Организацията на обединените нации не можа да направи нищо срещу руската агресия спрямо Украйна, защото човекът на Москва в Съвета за сигурност не само в момента председателства Съвета за сигурност, а и също така има право на вето. В два последователни дни Der Standard откроява безсилието на международните институции, призвани да поддържат мира, пред случващото се в пределите на Стария континент, и преподреждането на света.

Точно Русия. През февруари империята на президента Владимир Путин председателства Съвета за сигурност на ООН. Когато най-мощният орган на международната общност се събра за поредната спешна среща относно кризата в Украйна, новината за руската атака се разнесе по целия свят.

Докато страната му нахлува в друга държава - членка на ООН, Украйна, посланикът на Москва Василий Небенся председателства Съвета за сигурност.

Докато неговата страна нахлуваше в друга страна-членка на ООН, Украйна, посланикът на Москва Василий Небезня председателстваше Съвета за сигурност. В края на речта си в централата на ООН в Ню Йорк дипломатът повдигна темата за инвазията. Става дума за "военна операция в Донбас" - район в Източна Украйна, който е арена на кървави боеве от 2014 г. насам

Президентът Путин е взел решението си въз основа на член 51 от Устава на ООН - обясни Небезня с ледено изражение, като също като президента си говореше за "денацификация" на Украйна. "Не го наричайте война", посочи Небезня.

Никакви въпроси

По-рано, в качеството си на председател на Съвета за сигурност на ООН, Небезня отхвърли изказване на украинския представител: "Днес няма да отговарям на никакви въпроси." И така обвиненията на Сергий Кислица градираха: "Няма чистилище за военнопрестъпници. Вие отивате направо в ада, посланик!"

На това паметно заседание на Съвета за сигурност, което със сигурност ще остане в историята, Русия се позова на член 51 от Устава на ООН, ратифициран през далечната 1945 г. Този член регламентира правото на всяка страна-членка на ООН на самоотбрана в случай на въоръжено нападение.

И настъпи моментът: Русия - като агресор, забележете - се позова на този член за себе си. Политическото ръководство на държавата, притежаваща ядрено оръжие, едва ли би могло да интерпретира военното си нахлуване в Украйна по по-циничен начин.

Привидно гротесктното заседание на Съвета за сигурност хвърля светлина и върху ролята на Организацията на обединените нации в конфликта като цяло: организацията, която е призвана и трябва да пази "световния мир и международната сигурност", може само да гледа безсилно на избухването на насилието в Източна Европа.

Разбира се, още в началото на операцията много влиятелни членове на ООН като Германия осъдиха мощната атака на Русия "по най-категоричен начин". А посланикът на САЩ Линда Томас-Гринфийлд призова Съвета за сигурност да действа. "Ще сложим резолюция на масата", обяви тя. В проектотекста американците искат да обвинят руснаците в грубо нарушаване на международното право.

Руското вето

Но съдбата на инициативата на САЩ е предрешена - правилата на ООН вече гарантира това: Русия, като постоянен член на Съвета за сигурност, ще наложи вето на всеки опит за заклеймяване на агресията. Така че президентът Путин няма нужда да включва в своите сметки никаква резолюция на Съвета за сигурност на ООН, нито сега, нито в бъдеще. Това означава, че извършителят на всичко това не трябва да се страхува от санкциите на ООН - защото само Съветът за сигурност със своите правно обвързващи резолюции е в състояние да ги приеме.

Най-много отделните членове на Съвета да се обединят и да изразят ужаса си от действията на Русия. Но подобно изявление няма да има ефект на резолюция.

В крайна сметка на представителите на Организацията на обединените нации им остава само едно оръжие - словото. Така генералният секретар на ООН Антониу Гутериш, който обикновено говори по дипломатичен начин, събра цялата си смелост. Президентът Путин трябва да спре атаката: "Дайте шанс на мира. Твърде много хора вече са загинали." И драматична кулминация на призива: "В името на човечеството, върнете войските си обратно в Русия!"

Генералният секретар така или иначе вече обвини Москва в нарушаване на международното право. Гутериш обаче сравнително лесно може да си позволи да говори открито: Той е във втория си и последен мандат като генерален секретар на ООН.

