Има едни българи, които правят чудеса. Доказват, че чудото на живота се случва. И те успяват да се преборят дори със смъртта. Напук на всичко, напук дори на държавата, която не им помага и която няма време от турски сериали да обърне внимание на живота.
Може би защото не е рейтингово. Но пък е човешко. България спечели рекордните 24 медала на Европейските игри за трансплантирани, които се проведоха в периода от 21 до 27 юни тази година в нидерландския град Арнем. Страната ни беше представена от 16 атлети, които спечелиха отличия в плуването, бадминтона, футбола, леката атлетика и други дисциплини.
Хасковлията Георги Пеев, който е с трансплантирани сърце и бъбрек, е най-успешният ни състезател с общо 6 медала: 2 златни, 3 сребърни в плуването и сребро във футбола.
Елена Митова е състезателната с трансплантирани стволови клетки и ни докара 5 медала: 2 златни и 3 сребърни в плуването.
Отборът по футбол завоюва престижното сребърно отличие, в чийто състав са още участници като Мартин Данов, Румен Поибренски и Асен Николов.
В състезанията в Арнем взеха участие хора с трансплантирани органи и костен мозък от 24 европейски държави, на възраст между 8 и 80 години. Целта на игрите е да се отпразнува живота след трансплантация и да насърчат физическата активност.
И нашите атлети доказаха, че го могат.
Често се говори, че системата за трансплантации в България е изправена пред хронични предизвикателства. Страната ни е на последно място в Европейския съюз по брой донори на глава от населението. Друг важен проблем е липсата на достатъчно обучени координатори в болниците, а нерядко спънка се оказва и сложната бюрокрация. А специалисти и успехи в трансплантациите имаме.
Много често в болниците не се констатира мозъчна смърт или близките на потенциалните донори не биват информирани правилно за възможността за донорство. В болниците липсват активни екипи или мултидисциплинарни комисии, които да поддържат донорските ситуации, когато те възникнат.
Листите на чакащите трансплантация набъбват. Именно заради липсата на органи у нас пациентите често разчитат на трансплантации зад граница. Не са редки случаите, когато близките на починалите отказват да дарят органи било то заради предразсъдъци, липса на достатъчно информация или друго. Но резултатът е такъв - няколко души губят шанс за живот. И продължават да чакат, продължават да се надяват, да се молят, а успелите да получат орган продължават да доказват, че смисъл има и най-тежкият момент за едно семейство е победа за няколко други.
Един донор може да спаси до 8 човешки живота, а чрез донорство на тъкани да подобри живота на до 100 души. Едно трансплантирано сърце може да даде втори живот на човек с тежка сърдечна недостатъчност. Двата бели дроба са глътка живот за двама души. Черният дроб също може да помогне на двама души да живеят, бъбреците са шанс за двама пациенти да избягат от агонията на диализата. Чрез даряване на кожа, кости, сърдечни клапи и очни роговици се лекуват тежки изгаряния, възстановяват се двигателни функции и се връща зрението. Правят се трансплантации и на панкреас.
Към момента в България стотици чакат за животоспасяваща трансплантация на органи. Най-голяма е листата на чакащите за бъбречна трансплантация - около 800 - 900 души. Черен дроб очакват около 40 пациенти. Близо 45 българи чакат за трансплантация на сърце. Около 20 души се нуждаят от бял дроб, а малък брой пациенти чакат за панкреас или тънко черво.
След първоначалните успехи на кампанията "Да! За живот!" системата в последните години забуксува. По някаква причина броят на донорските ситуации остава критично нисък. Смята се, че ниското ниво на доверие към здравната система води до висок процент на отказани съгласия от страна на близките на изпаднали в мозъчна смърт пациенти.
Вероятно споровете около това дали Изпълнителната агенция "Медицински надзор" да продължи да съществува в този си вид или да се раздели на две агенции - за трансплантации и за медицински одит, също не благоприятства процеса.
Испания е абсолютният лидер по брой трансплантации на глава от населението в Европейския съюз и света, следвана от страни като Хърватия, Франция, Италия и Австрия. Испания реализира годишно над 6300 органни трансплантации. Това се дължи на утвърдения "испански модел" с координатори по донорство във всяка болница и процент от над 52 донора на милион население.
Хърватия се отличава с едни от най-високите нива на използвани трупни донори в света и е ключов член на мрежата Евротрансплант. Франция и Италия също са държави за пример в сферата с много добре развити трансплантационни програми, реализиращи хиляди животоспасяващи операции годишно.
А ние, ние сме си все на дъното, защото явно политическите боричкания са ни по-важни. Животът е приоритет, но за друг път. И докато си гледаме турския сериал (буквално и преносно) едни ще продължават да се надяват на тази държава и на тази здравна система, а другите, късметлиите, успели да избягат от смъртта, ще продължават да доказват, че смисъл има и си струва. Точно сега! Въпреки че победата на живота не е новина.
USD
CHF
GBP
