12 години след като сградата на столичната ул. "Алабин" рухна и уби под останките си две млади жени, присъдата е ясна, макар и на първа инстанция. Четирима души бяха предадени на съд и напълно оправдани. Станаха ясни и мотивите на съда. А присъдата "невинен" е показателна - за тромавото разследване, което бе в "девета глуха" години наред, за опорочените доказателства, за некадърността и безотговорността на всички по веригата. Оказа се, че в България няма кой да понесе отговорност - нито морална, нито наказателна за нелепата смърт на две млади жени. А в случая дори не можем да упрекваме Темида, че е била сляпа. Защото съдът се произнася по доказателствата. А те са крайно недостатъчни и объркани заради опороченото още в самото начало разследване. Впрочем самата прокуратура призна, че това е така. А личната трагедия на две почернени семейства може да бъде както бяло знаме за капитулация на справедливостта, така и червена предупредителна лампа за други опасни сгради, които имат подобна съдба.

Нека припомним накракто фактология от преди повече от десетилетие. Сградата на ул. "Алабин" се срути около 18 ч. на 19 септември 2006 г. На улицата в задръстване в центъра на София чакали в автомобил 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а те издъхнаха на място под руините на фасадата. За минути в центъра на София се събират министри и началници на полицията, пожарната, прокуратурата и гръмко обещават окончателно да сложат точка на въпроса за опасните сгради. Тухлите бяха разчистени бързо по нареждане на тогавашния зам.-кмет Цветан Цветанов - за да бъдат извадени телата и за да се разчисти централната столична улица. Прибързаното разчистване обаче попречи на огледите и на експертите да са категорични и еднозначни в заключенията си.

Разследването се проточи години наред, бе многократно прехвърляно на различни наблюдаващи прокурори. Веднъж се стигна до внасяне на обвинение в съд, но след това бе върнато за доразследване, заради несъставомерност на обвиненията и поправки. Така минаха 10 години, през които нови доказателства нямаше как да бъдат събрани. Малкото налични бяха опорочени още на мястото на трагедията, а основни свидетели многократно сменяха показанията си и се отричаха от тях.

На финала предадени на съд и съответно оправдани на първа инстанция бяха четирима души - собственикът на сградата Георги Кирчев, който е управител на фирма "Хрисома", инженер Петър Петров, който контролирал ремонта, Николай Симеонов - управител на "А3-Архитектура и изпълнение" и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ "Медия Манчо", срещу когото делото протече задочно, защото е в чужбина.

Според съдебния състав на Софийския градски съд с председател Величка Маринкова, сградата е била на косъм от срутване и е можела да рухне във всеки един момент. Причините - била е зле проектирана, в аварийно състояние и почти неподдържана. А е била паметник на културата, което по принцип значително усложнява всякакви процедури за ремонт и поддръжка.

Сградата на "Алабин" 39 е паметник на културата. Построена е през 1913-1914 г. и е издържала на земетресението от 1917 г. и на бомбардировките през 1943-1944 г. През 2006 г. обаче постройката "пада сама и без външна намеса". Поне така твърди една от многото сложни експертизи, за която се чака половин година.

Един съдебен състав вече се произнесе преди години, че разследването не е било обективно, не са установени всички факти и прокуратурата е решила да прекрати разследването в противоречие със закона. Прокурорите са подходили повърхностно и за първите три години не е било свършено абсолютно нищо. Още преди години, магистратите посочиха и пропуските на разследването - не е проверено дали собствениците на сградата са поискали разрешение от Националния институт по паметниците на културата, за да извършват ремонтни дейности, както ги е задължавал законът, не са разпитани ключови свидетели - жена, която многократно е подавала сигнали за състоянието на сградата, както и строителен инженер, който е заснел кооперацията часове преди да рухне.

В крайна сметка делото стигна до съд по същество. А основният спор беше дали собственикът Георги Кирчев или инж. Петър Петров са наредили на работниците да режат носещи колони и релси, на които се крепи сградата, което от своя страна да е довело до падането на фасадата. От мотивите към присъдата става ясно, че не са били рязани части от носещата конструкция. Било е лош късмет, че сградата е рухнала точно в този момент. Освен това, в мотивите си съдебният състав посочва, че конструкцията щяла да се срути веднага, а не след като работниците са напуснали обекта. Не за друго, а защото няма на какво да се крепи.

Основни за държавното обвинение бяха обърканите показания на Николай Александров, който първоначално разказал пред близките на двете загинали, че малко преди да падне сградата той и колегите му са рязали колони и релси. Той самият оцелял на косъм, защото излязъл да си купи кафе. После разказал, че друг работник предупредил всички да си тръгнат, защото сградата щяла да падне всеки момент. Сред неговите показания, променяни многократно през годините, имаше и версия, че собственикът наредил на работниците да срежат въпросните колони, въпреки че нямало разрешение за това. Предложил им и по 50 лв. отгоре. Появяват се още няколко версии - че изобщо не е бил на работа във фаталния ден, че е ходил на обекта чак след като се е срутила сградата, че е бил притискан от различни хора, включително и от майката на Деница Ченишева, която му обещала работа, както и че бил инструктиран от други лица да се отрече от казаното срещу бутилка уиски. Ако прокуратурата разчита на показанията на свидетеля Николай Александров, то съдът не може да си позволи лукса да се довери на която и да е от всевъзможните версии. Всъщност никой друг от работниците не го познава и не го е виждал на обекта.

Спорен беше и камион с материали, в който при огледите били намерени релси и греди от носещата конструкция. Първоначално имаше версия, че те са били изхвърлени там и са ясно доказателство, че фатално рязане е имало. Според последните заключения, които и съдът прие, въпросните релси са паднали отгоре при срутването на фасадата. Много вещи лица приемат и че сградата е можела да рухне във всеки един момент - с или без ремонти и преустройство.

При такива факти и доказателства, вероятно трябва да се оценят положително отчаяните опити на прокуратурата да защитава тезата за виновност докрай. Защото наблюдаващият прокурор Милко Момчев вече обяви, че не е съгласен с присъдата и ще се стигне до втора инстанция. Дори и да не споделяме оптимизма на държавното обвинение и надеждите на почернените роднини за справедливост, това дело все пак е важно. Ако не друго, то поне би трябвало да последва съдбата на други трагични случаи, превърнали се в показателни за липсата на справедливост. Ако паметта ни не е толкова къса, делото "Алабин" ще стане поне "червена предупредителна лампа" за всички останали опасни сгради не само в София, но и в цялата страна. Сгради, които са изправени пред същата съдба - паметници на културата, опасни, неподдържани и заплашват да рухнат всеки момент и "без външна намеса".