От 20 януари 2025 г. президентът на Съединените щати води кръстоносен поход срещу културните институции. Целта му: да направи американското изкуство съвместимо с MAGA. Атакувайки отделни художници, преследвайки музеи и поемайки контрол над библиотеки и театри, администрацията на Тръмп действа по сталинистки наръчник.

Борбата за запазване на интелектуалната свобода в Америка ще бъде дълга и скъпа, смята историкът Пол Джоузефсън в свой анализ за френското онлайн издание Le Grand Continent.

Впечатляващо, брутално, хаотично: цивилизационният проект на Доналд Тръмп сякаш се разгръща неконтролируемо. На 20 юли ще се навършат шест месеца от престоя му в Белия дом. Изправени пред зашеметяващата поредица от катаклизми, които избухнаха във Вашингтон, как да направим равносметка на едно президентство, което се стреми да промени хода на историята, като превърне старата американска република в империя?

На 11 юни 2025 г., когато Доналд Тръмп посети Центъра за сценични изкуства "Кенеди" във Вашингтон, окръг Колумбия, за да гледа "Клетниците", малкото аплодисменти, които последваха, бяха заглушени от освирквания и викове. След това травестити нахлуха в пътеките, за да протестират срещу враждебността на президента към свободните форми на културно изразяване. Президентът на Съединените щати остана невъзмутим.

Той беше дошъл, за да обяви победа в борбата срещу свободата на изразяване в изкуството, литературата и музиката и да потвърди отхвърлянето си на всички форми на културни експерименти, и по-специално на многообразието, равенството и приобщаването (DEI) във всички американски институции. Според Тръмп музеите и библиотеките, театрите и концертните зали бяха отхвърлили истинските американски ценности на патриархата и властта.

При равни други условия, тази систематична борба срещу културата напомня за тактиките и програмите, прилагани от Йосиф Сталин, който се опита насилствено да наложи нови ценности на народите на СССР през 30-те и 40-те години на миналия век.

От Сталин до Тръмп: Художествената критика като начин на управление

Сталин настояваше музиката, литературата и архитектурата да отговарят на социалистическите идеологически норми и политики.

За тази цел, например, той нарежда създаването на Съюза на писателите. Създаден през 1934 г., за да "реконструира човешката душа" в съответствие с партийните диктати, той предоставя статут и привилегии на официално одобрени писатели, чиито произведения отразяват прости, манихейски разкази за партийните победи и триумфа на пролетариата над "антагонистични сили". Писателите атакуват "класовите врагове" чрез одобрени клишета. Скоро режисьори, актьори, художници, архитекти и композитори са принудени да сформират свои собствени съюзи, за да гарантират съответствието си със "социалистическия реализъм".

В същото време Сталин преследва писатели, художници и композитори, чиито послания не са "правилни". Сергей Есенин, Владимир Маяковски, Осип Манделщам, Исак Бабел и Марина Цветаева са екзекутирани или се самоубиват, за да избегнат арест и мъчения. Той атакува поетесата Анна Ахматова, чийто "Реквием" почита жертвите на чистките. Той се противопоставя на сатирика Михаил Зощенко, който брилянтно разобличи съветската корупция и беше принуден да допринесе за литературен сборник, прославящ Балтийско-Беломорския канал на Сталин, чието строителство в началото на 30-те години на миналия век причинява смъртта на 70 000 затворници. Зощенко и Ахматова са изключени от Съюза на писателите през 1946 г.

Сталин също така политизира музиката. След представление на операта на Дмитрий Шостакович "Лейди Макбет от Мценски район" през януари 1936 г., той публикува острата си рецензия в "Правда" два дни по-късно, осъждайки произведението като "по-скоро боклук от музика", наричайки го "буржоазно" и "вулгарно". Тази критика съдържаше едва прикрита заплаха към композитора по време на Големия терор: композирай според естетическите стандарти на държавата или умри в ГУЛАГ. В Русия музиката все още има значение: едно от първите действия на Владимир Путин, след като стана президент, беше да реабилитира съветския национален химн в Русия.

