Преди по-малко месец пред очите ни се разигра „избродираната” - по думите на премиера, акция срещу Фонда за лечение на деца в чужбина, но ако някой си мисли, че с това „шевът и кройката” са приключили много се е излъгал. Бродериите продължават, а конците им стават все по-бели.

Сигурно ви е направила впечатление кампанийната активност на здравния министър и новия шеф на Фонда проф. Пилософ напоследък. Малко пиар е добре дошъл, особено когато ефектните обвинения за организирана престъпна група, вземане на подкупи от родители на болни деца, пликове с пари и т.н. се срутиха.

Пред журналисти Москов (драматично, както само той може) заяви, че от акцията срещу Фонда са спечелили децата, после подхвана баналния рефрен за злоупотребите с изразходването на средства за командировки на лекари, придружаващи децата (изискване на чуждестранните болници всъщност) и вече станалия „исторически” апартамент в Париж (който по думите на членове на Обществения съвет е значително по-евтин вариант от предлаганите болнични хотелски стаи).

Ние вече сме свикнали да гледаме къде е слънцето, когато този министър каже „добър ден”, затова и никой не се учудва на кардиналното разминаване на поднесената от него информация и твърденията на хората, които са вземали участие в решенията къде и колко деца да бъдат лекувани.

Москов предизвиква съжаление и с упорития отказ да признае, че той е подавал сигнали за няколкото проверки срещу ръководството на Фонда, при положение, че и от ДАНС, и самият премиер го опровергаха, твърдейки точно обратното. Той обаче сега тъне в управленски комфорт, защото най-сетне има послушен директор на Фонда, който с активното си бездействие е много полезен за осъществяването на заветната цел – това формирование да бъде погълнато от Министерството на здравеопазването.

В последните си медийни изяви проф. Пилософ цитира срок за одобрение на постъпилите молби, който преди кой знае защо предизвикваше обвинения в умишлено забавяне на лечението на децата. Сигурно помните, че в кампанията срещу Фонда бяха цинично употребени дори родителите на бебе, което трябваше да бъде спешно оперирано в Германия. Сега професорът спокойно заявява на друга разтревожена майка, че „до 10 юни има още много време” и това не скандализира никого от здравното министерство.

Странно откъде се получава разминаването и в информацията, че молбите на децата, които бяха забавени заради ексцесиите с арестите, са придвижени и забавяне няма, а според членове на Обществения съвет още 28 случая чакат да бъдат разрешени и междувременно са постъпили нови. На това Москов му вика „работа по часовник”, а ако попитате изстрадалите родители става дума за чиста проба „медицински фашизъм”.

Новият шеф на Фонда спомена и „спорния” формуляр S2, благодарение на който нашите деца имат право на значително по-евтино лечение в чужбина. Новината е, че този формуляр вече ще се разписва не от директора на Фонда, а от здравния министър. Най-сетне! Сбъдна се още една министерска мечта.

Всъщност, защо бе толкова усърдно това драпане за правото на подпис от здравния министър? Нали целта е формулярът да бъде използван възможно най-ефективно, за да дава възможност да се лекуват повече българчета в чужбина и да се пестят пари на държавата. Може ли някой да има нещо против тези аргументи? Вероятно може, ако става дума за пренасочване на лечението към определени клиники у нас. И това е решение, което вече ще взема не някакъв мениджър на фонд, както досега, а самият министър.

Както се казва: „Взехме си най-сетне формуляра, да се готви Общественият съвет!”. Този съвет напоследък създава доста дискомфорт на министъра и новия шеф на Фонда, особено някои негови членове. Не беше толкова отдавна изказването на проф. Пилософ, че "представителите на различни организации, които са призвани да осигуряват дарителски кампании и т.н., изглежда не работят достатъчно ефективно". Така той ясно определи „мишените” за отстрелване в съвета (представителите точно на такива организации и журналисти), които продължават да атакуват здравното министерство и да опровергават изнесената от него информация.

В цялата тази история няма нищо ново. Помислете само колко добре ни е познат сюжетът.

Имало едно време Министерство на здравеопазването (в конкретния случай), в което се създал фонд, със средствата от който трябвало да се лекуват деца в чужбина. Минали две години и с невероятното си „усърдие и колосален труд” чиновниците успели да осигурят лечение за цели 60 деца. Тези усилия обаче им дошли в повече и решили да ги прехвърлят в отделно от министерството звено, за да се занимава някой друг с тегавите процедури по разглеждането и придвижването на молбите за лечение на деца.

Не щещ ли това звено, вече относително самостоятелен Фонд, започнало да работи наистина ефективно и да усвоява средства, които ежегодно растели успоредно с нарастването на броя лекувани деца, за миналата година например били 1390. Това не можело да не привлече чиновническия интерес. Защо тези пари да не ги управляваме (и направляваме) ние? И така, постепенно се зародила идеята за една „избродирана” акция срещу тези, които дразнели чиновника със своята ефективност и компетентност.

Това вече сме го гледали, но не сме застраховани срещу повторенията.