Борисов си отиде. За пореден (последен) път успя да демонстрира всемогъщото си пренебрежение към институцията Народно събрание, като се появи едва на финала на драматично безсмислените дебати по оставката на правителството му. За разлика от част от министрите, които пък през последните два дни си отседяха в пленарната зала по-продължително, отколкото през целия си недовършен мандат.

След като с щедра ръка три и половина години раздаваше европари на всички браншове, строеше магистрали и детски градини, режеше ленти на пречиствателни станции, Борисов изигра и последната си роля - на сърдития неразбран от неблагодарното общество месия.

В сряда той демонстративно върна властта на избралия го суверен. И типично в негов стил му предложи алтернатива: Станишев, Доган или Костов. Или - както се казва в една реклама: три в едно. Този шлагер обаче се изтърка още в началото на мандата: за тройната ламя, съсипала страната и виновна за всичко, че едва ли някой се впечатли.

И понеже слизането от политическата сцена на един толкова успешен медиен премиер не може да мине без подходящ съспенс, Б.Б. се постара да даде храна на любителите на конспиративните теории, като в прощалното си слово хвърли бомбата: според документ от партньорска спецслужба, който се намира в българското разузнаване, заради приноса си в борбата с международната организирана престъпност Борисов е бил поръчан от... Ахмед Доган.

Самото твърдение трудно може да бъде проверено, но пък звучи много ефектно. И можеше да мине за поредното изхвърляне на някогашния главен секретар на вътрешното ведомство, който обича да се кичи с лаврите на борец с престъпността № 1. Ако не криеше зад себе си сериозен риск за етническия мир в страната. Защото на ДПС, което така и не успя да осребри в достатъчна степен театралното покушение срещу пожизнения си почетен лидер, само това му трябва. Но на „човека на реда", както сам се определи премиерът от запаса, въобще не му пука за възможната ескалация на напрежение.

И го доказа с тълпите негови привърженици, „спонтанно" докарани от цялата страна пред парламента, „спонтанно" въоръжени със знамена на ГЕРБ и професионално изпълнени транспаранти в подкрепа на отиващия си министър-председател.

Доказа го с тракторите, които довчера щяха да излизат на „жълтите павета" заради забавените от Дянков субсидии, а днес форсираха мотори - „Искаме си Бойко!". Доказа го с Цветановата реч в пленарната зала - обвинителна пледоария в стил „Димитров пред Лайпцигския процес", която имаше една-едничка цел, да повтаря отдавна казани неистини и да забави максимално гласуването на оставката. Докато се осъществи „спонтанната" организация в подкрепа на герберите.

От стълбите на парламента Борисов директно се втурна в своята предизборна кампания. С Цветанов и неговия мегафон зад гърба си. С трактори, свине - за чийто стрес се притесни земеделският ветеринар Найденов, футболни фенове, служители на сметоизвозващи фирми и други мургави субекти.

Бившият вече вицепремиер показа, че дори когато юздите на държавната машина са се изплъзнали от ръцете му, нищо не му пречи да прави избори по Алеко Константинов. Нито той, нито неговият патрон - хора на реда - се замислиха, че подобно струпване на протести в центъра на вече окървавена преди два дни София може отново да предизвика размирици. С непредсказуем край. Но за тях явно целта е над средствата.

Големият губещ (защо не печеливш) в така създалата се в страната ситуация е президентът Плевнелиев. Защото нему предстои - след като всички парламентарии декларираха, че няма да поемат мандат за съставяне на нов кабинет - да номинира служебно правителство, което ще трябва да гарантира стабилността в страната и да подготви и реализира провеждането на честни и демократични избори.

Да избере достатъчно неутрална фигура на премиер, която ще успокои страстите на улицата, но която ще бъде и компетентна за задачите, които му предстоят, като не се изкушава да работи на къс повод на партийни централи.

Човекът, изпратен на „Дондуков" 2 с благословията на Б.Б. като върховен вършител на съдбините на България през последните години, ще трябва да демонстрира своя държавнически инстинкт (за опит не можем да мечтаем), за да се справи с натрапения му година след встъпването в длъжност проблем.

Някогашният гастарбайтер и по-късно строителен министър, превъплътен по волята на съдбата във върховен главнокомандващ, ще има уникалния шанс да изиграе ролята на спасител. Но при единствено условие - да не надава ухо на съветите, които неизбежно ще идват от щаба на ГЕРБ, където, както знаем, има дълга резервна скамейка кадри, събрани по кьошета и кьорсокаци. И да докаже, че е държавен глава, а не фигурант, изпратен да топли президентския стол за някой друг бъдещ титуляр.

Ако някой е таял оптимизъм, че след като Борисов, Цветанов и компания си тръгнат от властта, автоматично ще прескочим от „ерата Б.Б." в един по-добър свят, напразно е било. Тракторите и свинете пред парламента, яростната реч против всички на вече бившия вицепремиер доказаха, че ни чакат тежки, манипулирани, режисирани избори. За близо четири години във властта - и то в цялата държавна власт - ГЕРБ очевидно няма да се предаде без бой.

С хода с оставката Борисов си спечели достатъчно време, за може до изборите да дърпа струната „с мен зле, без мен - още по-зле". Единствен шанс да върне поне част от загубения си рейтинг, който едва ли ще може да се възстанови само от платените агитки. Защото на премиерското кресло нямаше никакви шансове.

Ще успее ли да излъже електората, или ще трябва тракторите да идват?