Миналата седмица ни беше предложено поредното претопляне на темата "Колко лоша и несправедлива е данъчната система в България?". Беше проведена дискусия на тема: "Десет години плосък данък. Равносметката", в зала "Арена" в хотел "Арена Ди Сердика" в София.

Едновременно с това беше разпространен доклад с автори Огнян Касабов (член на "Колектив за обществени интервенции" (КОИ) и преподавател по философия в СУ "Св. Климент Охридски"), Ивайло Атанасов (журналист от "Барикада") и Ваня Григорова (съветник на президента на КТ "Подкрепа" и председател на "Солидарна България") със симптоматичното заглавие: "Плосък данък или демокрация? За прогресивна данъчна реформа в България".

Всъщност, въпросният доклад беше представен още на 31 октомври 2018 година в сградата на КТ "Подкрепа". Той беше възхвален като "всеобхватЕН policy paper", независимо, че в английския език "paper" - "хартия" е от женски род.

Зад текста на доклада, застават две обществени организации или групи за натиск, мозъчни тръстове, или каквото още си пожелаете - "Колектив за обществени интервенции" и "Солидарна България".

"Солидарна България" е същата организация, из чиито дълбини чуваме оценки за САЩ като за "маргинален търговски партньор" на България, а за Канада като за "нищожен търговски партньор" на Отечеството ни, а също така и всевъзможни проклетисвания срещу всеобхватното търговско споразумение между ЕС и Канада, известно като CETA.

"Колектив за обществени интервенции" се самоопределя като генератор на "нови леви перспективи".

Мероприятието в хотел "Арена Ди Сердика" беше финансирано от "Фридрих Еберт" - германска държавна социалдемократическа фондация, докато "всеобхватният policy paper" е финансиран от "Роза Люксембург" - германската държавна фондация на партията, известна като "Дер Линке" - "Левите".

"Дер Линке" е партия, която обединява някогашната Партия на демократичния социализъм (ПДС), фактически наследник на тоталитарната Германска единна социалистическа партия (ГЕСП), широко популярна в Германия и по света като "партията на ЩАЗИ" и група ренегати от Социалдемократическата партия, начело с техния лидер - Оскар Лафонтен.

А пък Оскар Лафонтен е автор на книга със заглавие: "Сърцето бие от ляво". Естествено, това не е книга по анатомия, а политически манифест, пуснат малко преди същият Лафонтен да си даде оставката като министър на финансите в правителството на канцлера Шрьодер и да напусне ГСДП, за да се събере с наследничката на Хонекеровата ГЕСП - ПДС, предвождана от Лотар Биски и Грегор Гизи, за да сготвят в крайна сметка през лятото на 2005 година, новото блюдо на немския политически живот - "Дер Линке". По-късно, Лафонтен се включи в хора на сеещите паника, заради "нашествието на мигрантите", откъм лявата страна на хора на оплаквачите на Европа, но това в КОИ някак си са го пропуснали...

Едва ли във фондация "Фридрих Еберт" са решили да влязат в колаборация с фондацията на "Дер Линке" - "Роза Люксембург" и надали трябва да правим от това каквито и да е политически изводи. Но това показва трескавата активност на крайно левите в България, които търсят средства по всички азимути, за да рекламират и популяризират тезите си.

Германските държавни политически фондации, съвсем не са единствените спонсори на промотирането на "новите леви перспективи", както самоопределят идеите и публицистичните си продукти от "Колектива за обществени интервенции". Пак в рамките на тази бурна деятелност, пак за сметка на германските данъкоплатци, на 29 октомври 2018 година, в "Гьоте Институт" беше представено значително по-отговорното, по-интересно и с реално практическо значение изследване на хора от "КОИ" - Георги Медаров, Жана Цонева и Мадлен Николова: "Експлоатация и съпротива: трудът в три подизпълнителски бранша". Но да се върнем на дискусията за данъчната система ...

"Всеобхватният policy paper" (виж тук пълния текст на доклада) е от цели 80 страници и в крайна сметка всеки може да го прочете и да си състави мнение по въпроса. Отделен въпрос е, че добре знаем, че най-страшната лъжа е тази, която съдържа 90-95 процента истина. В случая с доклада, делът на истината е по-малък, но тук едва ли има мястоq за да бъдат опровергавани неговите твърдения едно по едно. Основният въпрос, на който би трябвало да се спрем е самото заглавие: "Плосък данък или демокрация?".

Твърдението, че демократичният ред в една страна е под въпрос заради вида на данъчната система, "плоска" или "ръбеста", граничи с абсурд, но и това е малката беда. По-лошото идва с цинизма, с който се правят нелепи успоредици, на които и най-школуваните политически въжеиграчи могат да завидят.

