На конгреса на ВМРО председателят на Националния фронт за спасение на България /НФСБ/ Валери Симеонов изрече лъжи, на които изглежда си вярва. И това е най-комичното – да гледаш оратор, който преди 20 месеца клеймеше ГЕРБ, а сега се опива от споделената власт с Бойко Борисов и си приписва успехи, които всъщност са срамни провали.

Първа лъжа:
„За изминалата година и половина Патриотичният фронт (ПФ) направи немалко от това, което той обеща на своите избиратели, даже бих казал, че това е много за партия, която няма пряко участие във властта“.

Фактите:
На парламентарните избори през 2013 и 2014 година, както и на изборите за Европейски парламент, Националният фронт за спасение на България излезе с програма, сериозно разминаваща се със сегашната политика на ПГ „Патриотичен фронт“, обединяваща НФСБ и ВМРО. По време на предизборните кампании представителите на НФСБ в нито един момент не заявиха на своите избиратели, че в Народното събрание ще се коалират с ГЕРБ и Реформаторския блок, чиито идеологически платформи нямат нищо общо с идеите и програмата на Националния фронт за спасение на България.

Точно обратното – в продължение на години НФСБ се противопоставяше на икономическата, финансовата, социалната, вътрешната и външната политика на тези две десни формации, носещи голяма отговорност за днешното състояние на държавата.

Парламентарната подкрепа на Патриотичния фронт за ГЕРБ и Реформаторския блок бе недопустима подмяна на вота на 240 000  избиратели. Тези избиратели дадоха гласа си за НФСБ, а не за правителство на Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Меглена Кунева, Божидар Лукарски и Корман Исмаилов. Те гласуваха за партията на патриотизма и социалната справедливост, а не за партии, които проведоха грабителска приватизация и корупционно концесиониране, които унищожиха селското стопанство, здравеопазването и социалната система и докараха  пенсионерите до просешка тояга.

Втора лъжа:
„Благодарение на ПФ България усилено гради ограда по границата с Турция, която е причината да няма такъв бежански поток, какъвто протича  през съседните държави…“

Фактите:
Точно преди година Симеонов продъни ушите ни с грандиозния си патриотичен акт – строежът на 82 километра по българо-турската граница. По негово предложение се внесе промяна в Закона за обществените поръчки, позволяваща новата ограда да се строи без конкурс.

В мотивите му четем това:

„Във връзка с осигуряването на националната сигурност е необходимо бързо изграждане на защитно инженерно съоръжение от възпрепятстващ тип по българо-турската граница. В тази връзка следва да бъдат направени законодателни промени…“

И правилно - за какво са ни обществени поръчки, само се усложнява пътят на парите до нашите хора. Щом сме на далавера, може и без обществена поръчка. Току-виж парите избягали в не наш човек, а в някой случайник. Че телена ограда ще излезе на цената на магистрала, това не е наш проблем.

Неподвластни на премиера експерти веднага попитаха: Колко точно ще струва 82-километровата ограда? Защото в плана на МВР за действия при засилен миграционен натиск бе записана сумата 97.4 млн. лв. за 2015 г. В нея влиза не само доизграждане на оградата, но и разходи по наемане на още 500 гранични полицаи, както и подобряване на битовите им условия на границата. Металното заграждение ще е между граничните пунктове Капитан Андреево и Лесово и ще е по-високо с два метра.

А сега вижте черешката на торта за 90 милиона: При кабинета „Борисов 2“ цената на километър телена ограда е един милион лева, сиреч четири пъти по-скъпа от цената на километър на дотогава съществуващото съоръжение.

Ще припомя, че първите 33 километра ограда излязоха почти 8 млн. лева. При това дори тази скромна цена провокира съмнения, че е необосновано завишена. Сега простата сметка сочи, че при Орешарски един километър телена ограда струва 250 000, а при Борисов - 1 000 000 лева. 

И най-важният факт – въпреки че нямаше търг за оградата, тя и сега не е готова, което е шамар както за премиера, така и за коалиционния му партньор Симеонов.   

След като се консултирах със строителни експерти, не мога да не възкликна: че то с тези близо 100 милиона може да излеем непристъпна бетонна стена – копие на оградата по гръцко-турската граница!