Тръмп също така реши да атакува композитори и музиканти, които отхвърлят посланията му и го обиждат. Неговата мрежа TruthSocial, с безмилостните си атаки срещу предполагаемите му врагове, може да бъде описана като рупор на "съюз на писателите на MAGA".

Рок звездата Брус Спрингстийн, национална икона в Съединените щати, открито критикува Тръмп за неговата "корумпирана, некомпетентна и предателска администрация". Той призова американците да "издигнат глас срещу авторитаризма и да оставят свободата да отекне". Тръмп използва TruthSocial, за да нареди на артисти като Спрингстийн да си знаят мястото в света на MAGA.

Подобно на колонка във в. "Правда", Тръмп написа в TruthSocial: "[Спрингстийн] е силно надценен... той не е талантлив човек, а просто арогантен, досаден ИДИОТ." За хитовата певица Тейлър Суифт, която подкрепи Харис през 2024 г., той написа: "Някой забелязал ли е, че откакто казах "МРАЗЯ ТЕЙЛЪР СУИФТ", тя вече не е ГОТИНА?"

Музеите на Тръмп

Тръмп нареди на федералните музеи да пренапишат учебните си програми и експозиции и да се откажат от политиките за приобщаване и многообразие.

Във Вашингтон например той се стреми да поеме контрола над института Смитсониън. Основан през 1846 г., Смитсониън, който ръководи 21 музея и федералната зоологическа градина, работи независимо от изпълнителната власт и насърчава високи постижения в науката и културата - именно тези високи постижения обясняват 30-те милиона посетители годишно. Но за Тръмп високите постижения не са критерий.

Той критикува "партийните" изложби, за които казва, че са насочени към расовото и полово неравенство. Той превиши правомощията си, като уволни Ким Сагет, директор на Националната портретна галерия, очевидно за това, че не е излагала портрети на дългострадали бели мъже. Тръмп нарече Сагет "изключително партийна личност и пламенен поддръжник на DEI, напълно неподходящо за нейната позиция". Говорител на Белия дом обясни: "От самото начало президентът Тръмп ясно заяви, че опасната антиамериканска идеология няма място в нашето правителство и институции."

Тръмп предпочита в Белия дом да висят негови портрети, включително картина, вдъхновена от неговата полицейска снимка за криминалното му досие и друга на Андрю Джаксън, седмият президент, подкрепящ робството, чиято "Следа от сълзи" доведе до смъртта на хиляди индианци.

Но президентът на САЩ отиде по-далеч от враждебните назначения или уволнения. На 27 март той издаде изпълнителна заповед, озаглавена "Възстановяване на истината и разума в американската история", насочена към "премахване на неподходяща, разделяща или антиамериканска идеология" от музеите на Смитсониън и Националната зоологическа градина. Тази заповед ще гарантира замяната на "изкривения наратив" на Смитсониън с "обективни факти", ще представи "основополагащите принципи" на Съединените щати в благоприятна светлина и ще премахне всяко споменаване на историята на ЛГБТ общността от дискусиите.

Тръмп дори намери начини да политизира Музея на Холокоста, като прочисти борда му, за да назначи поддръжници без обучение по история на Холокоста и настоя, че мисията на музея трябва да включва "непоколебима подкрепа" за Израел - в крещяща експлоатация на страха от антисемитизъм в подкрепа на неговата политическа програма. В СССР музеите имаха няколко различни функции: да допринасят за интелектуалното и политическо съзнание на масите, да предават социалистически послания и да демонстрират връзките с изкуството и културата на буржоазното минало на Русия. Кремъл беше прочистил историята от всичко, което би могло да го смути: нямаше музеи, посветени на Големия терор или смъртоносния глад в Украйна; жените и етническите малцинства бяха до голяма степен игнорирани.

Докато при Горбачов музейните експозиции за кратко станаха по-реалистични, при Путин те бяха реполитизирани, за да предадат послание, подобно на това на Тръмп: че държавата е всемогъща. Изложбите трябва да се фокусират върху елита, генералите и олигарсите, които правят история. Путин наскоро нареди на всички национални музеи да представят изложби, които изобразяват нахлуването в Украйна в положителна светлина, използвайки материали от Кремъл.

