Вече можем да говорим за една ясна тенденция, свързана с изборния процес у нас. Някои политически субекти, основно опозиционни и извънпарлементарни, разглеждат техническите параметри на изборите като тяхна основна характеристика.

Дебатът за развитието на обществото през следващите четири години бива заменен от теми като машинно, електронно, дистанционно и пр. видове гласуване и от дискусия кой от всички тези видове в най-голяма степен може да гарантира чесността на изборите.

С наближаването на края на мандата на сегашното правителство, в този вече оформил се дебат по изборната тема влиза още един от техническите параметри на изборния процес - дата за провеждане на парламентарния вот през 2021 г. Формалноправната страна на въпростния параметър ясно е описана в Конституцията на Р. България. До два месеца след изтичането на мандата трябва да бъдат проведени новите избори. Институцията, на която е вменено задължението за определяне на точната дата е президентът на страната.

Техническите измерения в изборния процес не са маловажни, те чисто и просто са част от друг контекст, различен от този, който се опитват да вложат в тях част от субектите, които се стремят към властта или имат по-скромни институционални цели - прескачане на 4% бариера и влизане в парламента или пък достигане на 1% от вота и осигуряване на държавна субсидия. Възможните начини на гласуване и точната дата имат своята роля относно създаването на достатъчно добра организация за провеждането на вота, така че той да протече безпроблемно, ако се появят дребни проблеми бързо да могат да бъдат отстранявани и най-вече да няма изкуствени пречки и бариери, затрудняващи гражданите да упражнят правото си на глас.

Именно това е измерението, в което следва да бъде мислен въпросът за конкретната дата на парламентарните избори през тази година. Законодателната рамка вече е ясна, тя е гласувана и утвърдена на Народното събрание и това е единствената възможност в парламентарна република както от конституционна, така и от логическа гледна точка. Всички останали институции с вменени задължения, свързани с цялостната реализация на изборния процес, следва в рамките на закона да работят преди всичко за осигуряване на безпроблемни възможности за гласуване на всички хора.

Можем да приемем, че поне донякъде подмяната на идейното измерение в изборния процес с неговите технически характеристики е нещо нормално за една част от политическите субекти. Всичко, което не е забранено, е разрешено, не е принцип, който би могъл да осигури стабилно и трайно присъствие в политиката на когото и да било, но ако един или друг субект е преценил, че така може да постигне непосредствените си цели, то той съвсем естествено ще следва своя подход, макар и това да не включва визия по отношение на следващата стъпка. Т.е. каква политика и с какви партньори ще бъде водена при спечелени избори или каква роля би играл съответният политически субект, ако целта му е просто влизане в Народното събрание и тази цел се окаже постигната.

Най-значимият извод, който може да се направи едновременно за всички субекти, използващи за предзиборната си кампания техническите параметри на изборния процес, би бил насочен към обстоятелството, че те са ориентирани и преследват единствено непосредствените си цели и нямат визия не само за развитието на страната, но и за своето собствено развитие.

По-съществен проблем обаче се появява, когато институции, които имат законово установени ангажименти, свързани с изборите, се поддадат на опомената по-горе подмяна. Ако аргументът за насрочването на изборите на първата възможна дата е единствено желанието да се сформира ново правителство колкото се може по-скоро, то това означава, че е на лице излизане от самата същност и от самия смисъл на провеждането на избори. Те се провеждат, за да могат гражданите да изразят своята воля и въз основа на тази воля да се конституира следващият властови модел. Всеки друг замисъл, непочиващ върху това обстоятелство или влизащ в разрез с него, може да видоизмени фундаменталната роля на изборния процес. Случи ли се това, несъмнено ще има проблем с обективността на изборните резултати, а оттам и с легитимността на следващото управление, независимо как би изглеждало то и независимо кои субекти биха формирали неговия състав.

През годините на демократичното развитие на България постепенно се утвърди една активност на парламентарни избори, варираща около 50%. Сега, в условията, в който се намираме, като състояние на политическата система, ни е необходим поне процент, близък до този, за да има основа, която би дала шанс за създаването на достатъчно функционално правителство, способно да формира и реализира политики. Само между другото можем да напомним, че неотдавна избори се проведоха в съседна Румъния, където избирателната активност не надхвърли 32%. Евентуална ниска избирателна активност би добавила още един щрих към и без това очертаващото се сложно взаимодействие между партиите както в парламента, така и в правителството. Кабинет, съставен от три или четири политически субекта, или пък правителство на малцинството ще функционира трудно, а дори незначителни препятствия могат да се окажат повод за напрежение и нестабилност.

