На открития миналата седмица в Лайпциг панаир на книгата избухна неочакван скандал при представянето на извънреден брой на австрийското литературно списание «Веспеннест» («Гнездо на оси»).
Броят е посветен на Македония и наред с произведения на македонски поети и белетристи, в него е поместена и статия на публициста Милен Радев, озаглавена «Буре с барут или романтичен блян - Македония и България на европейската сцена».

Присъстващите на подиума македонски писатели, начело с модераторката Кица Барджиева - Колбе са превърнали четенето в яростен процес над отсъстващия автор на историческото есе, обвинявайки го във всички смъртни грехове против македонизма.

Както научаваме от Милен Радев, редакцията на австрийското списание се е обърнала към него преди месеци с поръчката за написване на статия, излагаща «българското виждане по Македонския въпрос от миналото до наши дни».
Оказва се, че издържаният в трезв и обективен дух материал, основаващ се на историческата памет и приемащ реалността на днешния македонски език и на македонското национално самосъзнание може и да е приемлив за европейската публика, но за много македонски интелектуалци е хапче, което те не могат да преглътнат.

Милен Радев бе любезен да преведе на български статията си и да я предостави на News.bg за публикуване в рубриката ни "По оста Скопие - София"
Поради обема на текста ви го предоставяме на две части. Първата бе публикувана на 18 март, настоящата статия предлага продължението...

Идващите десетилетия поставят чувството на принадлежност на македонските българи към по-голямата българска общност на все нови и нови изпитания. Има време на възход и на патриотичен екстаз, както през 1912 година по време на първата Балканска война на съюзените балкански държави срещу Османската империя.
Но следва и дълбока покруса и отчаяние след това, когато България, загубила втората Балканска война през 1913, е принудена да предотстъпи по-голямата част от Македония на Сърбия и на Гърция. Заелите мястото на турските господари в Македония окупатори, покриват страната с безпощаден терор, за да пречупят опърничавия български дух на македонците.
Свидетелство за това ни дава подробният Доклад на независимата международна комисия на Фондацията Карнеги, една от най-ужасяващите книги на миналия век.
Експертите на комисията, все уважавани европейски личности, пропътуват стотици километри в края на 1913 г. из Македония и съседните държави. Те установяват случаи на невъобразимо до тогава държавно организирано насилие от страна на окупаторите преди всичко срещу българското, но и срещу турското население. Само Сърбия отказва на комисията достъп до своята територия.
Победената във войната България трябва да приеме в течение само на няколко месеца над 100 000 бежанци. Те идват в дълги колони, на каруци и пеш преди всичко от вече гръцката Южна Македония. Това е първото етническо прочистване на XX век в Европа.

Следващия подем на национален ентусиазъм, последван от ново разочарование, българското население на Македония преживява в хода на Първата световна война, която на Балканите се води главно из равнините и по скалистите бърда на Македония.
България влиза във войната на страната на Централните сили с възторжената съпричастност на своите граждани. Цел на нейното участие, която се споделя от голямото мнозинство на българите е да бъдат освободени «македонските братя от сръбския терористичен режим» и възстановяването на националното единство.
Частите на българската армия се посрещат в цяла Македония с камбанен звън, хорá и радостни сълзи. Но войната скоро завършва и българските войници, администрацията, дори възстановените български училища трябва да изчезнат.
След погрома от 1913  това е Втората национална катастрофа за България. Отново македонците стават свидетели и жертва на неспособността на България да им осигури защита и сигурност. Сърби и гърци се завръщат и си отмъщават на всички, които са подкрепяли или симпатизирали на българските «окупатори». И отново потеглят стотици хиляди с бежанските кервани на Изток. В тях пъплят щастливците, които са спасили живота и търсят подслон в България.

Свидетели разказват, че през онази година жителите на село Велгощи не могли да наберат и една ябълка, защото като не стигнали цветята, покрили шосето от Ресен до Охрид с цъфнали ябълкови клонки, за да минат по тях очакваните от десетилетия с копнеж български войници.

Трагичен белег на българската и македонска съдба е, че вече познатата схема се повтаря още веднъж път: през пролетта на 1941 година България отново предявява своите права върху населената с българи територия на Македония. След капитулацията на Югославия и Гърция Германия прехвърля върху своя съюзник България административното управление на техните македонски земи.
Ентусиазмът пак не знае граница. Мнозина виждат най-после почти осъществен десетилетния национален идеал - обединена България. В Македония се разиграват неописуеми сцени, запазени до днес на филмова лента. Навлизащата българска войска е посрещната с ликуване. Свидетели разказват, че през онази година жителите на село Велгощи не могли да наберат и една ябълка, защото като не стигнали цветята, покрили шосето от Ресен до Охрид с цъфнали ябълкови клонки, за да минат по тях очакваните от десетилетия с копнеж български войници.
Само три години по-късно като съюзник на Германия България пак трябва да опразни Македония. Този път обаче липсват бежанските колони. През 1944 както в Македония, така и в България се установяват комунистически диктатури. И все пак на отделни македонци, които не желаят да потиснат българското си самосъзнание, се удава да преминат границата в посока България. Там ги очаква често трагична съдба. За завзелите властта в София комунисти, привържениците на българската национална идентичност на македонците са «великобългарски шовинисти», които подлежат на ликвидация или на превъзпитание в концлагери. Съответно е и отношението към тях през следващото десетилетие.