По подобен начин, пренаписвайки сценария, служители на администрацията на Тръмп наредиха на всички национални паркове да поставят табели, с които да се иска от посетителите да докладват всяка негативна информация за обекта или неговата история. Тази директива се отнася за всички 400 обекта под юрисдикцията на Бюрото за управление на земите - Горската служба, Службата за рибарство и дива природа и Службата за национални паркове.

Подобни табели са се появили например в Националния исторически обект Манзанар, лагер за интернирани, където над 10 000 японски американци и японски имигранти са били държани в ужасяващи условия поради азиатския си произход по време на Втората световна война. Гигантски QR кодове сега канят посетителите да съобщават за всякакви негативни коментари за "американците от миналото или настоящето" и "които не подчертават красотата, величието и богатството на пейзажите и други природни дадености". Това е едно от конкретните приложения на изпълнителната заповед, издадена през март, която ефективно насърчава расисткото пренаписване на историята.

Националната паркова служба, например, изтри уеб страница за подземната железница, която е свързвала Юга и Севера по време на робството, и премахна фигурата на аболиционистката Хариет Тъбман от горната част на страницата. Тъбман беше заменена от колаж от възпоменателни марки на подземната железница, издадени от Пощенската служба на САЩ, подчертаващи "сътрудничеството между чернокожи и бели". След обществено недоволство страницата най-накрая беше възстановена.

Търсенето на грешната "идеология" продължава навсякъде. Само в зоологическата градина, по очевидни причини, това все още не е довело до катаклизми.

Краят на четенето

Съединените щати отдавна служат като глобален еталон за обществените библиотечни системи - включително за Съветския съюз. Бенджамин Франклин основава първата библиотека за заемане в Съединените щати през 1730-те години, а Андрю Карнеги финансира близо 1700 библиотеки до началото на 20-ти век.

Подобно на тези на Франклин и Карнеги, съветските библиотеки отговарят на желанието на правителството да образова неграмотни селяни и работници. Библиотеки възникват във всяко малко село и град и всички граждани са насърчавани да си вземат читателска карта. Разбира се, Съветите внимателно контролират колекциите. Те наблягат на славната история на Комунистическата партия и трудовете на Маркс, Ленин и Сталин. Само на тези, които са счетени за надеждни, е било позволено да четат книги в специални и затворени колекции.

Тръмп никога не е бил фен на библиотеките или университетите.

Неговата фондация "Тръмп" беше закрита поради липса на филантропски дарения, а така нареченият му "университет" - обучителна компания, обвинена в измама - не само беше затворен, но и глобен с 25 милиона долара.

За разлика от Ленин и Сталин - всеки от които притежаваше обширни лични библиотеки - няма индикации, че Тръмп цени книгите, освен тези, написани за него от писатели. Той получава ежедневни разузнавателни доклади, без да ги чете. Твърди, че е погълнал Библията, но не може да цитира нито един пасаж или стих. Нарича Евхаристията "малка бисквитка". Притежава копие от "Моята борба" на Хитлер и се наслаждава на нацисткия политически театър, като нарича политическите си опоненти "паразити" и твърди, че нелегалните имигранти "тровят кръвта на страната ни".

И все пак Тръмп - президент, който не чете - се опитва през последните шест месеца да поеме контрола над библиотеките на Америка.

Той уволни не само чернокожи и жени военнослужещи, но и първата жена и първата афроамериканка, заела поста директор на Библиотеката на Конгреса, Карла Хейдън. Тази способна академична личност беше утвърдена на поста през 2016 г. от Сената. Тя беше принудена да подаде оставка, защото Белият дом потвърди абсурдното обвинение на Американската фондация за отчетност (AAF), че Хейдън "промотира детски книги с радикално съдържание" и допуска "литература от противници на президента". AAF смята компетентни служители като Хейдън за "подривни и леви бюрократи". Твърденията, че Хейдън е "доставяла неподходящи книги в детската библиотека" или е подкрепяла програма "DEI", са неверни.

Библиотеката на Конгреса е изследователска библиотека и само лица над 16-годишна възраст могат да заемат книги от нея. По-правдоподобна причина за тази атака срещу автономността на библиотеката е обоснованото предположение, че администрацията на Тръмп иска достъп до данни, подготвени за членове на Конгреса, "които биха могли да бъдат използвани за манипулиране на Конгреса".

