Обединеното кралство ще напусне Европейския съюз този петък в 23 ч. британско време. Вече няма да има британски флаг пред европейските институции, a негово копие ще бъде дарено на Музея на европейската история. Това пише по повод официалното влизане в сила на споразумението за Брекзит френското издание на в. Huffington Post.

Облекчение за всички

Излизането от ЕС е голямо облекчение както за британците, така и за европейците. Кампанията за референдума през юни 2016 г. се характеризираше с омраза и лъжи от страна на привържениците на Брекзит, допълнително белязана от убийството на депутата Джо Кокс. Премиерът Тереза ​​Мей, която пристигна на Даунинг стрийт 10 след референдум и след оставката на Дейвид Камерън, се оказа неспособна да изведе страната си от Европейския съюз. Този неуспех не е причинен от Европейския съюз, а е резултат от грешката на Тереза ​​Мей да свика предсрочни парламентарни избори през юни 2017 г., като роди абсолютно неуправляема Камара на общините, тъй като беше разделена на "За" и "Против" Брекзит. Тази политическа грешка щеше да е фатална за нея.

Нищо няма да я пощади за тези три години, най-малко ударите от много твърдите брекзитъри на "Група за европейски изследвания" на Джейкъб Рийс-Мог, ръководена от самия Борис Джонсън, който преди да стане министър-председател, щеше да направи светкавично и жалко преминаване към правителството като министър на външните работи.

Провалът на Тереза Мей

Тереза Мей щеше да се окаже малцинство по всички текстове и три пъти с много голямо мнозинство относно споразумението за излизане от Европейския съюз, което беше разумен текст. За съжаление, тя щеше да плати скъпо за голямата си политическа грешка при ранното разпускане на Камарата на общините.

Идвайки на власт с фиксирана и ясна идея през лятото на 2019 г. - напускане на ЕС възможно най-бързо - и предизвиквайки разпускането на Камарата на общините, Борис Джонсън донесе със себе си безпрецедентно мнозинство от годините на Тачър. В този смисъл излизането на Обединеното кралство е лична победа за Борис Джонсън. Дали обаче е облекчение за Европейския съюз? Със сигурност по някакъв начин. След присъединяването на страната към Европейския съюз през 1973 г., Обединеното кралство изпитва трудности с европейските институции, като съпруга, която винаги е съжалявала за брак си.

Постоянни преговори от 1973 г.

Влизайки в ЕС през 1973 г., Обединеното кралство поиска предоговаряне на условията за присъединяването си през 1974 г. след връщането на лейбъристите на власт, докато страната се възползваше от петгодишен преходен период до 1978 г. Уви! През 1979 г. Маргарет Тачър дойде на власт и никога не престана да торпилира Европейския съюз, крещейки "Върнете ми парите". Това ще бъде началото на механизма на така наречената "британска проверка" (Европейския съвет във Фонтенбло от юни 1984 г.), който ще струва на данъкоплатците в други държави милиарди евро. Облекчението е дотолкова по-голямо, доколкото Обединеното кралство винаги, за 47 години членство, е имало за цел да отслаби Съюза и да го превърне в обширна зона за свободна търговия без политическа воля. И щеше да успее отчасти.

Трудното търсене на ново европейско вдъхновение

Освободен от огромната тежест на Обединеното кралство, в състояние ли е Съюзът да плава щастливо към нови политически хоризонти? От една страна, ще започнат много трудни преговори с правителството на Борис Джонсън за бъдещо търговско споразумение . От друга страна, изправен срещу един ненадежден премиер, за Съюза ще бъде трудно да се договаря в контекст на доверие. Британското правителство даде да се разбере, че вече не се чувства обвързано с правилата на Европейския съюз, когато Европейският съюз не го слуша. И накрая, не е сигурно, че дори след напускането на Обединеното кралство останалите 27 държави-членки ще бъдат в състояние да обмислят нов амбициозен етап в европейското строителство, тъй като разширяването на този Европейски съюз междувременно е размило основите му.

Британците, без съмнение, ще продължат да бродят из коридорите на европейските институции дълго след заминаването си!