане все още не е успешно, тъй като Комисията смята, че страната не е извършил необходимите реформи. Всъщност реформите, регулиращи поетапното спиране на въглищата, са блокирани в парламента, което възпрепятства напредъка на българския НПВУ.

Протестите в България през 2020-2021 г. породиха големи очаквания за борбата с корупцията, срещу организираната престъпност и в полза на върховенството на закона. Въпреки че тези очаквания се материализираха електорално с появата на нови партии в парламента, българската политическа система все още не е успяла да интегрира тази нова ситуация. Днес рискът е, че политическото поле е навлязло в цикъл на фрагментация, чието стабилизиране ще отнеме много време. Спадът на доверието на населението в институциите на страната може да бъде най-трайният и дълбок ефект от тази политическа последователност, въпреки че това доверие вече е особено ниско (само 19% от българското население има доверие в своето правителство, в сравнение със средно 33% в ЕС). Демонстрантите също имаха големи надежди, че Европейският съюз ще изиграе своята роля в утвърждаването на върховенството на закона. Делът на българите, които имат "донякъде доверие" в ЕС, всъщност е намалял от 2020 г. от 60% на 52%, въпреки че е трудно да се изолира влиянието на българската политическа криза от ефектите на геополитическата криза в Украйна.

Но трябва да се отбележи, че въпреки това това доверие остава значително по-високо от това в националните институции (2,7 пъти повече българи дават доверието си на ЕС, отколкото на своето правителство, най-голямата разлика в ЕС). Така индиректно ЕС все още играе тази роля на политическа котва, която е част от обещанието му. За момента, дори и при липса на стабилно правителство, България продължава да следва ясна траектория на евроинтеграция. Ако страната най-накрая успее да приеме еврото, членството в еврозоната, с нейните ниски нива на дълг, ще осигури силна опора в начина, по който пазарите и рейтинговите агенции възприемат българската икономика, без да се занимава с институционалните недостатъци на България. Така рейтингът на страната трябва механично да се подобри през следващите години. Това обаче не бива да пречи да се вземе предвид рискът, представляван от политическа фрагментация (блокиране на институции или разногласия по отношение на ЕС).