Позицията на комунистите по Македонския въпрос следва тайната московска резолюция на Коминтерна от 1934, която декретира създаването на отделна «македонска нация». Не е възможно в рамките на този текст да се изследват по-детайлно причините за това решение.
Съветският съюз наследява от Руската империя стремежа за завладяване на Проливите. В комбинация с никога неизоставените планове за Световна революция тази позиция се реализира в постоянни усилия за дестабилизиране на балканските държави и насъскването им една срещу друга. Като държава с централно значение за региона България може да бъде още по-ефикасно отслабена, ако бъде отчуждена и изолирана част от нейните етнически сънародници.
Впрочем, не е достатъчно известно, че в плановете на Коминтерна влиза и създаването на отделна «добруджанска» нация в Североизточна България, но те не се осъществяват така ефикасно, както в случая с Македония.

Въпреки това издаденият през 1968 г. в Скопие «Българо-македонски речник» е уникален по рода си. Известният славист проф. Джеймс Ф. Кларк го определя като «Българо-български речник» заради тъй очевидното съвпадение на по-голямата част от съдържанието в двете колонки на речника. 

Освен македонската нация, която е постулирана с декрет, и вторият елемент на днешната македонски идентичност - македонският език - е продукт на административно и политическо решение. Македонският език е кодифициран през 1945 година след като през 1944 при изключителна спешност нарочна езикова комисия в Скопие заличава някои, определени като български, букви от кирилицата и доближава новата македонска азбука до сръбската.
Основа на днешния македонски книжовен език са диалекти от региона на Прилеп и Тиквеш. Граматически почти няма разлики с българския език. Лексикално македонският е силно повлиян от сръбския и е наситен с голям брой чуждици. Въпреки това издаденият през 1968 г. в Скопие «Българо-македонски речник» е уникален по рода си. Известният славист проф. Джеймс Ф. Кларк го определя като «Българо-български речник» заради тъй очевидното съвпадение на по-голямата част от съдържанието в двете колонки на речника.

Като държава, България има проблеми с признаването на македонския език, което понякога води в официалния междудържавен диалог до конфузни ситуации. В последно време обаче този въпрос се решава прагматично и без напрежение, което е окуражаващ сигнал.
България бе първата страна, признала безусловно новата независима държава Република Македония. Отношенията между двете страни се развиват отлично. «Македония», бе казал веднъж предишният президент на България Петър Стоянов, «е най-романтичната част от българската история».
Това вече не звучи експанзионистки или наставнически. България се учи да приема реалностите. Така или иначе от 2,5 до 3 милиона от днешните български граждани имат македонски корени. Постепенно у все повече българи се налага разбирането, че не може да се оспорва на част от населението на една съседна държава правото свободно да избира своята националност. Това важи с особена сила за по-просветените и мислещите в европейски контекст от тях.
От своя страна обаче се очаква властите в съседна Македония да не онеправдават или дори притесняват онези свои граждани, които поради потеклото си или поради собствено разбиране за историческите обстоятелства се смятат за българи.

Новата членка на ЕС България е заинтересувана от бързата европейска интеграция на своя западен съсед. Броят на македонските студенти в българските университети е значителен и нараства от година на година. Друга забележителна тенденция е постоянно увеличаващият се брой на македонци, които подават заявление за българско гражданство въз основа на своя семеен произход.
Миналата година повече от половината от дванайсетте хиляди молби за получаване на българско гражданство са били на македонци. През 2007 около 3 500 получават български паспорт. Всичко това създава нови и все по-тесни контакти между двете съседни страни.

Като най-непосредствен съсед обаче България е загрижена от често нестабилната политическа и преди всичко междуетническа ситуация в Македония. Абсурдният, несъответстващ на съвременността и пречещ на евроатлантическата интеграция на страната конфликт за името с Гърция е също така причина за безпокойство.

Новоконструираната идентичност, която изглежда все още слабо вкоренена в народа, се нуждае от постоянно разпалване. Например с митове, легенди и фантасмагории за някакво пряко родство с античните македонци или с недодялани провокации като неотдавнашното преименуване на летище Скопие в «Александър Велики».

В светлината на изложеното до тук, напрежението между македонци и албанци и затлаченият спор с южния съсед се разкриват като проблеми, които са заложени далеч назад, още през 1944 година. Те са късното отмъщение за конструирания по онова време «македонски идентитет» и за превръщането на широките понятия «македонец» и «македонски» от атрибути за географско потекло в характеристика за националност.
Теоретиците на македонизма в Скопие въведоха навремето термина «македонец» на мястото на омразното на тях и на белградските им покровители понятие «българин». В момента, в който обозначението «македонец» се резервира само за славянските граждани на държавата, останалите етнически групи автоматически се изключват от съдбовната общност на «македонците», съществувала от векове на тази територия.
Откажеш ли на един албанец правото да принадлежи към македонската общност, защото в Република Македония тя е превърната в характеристика на националност, няма защо да се чудиш, че той не е склонен да проявява кой знае каква лоялност към такава македонска държава.

Новоконструираната идентичност, която изглежда все още слабо вкоренена в народа, се нуждае от постоянно разпалване. Например с митове, легенди и фантасмагории за някакво пряко родство с античните македонци или с недодялани провокации като неотдавнашното преименуване на летище Скопие в «Александър Велики».
Придобиващата все по-ирационални черти националистическа кампания в Скопие издава непрестанно подтискан комплекс за малоценност у днешния елит на Република Македония. Той попадна в капана, заложен от предшествениците му през 1944 година. От него не се очертава лесно излизане.

Ще си позволя едно предложение: през 1913 г. в кулоарите на съдбоносната конференция в Букурещ, на която Македония е разпарчосана и осъдена на чуждо владичество, големият син на Македония, българският писател Симеон Радев записва в албума на френска дама, помолила го да сподели мислите си в онзи трагичен момент:
«Историята постига стабилност само чрез справедливост»

Днес, 95 години по-късно, думите му звучат пророчески. Нека се надяваме, че те ще бъдат чути и в Скопие. За да може изразът «Буре с барут» занапред да си остане само театрален термин.