Както разбрахме в последните дни, през 2016 година стартира кампания, която има за цел да поощри българите във фертилна възраст да създават деца. Събират се няколко телевизионни продуцента, популярни българи от различни сфери, предимно от шоубизнеса, и създават Движение за национална кауза, чиято абревиатура прави много приятна препратка към ДНК и генофонда, който днешните българи в репродуктивна възраст са призовани да съхранят, защото нацията се топи, както става ясно и от видеото на представянето.

Кампанията е насочена точно към хората, за които създаването на поколение е осъзната отговорност, както уточняват създателите й. По онова време основното лице на движението все още не е родител, но се предполага, че има желание да стане един ден. Кой знае защо при толкова телевизионери в една кампания, тя остава невидима в продължение на години. Докато не се появяват нелепите билбордове, които вместо да насърчат, вбесяват българките. Трябва да признаем, че им дойде в повече, предвид че само преди месец им обясняваха защо не трябва да имат право да правят аборт.

Да оставим настрана заигравката със сутиена с чашка С, макар да се предполага, че поне жените в ДНК са наясно какво се случва с чашките след едно-две деца и продължително кърмене. Да отминем и споменаването на бабите, които ще зарадваме повече, ако им подарим внуче вместо тиган, което оставя усещането, че двете неща са съизмерими. Можем да пренебрегнем и факта, че многодетните родители, лица на кампанията, са малцинство, макар хората, включени в нея да са с видимо добър стандарт на живот - предполага се в състояние да отгледат и осигурят по няколко деца.

Ако целта е да се предизвика активност точно сред младите двойки, които биха били отговорни родители, посланията са посредствени и не защото ни липсва чувство за хумор и не можем да ги разберем. Отговорни родители са тези, които преди да започнат да се размножават, преценяват какви са шансовете да отгледат читаво поколение в тази държава. Дали има смисъл да увековечат ДНК-то си, за да пребъде в страната, в която ще протече животът им. Това са хора, които не можеш да мотивираш с ДНК пакет за една година, защото ако са взели решение да се възпроизвеждат, те най-вероятно са в състояние да осигурят памперси, храна и дрехи за детето си поне през първата година. Макар че в идеята няма нищо лошо, но не стимулира хората с правилната мотивация.

Това, което констатират организаторите на "Направи го сега", ин витро клиниките са го установили отдавна - отложеното решение за раждане на дете, създава проблем с репродуктивните възможности по-късно. Според статистиката двойките, които се борят със стерилитета у нас, са около 145 хиляди и мъжкият, и женският фактор за липсата на бременност са 50 на 50. В много от случаите причината дори не е в по-напредналата възраст, а в нездравословния начин на живот, който водим, и стреса, който ни следва неотлъчно от момента, в който сме станали своя собствена отговорност.

"Направи го сега" обаче не се цели в тази група евентуални родители. Тя се е фокусирала в двойките, които нямат репродуктивни проблеми, но нямат и желание да се размножават точно сега. И няма да имат, защото с апели "направи го" не става. Макар че в последните дни много хора казаха и написаха как може да стане. Правили са го и преди и да признаем, макар и тромаво, държавата реагира. Могат да организират кампания, в която и да е европейска държава и ефектът ще бъде същият. Просто хората, които биха били отговорни родители където и да е, мислят, преди да се размножават. И често решават, че това е рисковано занимание, предвид несигурността в бъдещето.

Защото неизменно си задаваш въпроса какво ще се случи с децата, които създаваш сега, утре. Каква е ситуацията "сега", когато сме призвани да вземем това решение? Ежедневно ни залива информация за природни бедствия и насилие. Дъждовете предизвикват наводнения. Гръмотевиците убиват хора. Урагани опустошават цели градове. Дори лятото вече не носи същата радост, защото температурите играят с по 10-15 градуса от днес за утре. Жълтият код стана почти ежедневие. Замърсената околна среда е факт въпреки екодвиженията, които проповядват отговорно отношение към нея, докато усвояват солидни средства от фондове.

В същото време, децата, които вече сме "произвели" живеят сред насилие - дали от родителите, за които юмруците са възпитателен аргумент, или от връстниците, които растат в агресивна среда и освобождават напрежението, акумулирайки нова. Висим в социалните мрежи и се възмущаваме от всичко, което ни заобикаля - и най-често обвиняваме държавата или най-северния Запад, който се облизва за децата ни, защото си няма свои. Не обичаме да ни съветват как да си отглеждаме и възпитаваме децата, но се възмущаваме, когато някой си хвърли наследника от моста, и се чудим къде е държавата, която иначе не сме съгласни да ни се бърка.

Мотивът дори вече не е финансов. Определяща е тревогата, че "сега" не му е времето за деца, а "утрето" изглежда още по-обезкуражаващо. И колкото по-осъзнато гледаш на родителството, толкова по-малки са шансовете да станеш родител. Просто тази тенденция вече се настани и у нас. Ниската раждаемост отдавна е проблем във високоразвитите държави. Тях не можем да ги оправдаем с липсата на добър стандарт на живот. Само че те са създали всички необходими условия, за да примамят нашите млади, фертилни българи, да създадат поколението си у тях. Имат адекватна социална политика и по-важното - следват я. Младите хора, които от "Направи го сега" искат да задържат тук, за да запазят генофонда, ще продължават да се възпроизвеждат навън. После ще разказват в интернет как новата им родина се грижи за децата и въпреки това едва ли ще родят повече от две. Защото и там многодетните семейства не са на мода. Време е да спрем с нелепите агитации и истериите около ниската раждаемост, за да не откажем и малкото разумни ентусиасти, за които възпроизводството е отговорно занимание.