Неуважаеми концесионери и комисионери от парламентарния храм на греха, знаете ли какъв съвет дал банкерът Буров на прохождащия в едрите шмекерлъци Чапрашиков:

…Остави тоя кюмюр, вземи шаяка за войската. Блъскаш стари бракувани униформи, малко вълна, парцали и правиш шаяк за новите униформи. Всяка година влизат новобранци, поръчките ти са гарантирани, а държавата плаща…

Кой ли нов гешефтар-патриотар ще си открие тлъста сметка в швейцарска банка? Чие ли ще е новото „Порше“ на парламентарния паркинг?

И всички тия благини от едната тел. Тичай, народе, докато депутатите не са те преварили. От това се правят пачки: от кюмюр, шаяк и тел.

Трета лъжа:
„В нашата родина видимо се развиват процеси на отстраняване на антибългарската и противоконституционна партия ДПС от властта. Само и единствено благодарение на нашето присъствие. Резултатите вече са налице, аз смея да твърдя, точно това последователно поведение на ПФ доведе до разцеплението на ДПС – честито, това е една от най-добрите новини за всички ни”.

Фактите:
Тук Симеонов бие всички рекорди по политически нарцисизъм. В разрез със здравия разум, и най-вече с фактите, той се канонизира като патриот №1.

Всъщност към политическото небитие пътува НФСБ, защото всеки може да види, че НФСБ не изпълни дори най-гръмогласното си антидепесарско обещание да свали новините на турски език по БНТ. Симеонов не смее и дума да обели пред Цецка Цачева за скритата от нея подписка на ВМРО и ТВ СКАТ срещу членството на Турция в ЕС. Не смее, защото босът му Б.Б. ще се разгневи и начаса ще развали достлука с патриотара.

Въпреки че отстраняването на ДПС от властта бе кауза на НФСБ преди изборите на 5 октомври 2014 г., фронтоваците  приеха с отвращение сътрудничество с партията на Касим Дал и Корман Исмаилов, която е част от Реформаторския блок. В медийните си изяви преди изборите Валери Симеонов  нееднократно посочваше, че е „без значение кой ще управлява, кой ще е министър-председател, как ще се казва министърът на икономиката, министърът на транспорта или който и да било друг, а е важно да има програма, около която да има обединение за спасението на България“.

Удобно пропускайки, че като приема парламентарното партньорство на Реформаторския блок, той приема и присъствието в него на Корман Исмаилов, Симеонов еднолично реши да оспори назначаването на Орхан Исмаилов за зам.-министър на отбраната. След като твърдеше, че имената на министрите и заместниците му нямат никакво значение, той направи точно обратното. След като даде два ултиматума към Борисов, Симеонов покорно преглътна Корман Исмаилов срещу …назначаването на негов зам.-министър на отбраната, който щял да контролира „турския агент“ в МО.

Това бе жалък и срамен пазарлък, но кое в сделката „НФСБ-ГЕРБ“ не е срамно?

Четвърта лъжа:
„Гордея се с тези постижения и ви поздравявам всички вас, защото те не биха били възможни, ако не бяхме заедно. Естествено, като във всяка коалиция, е имало моменти на несъгласие и спорове. Преодоляването им стана възможно благодарение на личните симпатии, които имаме с лидера на ВМРО Красимир Каракачанов…“

Фактите:
Каракачанов и Симеонов от месеци нямат нормална комуникация в НС и това е публична тайна. Причината е фелфебелското поведение на единия съпредседател.  И най-важното - поради непоносимия му нрав, той е в открита война със Слави Бинев и Поли Карастоянова и дори депутати на НФСБ не го подкрепят при гласувания в парламентарната група на ПФ. Затова от края на 2015 г. съотношението на силите в парламентарната група е 12 на 6 гласувания.

Ето това е нещо, което не разбирам и никога няма да приема: Как, при такава фундаментална непоносимост между двама партийни лидери, те могат да имитират коалиционно приятелство и дори да се прегръщат по Брежневски? В името на какво го правят? И как живеят с този непоносим фалш?

Ако това е политика, ако това е коалиционна култура, аз нито съм политик, нито съм културен.