Обикновено, когато се заговори за социалнозначими заболявания у нас тутакси се отчита висока смъртност. На практика, почти няма заболяване от споменатите горе, по които да не водим европейската, а често и световната черна статистика - сърдечносъдови, онкологични болести, бъбречни, диабет и т. н.

Веднага след констатацията за призовите ни места в антистатистиката следва изводът, че българинът не обръща внимание на профилактиката. През последните месеци темата за профилактиката се възроди покрай подписването на анекса към Националния рамков договор (НРД) за 2022 г. между Българския лекарски съюз и Националната здравноосигурителна каса. Припомням, че с този договор се регламентира за какво колко плаща Касата. Разбира се, от тези здравни услуги можем да се възползваме, ако сме ЗОЛ - здравноосигурено лице.

Да видим след толкова дебати и анекси каква профилактика ни се полага като ЗОЛ-ове и дали я получаваме в договорения ѝ вид. Това може да се провери в Приложение 12 на НЗОК с дългото заглавие "Дейности на ОПЛ по имунопрофилактика, програма "Детско здравеопазване", профилактични прегледи на ЗОЛ над 18 г.; формиране на групи от лица с рискови фактори за развитие на заболявания при ЗОЛ над 18 г. и профилактични дейности при ЗОЛ над 18 г. с рискови фактори от развитие на заболяване и програма "Майчино здравеопазване"".

Ще пропуснем детското здравеопазване, където възможностите са повече и се изпълняват по-отговорно.

Ако сме навършили 18 г., независимо от пола, веднъж годишно имаме право на профилактичен преглед при общопрактикуващия лекар (ОПЛ). По време на този преглед трябва да се определи здравния ни статус - индексът на телесна; да бъде проверена остротата на зрението ни (с онези таблички с цифри) и при проблем да бъдем насочени към офталмолог; да бъде направена оценка на психичния ни статус; да бъде измерено кръвното ни налягане и да се направи електрокардиограма; да се изследва урината с тест-ленти (в кабинет) за протеин, глюкоза, кетонни тела - др. Ако сме в рискова група за диабет имаме право на ежегодно лабораторно изследване на кръвната захар на гладно. Това всяка година.

Ако сме във възрастта 30-45 години, веднъж на петилетка ни се полага ПКК (пълна кръвна картина), която трябва да включва поне осем показателя.

Жените на и над 30 имат право на ежегоден мануален (грубо казано ръчен) преглед на млечните жлези; ако са във възрастта 30-40 им се полага гинекологичен преглед и онкопрофилактична цитонамазка всяка година, а при две поредни негативни цитонамазки прегледите и изследванията се свеждат до веднъж на три години.

Какво друго ни се полага?

Мъжете на и над 40 години и жените на и над 50 години имат право на изследвания, с които се определя сърдечносъдовият риск и риска от диабет веднъж на 5 години. Това включва изследване за триглицериди и три вида холестерол.

Пълната кръвна картина отново е веднъж на 5 години за всички мъже и жени от 40 до 65 г. При мъжете на и над 50 веднъж на две години се полага изследване за туморен маркер на простата.

В по-напреднала възраст жените между 50 и 69 г. имат право на мамографски преглед на млечната жлеза веднъж на 2 години.

За всички здравноосигурени лица на и над 65 години НЗОК плаща ПКК всяка година. Триглицеридите (мазнините в кръвта); общият холестерол, HDL холестеролът (т. нар. добър холестерол) за лица без сърдечносъдови заболявания и диабет и хронична бъбречна недостатъчност; LDL холестеролът (лошият) за лица, които имат посочените по-горе заболявания се изследват веднъж на 5 години.

За да стане по-ясно един пример:

Ако сте жена на 50 години, без придружаващи заболявания, имате право на годишен профилактичен преглед при личния лекар; пълна кръвна картина веднъж на 5 години; мамографски преглед веднъж на 2 години; гинекологичен преглед и цитонамазка веднъж на 3 години; веднъж на 5 години се полагат и изследвания за определяне на сърдечносъдов риск и диабет.

Ако сте здрав мъж на 50 г., освен годишния преглед при джипито, имате право на ПКК веднъж на 5 години, изследвания за определяне на съдречносъдов риск и риск от диабет също веднъж на 5 години; веднъж на 2 години можете да се изследвате за рак на простата.

Ако сте в рисковата група за диабет веднъж годишно се изследва кръвна захар в лаборатория.

Както забелязвате, изключвайки годишния профилактичен преглед, останалите дейности са преобладаващо веднъж на 5 години. Не е много, но все е нещо и още повече - платили сме си. Вярно, че е трудно да следиш какво следва на две и пет години, затова в цивилизованите страни, пациентите биват известявани, когато им предстои преглед или изследване от профилактичния пакет. У нас това не е особено популярно, то и за да разбереш дали трябва да се реимунизираш, трябва да посетиш личния си лекар и да прочетеш на вратата на кабинета му кои набори подлежат на ваксинация по имунизационния ни календар.

От друга страна, имаме годишен профилактичен преглед, който е регламентиран - нищо по-малко. Това поне лесно се проследява и за него не е сложно да се настоява. Вярно е, че личните лекари са обременени с несвойствени административни дейности, но НЗОК плаща и профилактиката не трябва да се неглижира.

Освен всичко друго, не е зле да надничаме от време на време в пациентското си досие. Колкото и проблемна да е е-системата в нея все пак могат да се видят прегледите и изследванията, които са осъществени. Не е изключено да се окаже, че сме ги направили, без да подозираме. Разбира се, за да влезем в досието си, трябва да имаме персонален код или електронен подпис.

Накратко, профилактиката по документи съществува. Ако искаме да я получим в пълния размер, който ни се полага, ще трябва да сме по-активни, защото никой друг не е заинтересован от това дали парите от здравните ни осигуровки се харчат по предназначение.