При евентуална твърде ниска избирателна активност опозицията (независимо кои субекти са в тази роля) ще се стреми напрекъснато към оставка на правителството и нови избори скоро след редовните. За да избегне това, новото правителство пък ще бъде принудено непрекъснато да търси балансите вътре в себе си, между своите отделните съставни елементи. Или казано с други думи това би било правителство, интересуващо се много повече от балансите, отколкото от публичното управление. И тази ситуация би се развила независимо дали властта е формирана от ГЕРБ и група партии, а БСП с други партии е в опозиция или обратно.

Конкретно по отношение на предстоящите парламнетарни избори, датата на провеждане ще има решаващо значение за равнището на избирателната активност. Има поне два ясно разпознаваеми, обективни фактора, които сочат, че изборна дата в края на март със сигурност означава по-ниска избирателна активност в сравнение с дата, която е през май, например. Топлото и сухо време е естествен ограничител на вирусната опасност. Несъмнено този фактор ще бъде много по-ярко изразен през май, отколкото в края на март. Така повече от колебаещите се избиратели ще излязат да гласуват без притеснения от здравно естество. Това в много голяма степен важи за по-възрастните хора, а както е известно, те са най-активната електорална група и в същото време и най-рискова от гледна точка на здравните заплахи. Част от възрастната група избиратели формират твърдите ядра на различни политически формации. Може да се очаква, че те ще бъдат достатъчно мотивирани на гласуват на която и да е изборна дата, преодолявайки страховете за здравето. Друга част обаче от рисковите възрастови групи са колебаещ се електорат. Те вземат решение дали да гласуват въз основа на ситуативни фактори и обстоятелства, свързани с конкретната социална, икономическа и политическа обстановка. За този тип избиратели важна роля играят предизборните кампании, а опредлено по-късна дата за изборите, в рамките на конституционния срок, ще даде повече и по-разнообразни възможности за провеждане на предизборни кампании. На тазгодишните парламентарни избори ще се явят доста формации без твърд електорат, които са пряко заинтересовани от тези обстоятелства.

Другият съществен фактор в полза на избори през май е свързан с ваксинацията. Този процес ще е в много по-напреднала фаза през май, отколкото в края на март, което също би стимулирало колебаещите се избиратели да отидат до урните и да направят информиран избор, почиващ върху предизборни кампании, проведени така че посланията им да стигнат до потенциалните избиратели. Ранна дата за изборите носи и още един потенциален риск. След като някои партии, без твърди ядра, усетят, че са губещи от пасивността на колебаещите се избиратели, могат да започнат да ги убеждават, че епидемията не е опасна или дори, че такава не съществува. Подобен уклон при някои нови политически формации се наблюдаваше още през пролетта на миналата година, когато човечеството все по-осезаемо започваше да усеща предизвикателствата на коронавируса. Превръщането на част от предзиборната кампания в дезинформация относно пандемията би представлявало обществена заплаха. Така в името на постигането на краткосрочни и непосредствени цели, могат да бъдат засегнати стратегическите цели на обществото за здравно и икономическо възстановяване.

И така, колкото по-ниска е избирателната активност, толкова в по-голям интерес е тя за големите политически играчи с добре оформени твърди ядра от избиратели. Ако колебаещите се или част от тях останат пасивни, то на базата на гласуването на твърдите ядра ще могат да се спечелят повече на брой парламентарни мандати.

Президентът има изключителното конституционно право и задължение да насрочи датата за провеждане на парламентарните избори. Той може да направи това единствено по свое усмотрение, може и да се посъветва с хора от екипа си, ако в него има такива, които могат да му бъдат полезни по този въпрос. Ако желае може да се допита до независими експерти или пък да се запознае с мнението на максимално широк кръг от субекти, които ще се борят за спечелването на парламентарни мандати.

Но каквото и да реши да направи президентът, едно е сигурно - резултатите от тези парламентарни избори ще имат ключово значение за неговото политическо бъдеще. От действията му през следващите седмици ще проличи дали той и екипът му разбират това или просто предпочитат да игрят ва банк.