Съдържащите се в доклада внушения, че данъчната система в България е такава, каквато е в авторитарните Русия на Путин и Унгария на Орбан, а данъчните ставки били като в Абхазия и Приднестровието са отвратително лицемерни и изцяло говорят за манталитета на авторите им.

Можем да започнем с това, че в доклада Приднестровието и Абхазия се титулуват като държави, които са едва ли не на "равна нога" със сравняваните България Русия и Унгария. Ние пък смятаме, че дори и в Москва наричат Приднестровието и Абхазия "държави" с прилична доза свян и извинителни усмивки. Нашите данъчни стратези обаче карат "направо". Понякога такива "малки детайли" говорят много за мисловния хоризонт на изреклите ги, респективно - написалите ги. Човек се чуди кога ще ни приведат примери и от други подобни "държави" (с огромни кавички) - ДНР, ЛНР или пък Южна Осетия и Нагорни Карабах - Арцах ...?

Но както и да е - Бог с тях, с непризнатите от никого "квази държави", нароили се навсякъде, където някой се бори за славата на "Руския свят". По-важен е фактът, че цитираните данъчни модели в Русия, в Приднестровието и в Абхазия са подражания на възприетата данъчна политика в някои демократични държави - на първо място в Естония.

Възприетият подход към данъчната политика в тези "фасадни демокрации" и непризнати "квази държави" е резултат на отчаян опит да се привлекат инвестиции, които са се сринали на фона на политическите реалности в тези страни и територии. Когато някой търси привличане на инвестиции, към едни и същи мерки посягат и демократични държави и демокрации с авторитарни тенденции и откровено авторитарни страни и дори несъществуващи държави.

В Русия, а от там и в сателитни сепаратистки анклави, като Приднестровието и Абхазия просто заимстват мерки, които са им се видели работещи. Разбира се, тези мерки там са неефективни, защото има съвсем други фактори, които действат смъртоносно на притока на инвестициите, а предизвикват и отлив на същите.

За Русия, това са непрекъснатите санкции, на които краят се не вижда. За псевдо държавите, като Приднестровието и Абхазия, комплексът от фактори е още по-убийствен. За тези територии са в сила дори изрични забрани за полети на каквито и да е международни авиокомпании и дори само това вече е огромна бариера пред инвестициите. Да не говорим за пълната липса на каквото и да е върховенство на закона. При последния факт, всякакви абхазки, приднестровски и нагорно-карабахски амбиции за привличане на инвестиции просто секват.

В демократичните държави, дори и когато са заразени от лоши практики като тези на Орбан, намаляването на данъците е ефективна мярка. Дори и в определени периоди да няма кой знае какъв ръст на инвестициите, ниските данъци помагат за поддържането на някакво тяхно постоянно ниво. Със сигурност, вдигането на данъците може да доведе единствено до бягство на инвестиции, а не до възход на социалната държава.

Тук трябва да сме на ясно, че въпреки риториката на авторите на доклада и на всички участници в кампанията срещу плоския данък, борбата се води не толкова за преминаване към прогресивно данъчно облагане, а за УВЕЛИЧАВАНЕ на дънъците. Тук имаме работа не толкова с протагонистите на прогресивното данъчно облагане, а със застъпниците на високи данъчни ставки. И ако днес в доклада се тръшкат, че данъчната тежест е върху гърба на бедните и на средната класа, ако някой ден нещо зависи от същите тези автори, ще можем без всякакво удивление да видим как точно те ще обложат същата тази средна класа с по-високи данъци.

Любителите на тази риторика, които днес искат да увеличат данъците на най-богатите, утре без колебание биха "обрулили" немилостиво на първо място точно средната класа. Те, разбира се, не биха подминали и най-богатите с високите си данъчни ставки, но за техните амбиции по харченето на бюджетни средства, увеличението на данъците на богатите просто няма да стигне.

Основният източник на "бюджетна вълна" за такива намерения са добропорядъчните овчици от средната класа. И основният въпрос във всяка данъчна политика е как да се държим със средната класа - дали да я "стрижем" или да я "дерем".

Нашите днешни поборници срещу плоския данък, всъщност са поборници срещу ниските данъци. А бидейки застъпници на все по-високите данъчни ставки, те много бързо ще преминат от "подстригване" към "дране" на средната класа. И тогава ще стане ясно, колко цинично е заглавието на "всеобхватния policy paper" на КОИ и на "Солидарна България".

На всеки, който е "в час" с българската реалност, му е ясно, че въпросът не е толкова дали данъците ще бъдат "плоски" или "ръбести", а дали ще са ниски или високи. За съжаление, българската реалност все още се отличава с няколко показателя, които правят невъзможно мащабното преразпределение на доходи по скандинавски образец, за което мечтаят авторите на "всеобхватния policy paper".

