С поредния си обратен политически завой - сега за гласуването на референдума - премиерът Борисов за кой ли път постави в идиотско положение партийните си представители, които по Конституция би трябвало да са народни такива.

В най-наведена позиция неволно се оказа един от активните редактори на БСП-въпроса за плебисцита и - преди ултимативното трикратно „не" на генералния секретар на ГЕРБ - поддръжник на развитието на атомната енергетика Диян Червенкондев. Нему се падна честта да дири полуумни обяснения защо точно партията му рязко смени курса. Естествено. Няма парламентарният бос Цачева да се обяснява защо, след като преди три месеца се кълнеше, че с две ръце ще гласува „да" на референдума, сега май ще й се наложи да се вслуша в гласа свише.

Червенкондев ще трябва да преглътне народнопредставителската си гордост и съвест (ако членовете на ГЕРБ по дифолт не са кастрирани от тези химери) и да забрави какви ги е приказвал току след Рождество.
Тогава - вероятно излязъл за кратко от транса на партиец - депутатът призова гражданите „най-вече да гласуват по съвест, не по партийни принадлежности, а наистина на база своето вътрешно чувство". Не спомена, че съвестта според герберските разбирания си има име, собствено и фамилно, с еднакви буквички и неговото мнение не е чуто. Не пропусна да обяви още, че „от ГЕРБ сме за развитието на ядрената енергетика, дори и с производството и пускането в експлоатация на нова ядрена електроцентрала". Обаче не целият ГЕРБ, оказа се по-късно.

Всеки ветропоказател би завидял на скоростта на завъртане на Червенкондев, който десет дни след като призова за гласуване по съвест, обяви, че няма проблем вписаните като застъпници на тезата „за" да променят позицията си наопаки. И - като отхвърли обременителното напомняне за някаква си съвест - заяви, че ще настоява гражданите и техни избиратели да гласуват с „не". Като забрави, че народът ни мъдро е забелязал, че колкото и да се въртиш, онова, което ти е отзад, си остава там.

„Днеска казваш да, а утре - не..." е наистина подходящ рефрен като за романтичен шлагер от средата на миналия век, но едва ли е актуален като политическа платформа. А ако на вратата хлопат избори - хептен. Но това е положението в ГЕРБ. Щом гласът свише проговори - командата се изпълнява „на бегом". И Червенкондев е достатъчно ярък пример за партийното послушание, докарало народните представители до състояние на безгласен придатък на партийната централа. Той, милият, и на Зеленкондев ще се прекръсти, ако волята на Б.Б. е такава.

Борисов бе категоричен, че не обръща палачинката. Станишев бил такъв. Но през четирите години управление на малцинството му избирателите, които нямат проблеми с политическото зрение и слух, могат да преброят десетки случаи, когато пастирят, а подир него и депутатското му стадо са променяли диаметрално вече артикулирани позиции.

За да не ни се налага да си пием гинко-билобата, ще споменем само най-прясно димящия пример - дебата да се либерализира ли режимът за тютюнопушене. Премиерът бе намекнал, че е възможно облекчение за пушачите в часовете „след като работещите семейства" се приберат от заведенията. После пък отсече - а сте пипнали закона, а съм подал оставка. (Този номер вече го игра като МВР-главсек пред т. нар. цар и мина.)

В тютюневия казус дори приближените до трона министри Добрев и Атанасова не успяха да се впишат в скоростта на лупинга: първият смотолеви „може да се помисли", радетелката за народно здраве рече: „сакън".

Че този референдум е мъртвородена идея, бе ясно още щом се разбра, че за легитимността му се търсят поне 4 345 500 наивници, които си въобразяват, че в тази държава и при това управление някой въобще му е „през мандата" за тяхното мнение. Дали ще имаме атомна централа и ще ли е тя в Белене, или в Обеля - няма да го реши плебсът. За жалост - няма да го реши и т.нар. политическа класа. Последната дума ще имат енергийните лобита. При тях поне по-вàжи поговорката за казаната дума и камъка.

Българският премиер девалвира безвъзвратно смисъла на политическото говорене. Което без това не се ползва по тези земи с особена тежест, но сега вече не струва и пукната пара. Ако се тегли черта под всичко изприказвано и обещано от ГЕРБ, преди узурпирането на цялата власт в държавата и изпълненото по време на мандата, балансът определено е на голям минус. Не за управляващите, разбира се - за повярвалите. Така че едно или две „днеска „да", утре - „не" едва ли ще влошат вкусовите качества на кацата, която за оптимиста е наполовина пълна с мед, а за песимиста с... да го кажем културно - катран.

Едно или две решения, взети на принципа „тука има, тука нема", едно или две назначения на кръстопът, една или две сделки „ти на мене, аз на тебе", един парцел тук, един апартамент там. Голяма работа. Ще си оправим сметките на избори. Защото една немска поговорка споменава, че глупостта е божи дар, но човек не бива да злоупотребява с нея. Важи дори за български избиратели.

Борисов поискал от партийците си втори мандат със 122 депутати. Хвала на скромността му! Дано обаче поне този път палачинката запази устойчиво към земното притегляне положение и гласът свише не промени поръчката. На 240 например. Защото тогава и Фидосова, и изборният кодекс, и чувалчèтата с бюлетини няма да спасят положението.

Тогава ще е по-добре Цветанов да дойде...