Хуманитарна пожарна команда

Много служители от апарата на ООН сега трябва да поемат роля в Източна Европа, в която са незаменими: като "хуманитарна пожарна бригада" те ще подкрепят до жертвите на руската агресия. Това да Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН), Unicef ​​и Световната продоволствена програма

Все още е трудно да се предвиди до до какви размери ще достигнат разрушенията и трудностите, за които са отговорни Путин и неговите последователи. Във всеки случай американският посланик на ООН Томас Грийнфийлд рисува мрачна картина. Насилието в Украйна може да принуди до пет милиона души да избягат. Това ще бъде най-голямата тещуща бежанска криза в света.

Протест беше и се формулира и в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). В крайна сметка обаче годините на много интензивни дипломатически усилия на базирания във Виена орган, който преди се смяташе за надеждни "очи и уши" на световната общественост в Украйна, не дадоха ефект. Поне "временно" ОССЕ изтегля международните си наблюдатели от Украйна, трябваше да обяви генералният секретар Хелга Шмид в четвъртък вечерта.

Протест беше формулиран и в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ). Но в крайна сметка и годините на интензивни дипломатически усилия на базирания във Виена орган, който досега бе смятан за надеждните "очи и уши" на световното мнение за Украйна, не давоха резултат. Поне "временно" ОССЕ изтегля международните си наблюдатели от Украйна, съобщи генералният секретар Хелга Шмид.

На място ОССЕ досега отговаряше за наблюдението на спазването на примирието по линията на съприкосновение между украинските войски и сепаратистите в Източна Украйна. Напоследък работата на служителите на организацията на място бе многократно възпрепятствана, а понякога бяха и заплашвани. Със заповедта за атака от Москва поддържането на примирието така или иначе стана невъзможно и оставането в региона се превърна в риск за сигурността.

С оглед военно-политическата реалност ръководството в Москва не би се заинтересувало особено и от заплахата от изключване на Русия от Съвета на Европа, както твърди експертът по правата на човека Манфред Новак. Основаната през 1949 г. организация, в която членуват 47 държави, е посветена на развитието и опазването на демокрацията и правата на човека на европейския континент - по отношение на Русия тя очевидно се е провалила.

Втора студена война, Новият световен ред е история

Дългогодишното партньорство между Вашингтон и Москва се беше разпаднало още преди това, реториката от Кремъл ставаше все по-агресивна, а предупрежденията от Белия дом - все по-настойчиви. Но след това руският владетел предприе стъпка срещу демократично избрано правителство, която шокира западния свят и унищожи всяка надежда за мирно сътрудничество

Февруари 2022 Украйна. Да, но също и през февруари 1948 г. в Чехословакия. Преди 74 години комунистите си проправят път към властта в Прага, заличавайки и последното съмнение, че Сталин иска да подчини цяла Източна Европа. Малко след това е създадена НАТО, разделението на Германия е затвърдено и започва Студената война, която приключва едва 50 години по-късно.

През 1989 г. този ред беше заменен от визията за нов, основан на мирно сътрудничество и зачитане на международното право. Именно това погреба Владимир Путин на 24 февруари 2022 г. с нападението си срещу Украйна. Студената война се завръща в Европа.

Два принципа

Този път това не е конфронтация между капитализма и комунизма, а между два противоположни принципа на международната политика: върховенството на военната сила, определяло световните дела в продължение на хилядолетия, и съвременното убеждение, че човечеството може да оцелее само ако работи заедно въз основа на задължителни правила. Путин е зъл дух от миналото на Европа, който сякаш вече беше е прогонен, а сега се завръща с брутална сила.

Военните стратези са единодушни за това как се действа на украинското бойно поле: Украйна има малко възможности да се противопостави на руските войски. Както и през 40-те години на миналия век, САЩ обаче се опасяват от военна намеса срещу руската армия.

Понастоящем не се очаква също така Путин да пренесе войната отвъд границите на Украйна и да застраши държавите от НАТО, което мече би принудило САЩ да предоставят военна помощ. Пряка конфронтация между ядрените сили, която би могла да предизвика трета световна война, е малко вероятна. Иначе обаче ужасът, който очаква Европа, няма граници.