Всъщност, повече от съмнително е дали те изобщо мечтаят точно за това. В добрия случай, те се самозаблуждават и папагалски мислят, че механичното прилагане на един модел от едно място на друго ще доведе до незабавен положителен резултат. Както видяхме и от примера с плоския данък, това изобщо не е така. В лошия случай, те просто баламосват "широките народни маси" и ни обещават България да стане Швеция от днес за утре.

Негативните показатели, които към днешна дата правят невъзможно за нашите географски ширини прилагането на скандинавски модели за данъчно преразпределение, са ни добре известни: на първо място е старославната корупция; на второ място е неспособността на администрацията да управлява ефективно финансовите потоци на публичните средства. При наличието на тези два фактора, всички останали стават второстепенни и дори пренебрежими.

Несъмнено е огромно изкушение да водиш социална политика с приходи от преки данъци, без да събираш осигуровки на хората. Лошото е, че за това са необходими големи средства, които пък трябва да бъдат събрани с много високи данъци. Само че в държави, където нивото на обществения морал е твърде ниско (можем да употребим и по-изразителни прилагателни), няма никаква гаранция, че публичните средства ще бъдат използвани ефективно, честно и прозрачно.

В цитираните скандинавски държави, особено в Швеция, всеки лев (евро, крона или каквато искате парична единица), събрани като данък, на практика се връща обратно на гражданството под формата на социална услуга. Можем ли да обещаем, че същото ще бъде сторено в България, ако прегърнем идеите на Касабов - Атанасов - Григорова? Ако сме поне за пет стотинки честни - не.

Достатъчно е да се сетим за драматични разлики между цените на ремонтните дейности на сродни обекти в различни райони на Столицата - едни, управлявани от ГЕРБ, други - от партиите на "Старата десница" и ни става ясно как се разпореждат у нас с публичните средства. Всъщност, няма какво да изреждаме какво знаем, защото можем да обобщим всичко с една много стара реплика на д-р Петър Дертлиев: "Корупцията е национален спорт."

За съжаление, от изричането на тази реплика са минали сигурно поне 20 години, а ситуацията не се подобрява. Нещо повече - корупцията вече е общонационален спорт, радост на всички социални групи и прослойки. Богатите си имат корупцията около обществени поръчки - бедните си имат измамите с инвалидните пенсии. Всеки си има "схема" и "далавера"...

При положение, че се говори, а вече се и доказва, че от даден инфраструктурен обект у нас може да се откраднат до 50 процента от средствата чрез надписване, фалшиво ценообразуване, фактуриране на неизвършени дейности и на невложени материали и прочее, без значение кой е на власт, аз лично категорично отказвам да подкрепя идеята за увеличаване на данъците. Без значение дали ще са плоски или прогресивни, "равни като тепсия" или "ръбести".

Нека увеличаваме брутния си вътрешен продукт и приходите от данъци неминуемо ще нараснат. Нека харчим публичните средства по-разумно и благосъстоянието ще нарасне. Днес, авторите на "всеобхватния policy paper" дори забравят, че намаляването на данъците допринесе в определена степен за повишаването на събираемостта им. Защо?

Може би защото отново сме изправени пред необходимостта от някакво чудо, което да бъде обещано на поизморилото се от потока на лошите (а също така и на фалшивите) новини общество. У нас има хубава традиция на известен период от време да се обещава чудо. Дали някой ще ни подсигури "сполука", дали ще ни "оправи" за 800 дни, дали ще ни докара "ГЕНЕРАЛна промяна" - всякакви обещания за чудеса сме гледали. И понеже вече не останаха чудотворни икони в политическия ни живот (онзи ден и Слави Трифонов изтече в канализацията по най-зрелищен начин), вече е дошло времето за други чудеса. Идва часът да се обещае на почитаемата публика, че смяната на данъчната система ще ни донесе спасителното чудо.

До онзи ден ни обясняваха дълго и напоително, че смяната на избирателната система ще ни донесе чудо. Как ще си направим една чудна мажоритарна система и с нея ще си изберем едни левент юнаци и юнакини, които ще ни оправят за по-малко от 800 дни. Но, ето ти "стратегическа иновация" - друга магическа кантора изважда на тезгяха, пардон - на театралната сцена, ново чудо, което звучи къде - къде по-убедително.

Да сменим данъчната система другари! По-точно, да обявим, че сменяме системата на от "плоска" на "прогресивна" и докато хората се радват, че поне веднъж богатите са "прецакани", ние да смъкнем кожусите на средната класа. Не само вълната, ами и кожата, чак до голите мускули.