Болшой театър "Кенеди"

Администрацията на Тръмп реши да атакува и сценичните изкуства - отново, използвайки изпитана тактика: комунистите болшевизират Болшой театър през 1919 г., за да може балетът да служи на държавата и да индоктринира работниците.

През 1927 г. танцьори изпълняват "Червеният мак", първия комунистически балет, наивна история, в която благородни съветски моряци се притичват на помощ на потиснати китайски докери, жертви на брутална експлоатация. Сталин гарантира, че тази културна програма се спазва чрез строг контрол върху театралните програми. Той изисква от композиторите да създават произведения, прославящи социалистическите идеали, и забранява всяка музика, която изглежда повлияна от западните стилове.

Големи композитори като Сергей Прокофиев и Дмитрий Шостакович понякога са били заглушавани. По-късно много артисти предпочитат да емигрират или да дезертират, отколкото да се подчинят на културния авторитаризъм: танцьорите Михаил Баришников и Рудолф Нуреев, филмовият режисьор Андрей Тарковски и виолончелистът Мстислав Ростропович. Сталин изпраща дори танцьори в ГУЛАГ.

С подобна цел Тръмп реши да "MAGA-изира" Центъра за изкуства "Кенеди", безпартийна институция за изкуства, като отстрани ръководството му. Заявената цел остава същата: да се осигурят артистични програми, които избягват теми, свързани с "DEI".

Центърът "Кенеди" отваря врати през 1971 г. и успешно представя джаз, фолк, класически и музикални представления. Той посреща два милиона души годишно и само една пета от бюджета му идва от федерални средства. Но Тръмп настоява, че естетиката и идеологията му са напълно погрешни.

Тръмп се самоназначи за председател на настоятелството на Центъра "Кенеди", казвайки: "Скоро ще обявим нов съвет с изключителен председател, ДОНАЛД ДЖ. ТРЪМП!".

Мстислав Ростропович е бил артистичен директор на центъра от 1977 до 1994 г.; емигрант от Съветския съюз, той разбирал важността на културната свобода.

Откакто Доналд Тръмп пое Центъра "Кенеди", продажбите на билети рязко спаднаха.

Изграждане на културни стени

Администрацията на Тръмп отхвърля културния обмен като противоречащ на американския начин на живот, настоявайки, че Съединените щати нямат какво да учат от другите.

И тук паралелът е поразителен. Това затваряне точно характеризира съветския подход: издигане на културни стени около СССР, защита на работниците, податливи на "буржоазно мислене", и предотвратяване на кражбата на съветски тайни. Следвайки тази политика на изолация, Сталин гарантира, че Съветският съюз изостава с десетилетия в научните открития и парализира икономическите иновации.

Тръмп атакува културните обмени, започвайки с престижната програма "Фулбрайт", основана през 1946 г. за подобряване на междукултурните отношения и умения между американските граждани и тези на други страни. Поради това Белият дом инструктира служители на Държавния департамент на САЩ драстично да намалят броя на обмените по програмата "Фулбрайт", сред чиито възпитаници са няколко носители на Нобелова награда.

В отговор членовете на борда на директорите на програмата подадоха оставка в началото на юни в знак на протест срещу отхвърлянето на няколко гранта от културни лидери, близки до движението MAGA, особено в областта на биологията, архитектурата, селскостопанските и животновъдните науки, медицината, музиката и историята. Държавният департамент заобиколи дълъг и строг процес на подбор, предназначен да избере най-добрите кандидати за обмена, като даде приоритет на "националните интереси и академичната почтеност" на Съединените щати.

В продължение на шест месеца художници, музиканти, режисьори и други културни деятели подават оставки от постовете си и отказват да се подчиняват на заповедите на Тръмп. Досега съдилищата са се противопоставяли на администрацията, но уроците на авторитаризма от съветското минало и съвременна Русия са ясни: борбата за защита на интелектуалната свобода при управлението на Тръмп ще бъде дълга и скъпоструваща за американската нация.