Параноята в Москва

Паралелите с 1948 г. са многобройни. Москва е управлявана от параноичен диктатор, който не жали средства за постигане на целите си. Разумността и предпазливостта, които мнозина на Запад му приписваха - точно както някога на Сталин - се оказаха фасада.

Смесицата от параноя и агресия, характерна и за Путин, е дълбоко вкоренена в руската история. Дори царете виждаха, че сигурността и уважението на велика сила на световната сцена са им гарантирани само ако контролират обширни територии около московското си сърце. Съветските управници следваха същата максима, а от днешна гледна точка краткият период, в който Михаил Горбачов и Борис Елцин търсеха сигурността на Русия в сътрудничеството със Запада, изглежда като аномалия.

Тази интерпретация на руската политика някога бе отразена в "дългата телеграма", която американският дипломат Джордж Кенан изпрати от Москва до Вашингтон през 1946 г. и която определяше стратегията на САЩ в продължение на десетилетия. Русия се чувства като вечна жертва на външни врагове, намира се в състояние на постоянна война със Запада и може да бъде възпряна от по-нататъшна агресия само чрез дългосрочна политика на сдържане - пише Кенан. В крайна сметка Кенан е убеден, че съветското управление ще се разпадне поради вътрешните си противоречия. Той е бил прав, макар и 40 години по-късно.

Стратегия за устойчивост

И днес САЩ и ЕС трябва да бъдат подготвени за подобна стратегия за сдържане. Дори и най-строгите икономически санкции няма да откажат Путин от агресивния му курс. Но и Западът не може да приеме новия руски курс. Идеологията на Путин за голото упражняване на властта със сила е също толкова несъвместима с принципа на правовата държава, на който се основава ЕС, колкото и с универсалната валидност на правата на човека, на които също са основават либералните демокрации.

Докато Путин управлява в Москва, в Европа настъпва ледников период.

Но много неща са различни и от тези в началото на първата Студена война. Преди всичко Русия на Путин е по-слаба от Съветския съюз на Сталин, а Западът е в по-добра позиция, отколкото тогава.

Днес Западна Европа не е разкъсвана от войни, не е в купчина руини, а политически и икономически стабилна и изненадващо обединена. Противно на прогнозите на мнозина, новата руска заплаха сплотява ЕС, вместо да го разделя.

За разлика от Сталин и неговите наследници, Путин не разполага с привлекателна универсална идеология, която да му донесе международни съюзници. Великият руски национализъм е малко привлекателен извън собствените си граници. И дори сред най-ограничените десни популисти преклонението пред Путин познава граници.

А вътрешната власт на Путин е много по-крехка от тази на комунистите преди век. През последните години той може и да заглушава всички политически несъгласия в страната, но легитимността на управлението му все още се основава не толкова на репресиите, колкото на популярността, тя обаче е застрашена от икономически неуспехи и международна изолация.

Краят на стабилността

През 22-те години на неговото управление, след хаотичните години при Горбачов и Елцин, руснаците ценят едно нещо в Путин: той им дава стабилност и предвидимост. Анексирането на Кримския полуостров може и да предизвика националистическа еуфория през 2014 г., но едва ли ще се постигне ентусиазъм от открита война срещу братска нация с последваща окупация. Фактът, че въпреки масовите репресии много руснаци се осмелиха да излязат на улицата още в първия ден, за да протестират срещу нападението, е лош знак за нужното национално обединение.

Дори и в най-близката лидерска клика едва ли се вярва на обявените мотиви и оправдания на Путин за нападението срещу Украйна. Във всеки случай Путин не е заобиколен от убедени революционери, както някога Сталин, а от елит, който е забогатял при него и вероятно не желае да се откаже от плодовете на своето благосъстояние.

С изключение на Беларус, чийто диктатор Александър Лукашенко се държи на власт само благодарение на руската помощ, Путин не може да разчита и на никакви съюзници в съседство. Защото дори и много автократи да споделят неприязънта на Путин към САЩ, те също не искат да се превърнат във васали на Путин.

