Едва ли някой е очаквал погромът на БСП и то в този мащаб. Тепърва ще се правят анализите. Но от опита до момента не може много да се очаква столетната партия да си научи уроците и да си извлече поуки. Което се отнася за повечето политически играчи на статуквото. Те така и не разбраха, че хората искат промяна. Не на думи, а на дела. И дела не спрямо частен партиен или корпоративен интерес, а към хората.

Слави не е феномен. Слави е очакваната развръзка. Докато партиите от статуквото бяха вперени в пъпа си, Слави си " отгледа" поколение на концертите си. Той улавяше пулса на младото поколение, това, което ще гради България, ще живее тук и ще иска да създаде семейство тук, в родината. Дори патриотичните формации останаха забили поглед в овехтелите клишета за патриотизма. Слави му даде нов дух. Слави взе и от дясното, взе и от лявото. БСП загуби, защото от години партията не гледаше в страни от вътрешните си лидерски битки, разчитайки на безрезервната любов на твърдото ядро.

А любовта е непостоянна. Червените водачи така и не видяха, че и твърдото ядро се разкъсваше, както те, лидерите късаха от силите на собствената си партия, вкопчени кой знае в какви лични интереси. Дори твърдото ядро изневери. А децата и внуците на онези, изградили БСП и които са се борили за левия идеал, дори не я припознаха за своя идея. Тези млади червени наследници бяха приласкани от лявото на Мая, от Слави, дори от Борисов. Защото за тях БСП не беше дори мащеха, а нещо много по-страшно - Враг.

Старите лаври на партията увехнаха. БСП се изплаши да обяви категоричната си подкрепа за втория мандат на Румен Радев. А социалистите искаха точно това. Искаха да го чуят от лидера, за да повярват, че няма пропаст между президента и Корнелия Нинова. Уви! Другите формации не се забавиха с подкрепата към президента и може би от това спечелиха.

Трагедията на БСП е, че твърдейки, че е най-голямата опозиционна партия, никой не я припозна за опозиция. Защо ли? Може би защото левите излизаха от парламента, а като бяха вътре ту ги имаше, ту ги нямаше. В зала като цяло бяха мълчалива опозиция. А колкото и да е с нисък рейтинг, парламентът остава най-високата трибуна, от която всяка партия да се заяви. Там беше мястото, където червените да се докажат и покажат като алтернатива. Не на думи. ГЕРБ си имаха укротена опозиция. И щом БСП не използва тази трибуна по предназначение, суверенът й я отне.

Защото мълчанието е злато, но май само за Слави. БСП твърде много влезе в имитационно поведение. Изгуби своя облик, изостави традиционните си ценности и идеали. Залитна в патриотичната посока, опита се да копира техники а ла Борисов. Но политиката copy/paste не е печеливша стратегия. И в един момент от политическия си живот БСП си повярва. Левицата така и не се разгърна към периферията. Да не говорим за младите. Вътрешно партийните чистки не обединяват. Кой ще повярва на партия, която не може да се справи сама със себе си?

Ирония е, че като трета сила БСП няма шанс да играе ролята на балансьор в политиката, както беше с досегашния трети ДПС. На партията й липсва лидерство, но пък се напълни с послушковци... като за бронзов медал. БСП се изчисти от врага с партиен билет, но закъса с екипа. А треньор без отбор... май отива в трета глуха. В случая поколението "Слави Трифонов" изпрати столетницата в заслужена пенсия. От червените зависи дали това " пенсиониране" ще е просто творчески отпуск или ще се превърне в сто години самота.