Добър пророк или политик с висока самооценка се оказа Румяна Бъчварова, когато вчера заяви по повод възможните номинации за овакантеното място на вътрешен министър: „По-скоро търсим човек, който да изглежда убедително в очите на гражданите." Премиерът очевидно доста бързо намери човека.

Доколко Бъчварова изглежда убедително за гражданите - извън онези, за които всичко предложено от Борисов е Божий дар - отсега е трудно да се каже. Неприятната изненада с оставката на Вучков очевидно накара премиерът да пришпорва решението.

И доколкото пълният мрак около реалните мотиви на министъра да хвърли театрално оставка бе на път да развали относителния комфорт на коалицията, решението освен бързо, трябваше и да е приемливо. И Борисов го намери. Всеки, който в предишния мандат ехидно се е упражнявал по темата за смените на здравните министри по кьошета и сокаци, не може този път да не му аплодира мислено.

С Бъчварова на „6-и септември" 29 министър-председателят може да бъде сигурен за тила си при евентуални драми, когато тези дни от този адрес си тръгне главсекът Лазаров, а ДАНС си вземе сбогом този път окончателно с Писанчев.

Вицепремиерът освен професионалист от висока класа, се доказа като политик, който бързо се ориентира и намира правилните изходи от пределно сложните ситуации, в която лабилните настоящи партньори поставят кабинета. И притежава качество, което се цени особено много в ГЕРБ - коректна е към лидера.

Тя няма да е силовият министър. Ще бъде силният министър. Управляващите са в ситуация да имат остра нужда от такава фигура. МВР също има нужда. И ако по точка 1 може да сме почти сигурни, че ще стане, по точка 2 - ще поживеем, пък може и да видим.

Дали това имаше предвид Борисов, когато днес - излязъл от шлиферната стилистика - обясни на народните представители: „Ще предложа за министър човек, който ще гарантира спокойствието. Ще положа огромни усилия милиционерски номера да не минават повече..."

Първите политически реакции на партньори и опоненти (дори и бивши милиционери) показват, че ходът на премиера е верен. Кандидатурата на Бъчварова се оказа почти консенсусна. Само единични дежурни мърморковци отбелязаха под сурдинка, че министър-председателят пак се е ограничил да информира парламента, а не да му иска мнението. С това предложение Борисов автоматично сложи точка в зародиш на евентуално дърляне между подкрепящите - явно и задкулисно - партии за овакантения пост. Но остави и едно много голямо „но".

За консервативна трудно възприемчива към промени система като МВР вицепремиерът е външен човек и ще трябва да преодолява неизбежната, та дори и мълчалива, пасивна съпротива на един организъм срещу чуждото тяло. Наистина, през годините след 1989 министерството се ръководи предимно от политически фигури, а не от професионални „полицаи", но все пак по един или друг начин експертно близки до проблематиката на системата.

Бъчварова ще е първият толкова далечен в професионалния си път от ведомството министър. Но може пък да е за добро. Освен ако не повтори ресорния вицепремиер Кунева, която така и досега не влезе в час с многоликата проблематика, която трябва да надзирава. Но ако се съди по летящия старт, с който Бъчварова се превърна от социолог-наблюдател в политик - бегач на дълги разстояния, съмненията са неуместни.

Назначението на приемливата фигура обаче поражда и неизбежното питане, дали това не е просто опит на Борисов лично да поеме контрола над МВР. Все пак дамата-министър ще трябва да прокарва реформите, започнати от Вучков, а нейният експертен потенциал в сферата едва ли е на нивото да взема самостоятелни компетентни решения, без да се допита за колегиален съвет до лидера.

Много зависи дали професионалист №1 в МВР, който ще подмени неуспешния Лазаров във ведомството, ще е човек, на чиято подкрепа и съдействие ще може да разчита Бъчварова. Или той просто ще е последният елемент от пъзела в „къщичката с лъва отпред", която Борисов отдавна иска да изчисти и преподреди.

Едно е несъмнено: МВР го очакват напрегнати дни на адаптация. И евентуално на реформи, които най-после да изплуват от блатото на смяна шапките на отделните структури, преименуване и персонални подмени и да навлязат в етап на промени, които да доведат до подобряване на качеството на услугата „сигурност", която ведомството предоставя на гражданите.

Дали една жена ще успее да се превърне в олицетворение на реформата? Или по-скоро - ще й позволят ли?