Китай е сдържан

С Китай Русия днес има на своя страна много по-ценен съюзник, отколкото някога Съветският съюз. Подобно на Путин, Си Дзинпин вижда в САЩ най-големия стратегически противник, а в демократичния Запад - потенциална заплаха за вътрешната си мощ.

Това, което Украйна е за Путин, за Си Дзинпин е Тайван - демократична държава със западна ориентация, на която той отрича правото на суверенитет и която може да унищожи с военни средства по всяко време. И наистина, един от най-лошите сценарии, с които трябва да се сблъска президентът на САЩ Джо Байдън, е Си да последва примера на Путин и да нападне и окупира Тайван. Само поради тази причина Байдън не може да стои безучастно и да наблюдава унищожаването на демократична Украйна.

Въпреки това лоялността на Китай към Русия не е напълно сигурна, твърде често в своята история Китай е бил разкъсван от външни сили.

В Пекин начинът, по който Путин откъсва все повече и повече територии от Украйна, трябва да съживи стари исторически страхове. А обявената от Путин цел за смяна на режима в Киев противоречи и на може би най-важния външнополитически принцип на китайската КП: ненамеса във вътрешните работи на други държави.

Как ще се развие тази Студена война?

Амбициите и стратегията на Путин са сравнително ясни: завладяване на цяла Украйна и създаване на марионетно правителство, подчинено на руското господство. Това много ще зависи от това каква съпротива ще окажат украинците.

Ще падне ли Киев бързо, ще окупират ли руските войски цялата страна? Или пък украинският президент Володимир Зеленски ще избяга и в изгнание ще продължи борбата от Западна Украйна?

Ако Украйна бъде разделена, страните от НАТО вероятно ще продължат да доставят оръжия, а САЩ, в частност, ще предоставят още по-активна помощ, например под формата на военни съветници или технически персонал. За Байдън войната в Украйна е шанс да компенсира провала на катастрофалното изтегляне от Афганистан и да се затвърди ролята на САЩ като водеща западна сила.

Но той не трябва да позволи на Русия да завземе контрола над цяла Украйна и да се обяви за победител. Той трябва да докаже, че либералните демокрации не губят битката срещу автократите. А това все пак може да доведе до сблъсък между руски и американски части.

Оръжието на Европа

В този конфликт ЕС не разполага със сериозни военни възможности. Но само тя има силата да нанесе икономически удар на Русия по начин, който може да застраши управлението на Путин. Въпреки това цената ще бъде висока. Делът на търговията с Русия в общата икономическа продукция на Европа е малък, но е от решаващо значение за някои отрасли. Лобистите в много държави вече се обявяват против широко търговско ембарго.

Преди всичко зависимостта от руския газ заплашва да подкопае съпротивата на Европа срещу агресивната политика на Путин. Въпреки че ЕС би могъл с много енергия и средства да изгради алтернативи на руските газови доставки до следващата зима, разходите за енергия ще продължат да нарастват, което ще има болезнени социални последици за по-бедните домакинства и ще навреди на конкурентоспособността на промишлеността. Каква цена са готови да платят европейците за защитата на своите ценности, засега никой не може да каже.

Американският икономист Пол Кругман във вестник "Ню Йорк Таймс" посочи най-ефективното оръжие на европейците: През последните години руски политици и олигарси изнесоха безброй милиарди от страната, изпраха ги с помощта на европейски банки и ги инвестираха в Европа, най-вече в недвижими имоти. По-голямата част от парите са в Лондон, но голяма част от тях са и във Виена.

Ако европейските правителства конфискуват тези активи, което те вече обмислят, това ще засегне най-силно Путин и неговото обкръжение. Общата забрана за издаване на визи на руски граждани ще накара руската средна класа да усети цената на политиката на Путин.

Но за целта европейците, както и САЩ, не трябва повече да гледат встрани, когато ултрабогатите перат и крият богатствата си, пише Кругман: "Ефективните действия срещу болното място на Путин изискват Западът също да признае и преодолее собствената си корупция."

Цената на новата Студена война ще бъде много по-ниска от цената на първата - и безкрайно малка в сравнение с жертвите на кръвта, разрушенията и всички страдания, които украинците понасят. Но дали Европа и Западът ще бъдат готови за това, ще стане ясно едва през следващите седмици.