За това, как ще ги харчим тези пари - дума не обелваме. Щом са повече, значи ще бъдат харчени по-добре. Ще приказваме от време на време общи приказки как смяната на данъчната система ще подобри образованието, здравеопазването, а защо не и отбраната (можем да сложим точки и всеки да попълни, каквото му хареса) и ще раздаваме на публиката блянове на килограм.

Това, което не се казва е, че за наше огромно съжаление, увеличението на бюджетните средства за някакви публични нужди не е никаква гаранция, че обществото ще получи нещо по-добро. Защо авторите на доклада не взеха да си нарисуват една графика с ръста на публичните средства за здравеопазването? Защото графиката щеше да им покаже как тези средства не спират да растат, а хората са... все по-недоволни от здравеопазването ни. Безчувствените депутати, както са с каменни сърца и не трепват за нуждите на страдающите, така всяка година наливат ли наливат пари в системата на здравеопазването. И предлаганото насреща става все по-неприемливо за публиката. Защото вече и първокласниците знаят какво горе-долу се разбира, когато мама и татко говорят, че някаква система се "източва".

Да допуснем, че Огнян, Ивайло и Ваня ще вземат властта (дано поне да е с мирни средства, а не с типичните за крайно левите им възгледи) и сътворят лелеяната си данъчна реформа. И каква ще е ползата от увеличените бюджети за здравеопазване, инфраструктура и тъй нататък, ако ще се харчи, както до сега? Никаква няма да е ползата, само обемът на потоците от отклонени средства ще нарасне, при това - чувствително...

Никой не казва, че не трябва да се търсят средства за по-добро финансиране на редица публични дейности. Така омразните на авторите на "всеобхватния policy paper" "капиталисти и експлоататори", иначе казано - социалните партньори на г-жа Ваня Григорова, българските работодатели отдавна призовават за рязко повишаване на бюджета на образованието (средно и висше) у нас. Но те не са стигнали до прозренията за промяната на данъчната система и до откровенията за високите данъчни ставки. Те просто казват от къде да се вземат тези пари, в рамките на днешните бюджетни разпределения. И естествено, никой не ги слуша. Защото така е по-лесно...

А сирените, възпяващи високите данъци са се възкачили на най-острите скали и пеят ли пеят хвалебствените си песни, сред които ярко се откроява песента за човеконенавистната липса на необлагаем минимум при сегашното ни данъчно законодателство. Тук няма да повдигаме неприличния въпрос кои са хората, работещи на минимална заплата, както и къде работят, че току виж пак лъснали праните гащи на любимата ни държава.

Няма да повдигаме и въпроса, че необлагаем минимум действително няма, но минималната заплата галопира като на конно състезание с всички произтичащи от това негативни последствия.

Няма да напомняме и споразумението между работодателите и синдикатите, станало факт след въвеждането на плоския данък, с което се призоваваха работодателите да повишат заплатите на тази прослойка от работещите, която беше действително ощетена от първоначалното въвеждане на плоския данък. Няма да си спомняме изобщо, че реакцията на икономиката беше повече от положителна и беше постигнато много по-голямо увеличение, отколкото беше заложено в общия призив на работодатели и синдикати.

Няма да си спомняме и за връзката между съществуването на необлагаем минимум и светлите перспективи пред сивата икономика.

Никакви такива неща няма да си спомняме, за да не нарушаваме хармонията на небесния хорал, който ни се изпълнява. Дружество "Къса памет" продължава да претендира да е най-мощната обществена организация у нас, макар и неформална. А авторите на "всеобхватни policy paper-и" смятат, че е дошъл техният ред да "оправят" България, уповавайки се на доказаната безкрайност на човешката глупост, на която се е позовавал и Айнщайн.

На тези достойни хора ние трябва да отговорим, че идеята им е доста прозрачна. Те не предлагат нищо повече освен изпълнителната власт и администрацията да имат възможността да боравят с по-пълноводни финансови потоци, без каквато и да е гаранция, че това финансово пълноводие ще се използва в обществен интерес, а не в интерес на проклетисваната от тях "олигархия".

Те отказват да се допитват до историческата си памет и забравят всичко, което не им изнася.

Несъмнено, добре познават психиката на избирателния корпус, защото са приготвили оферта за ново чудо, което трябва да ни "оправи". Ако не стане, по-точно - когато не стане това с "оправянето" - ще си подготвят най-добрите цитати от книгата на Варуфакис за конфликта му с дълбоката държава и ще ни обяснят, че "тъмните сили" са им попречили. Какви ти тук "тъмни сили" - направо "нечистата сила" е провалила всичко. Но това ще е по-нататък, след като поне известно време са се учили да бръснат на главите на напълно невинни хора.