Както всяка година у нас, така и сега около паметната дата 9 май се разгaря къде задочен, къде не толкова, спор за значението и съдържателността на този майски ден.

Яростното отричане на Деня на Победата не прави Деня на Европа по-голям, значим и важен. Обратното важи със същата сила. Да погледнем историческите факти.

Втората световна война е най-кръвопролитното военно стълкновение в световната история, което оказва огромно влияние върху следвоенната политическа обстановка в целия свят. През 1945 г. Европа е разрушена, окървавена, удавена в собствената си кръв, дала е милиони човешки жертви; 61 страни в света, което е 80% от населението на Земята, участват във Втората световна война. Според различни данни, загиналите са около 60 млн. души, като между 25 - 27 млн. са жертвите само на Съветския съюз (СССР). Краят на войната е не само победа на Антихитлеристката коалиция (начело с Великобритания, СССР и САЩ); краят на войната е край на проектното измерение на две антихуманни идеологии на XX век - нацизма и фашизма.

9 май за руснаците и други народи (и за не малка част от Източна Европа), населявали някогашния СССР и пазещи паметта за Великата Отечествена война, както наричат II - та световна на Изток, е Денят на Великата победа над хитлерофашизма. 9 май на Запад е Денят на Европа, посветен на мира и обединението на стария континент. Двата празника не просто не се самоизключват, те се допълват и са взаимосвързани. 9 май не се нуждае от измислени, изкуствени спорове, породени от вярност към изкривена идеология на някое "Министерство на истината". Защото нямаше да има нито мир, нито обединение, ако нямаше победа.

В нощта на 8 срещу 9 май 1945 г. в източното предградие на Берлин - Карлхорст се състои официалната капитулация на нацистка Германия. Делегацията на Съветския съюз е начело с маршал Жуков, американската се води от генерал Спатс, британската - от маршал Тедер, френската - от генерал Дьо Латр дьо Тасини. От името на Нацисткия Райх подписва фелдмаршал Кайтел. Това е официалният край на Втората световна война - новина, която обикаля света за секунди, дори по онова време. В Съветския съюз тази вест е посрещната с импровизирани празненства по улиците, а Москва - с грандиозен салют. За Съветска Русия приключва Великата Отечествена война, 1418 дни, зад които се крият реки от страдания, лишения и мъка.

Неоценима заслуга за победата над хитлерофашизма в цяла Европа има съветската армия, чийто паметник единствено в България е поругаван, докато във Виена например му се отдава чест. Но това е тема за друг текст. Военният сблъсък между Райха и Съветския съюз започва в ранните часове на 22 юни 1941 г., когато германските войски нахлуват в пределите на СССР по цялото протежение на западната граница от Балтийско море до Карпатите. Важно е да се отбележи, че в подготвителната фаза на войната Москва и Берлин имат подписан Договор за ненападение. Това е и една от причините Йосиф Висарионович Сталин да не вярва до последно на уверенията на външния си министър Молотов, че нацистите се готвят да нападнат Съветския съюз. На 22 юни обаче няма къде повече да не вярва. В историческата наука няма еднозначна оценка защо Германия напада Съветската държава. Тук спорът може да бъде безкраен. Ако се съди по речите на Адолф Хитлер, в едни случаи той говори дълго и широко за природните ресурси на СССР и необходимостта на Райха от тях, в други - той се позовава на концепцията за расово - идеологическа война, според която славяните са родени за роби.

Характерът на конфликта ни показва, че за нацистка Германия това е война на унищожаване, а за Съветска Русия - на оцеляване. Три факта говорят за това.
1. Окупираните територии на СССР са разделени на отделни части - Прибалтика и основната част от Беларус стават райхкомисариат "Остланд", Украйна и южните райони на Беларус са в състава на райхкомисариат "Украйна". Тези окупирани територии се третират като колонии и са под управлението на Министерство по въпросите на източните територии; всички ресурси са обявени за собственост на Райха. Големите германски производства следват администрацията е навлизат в новите земи, като поставят промишлеността под контрол. В заводите е въведен принудителен труд (става въпрос за 22 милиона души). Работният ден е бил с продължителност 14 - 15 часа в денонощие, а хлябът освен оскъден, се е произвеждал по "рецепта за руснаци". Забранени са всякакви събирания, организации, затворени са театри, музеи, даже детските градини.

2. По данни на Съветския съюз в Германия като работници са изпратени 5,3 млн. души, по немски сведения - 2,8 млн. души. Повече от половината умират през годините на войната.

3. В немските концентрационни лагери умират 3,3 млн. пленници, от които не само бойци на Червената армия. Смъртта на толкова много хора е резултат от ужасяващите условия на живот в лагерите, както и от преднамереното им избиване.

Грандиозни са загубите на Съветска Русия след края на войната. Зад победата се крият милиони погубени животи, много тежки рани и проблеми, които години след това ще стоят на дневен ред. Според разсекретени документи, загубите на Червената армия са 8.7 млн. души, а демографската статистика дава ужасяваща обща оценка за жертвите - 27 млн. души. Десетки хиляди са разрушените градове и села, скъсана е социалната тъкан, деформирана е икономиката.

На този фон няма нищо учудващо, че за руснаците войната е Велика отчествена, а 9 май - Денят на Великата победа. Казват, че ако всички загинали е трябвало да минат през Червения площад в Москва, шествието щяло да трае 19 денонощия...

Трагедията на Втората световна война оставя Европа разбита, бедна и понесла огромни човешки жертви. Великобритания, например, е изгубила една четвърт от националното си богатство, а разходите за живот скачат 72 пъти. Лондон губи суверенитета и над Индия.

Германия - от 4 429 875 войници е загубила 80% в битките на територията на Съветския съюз и Европа. През 1946 г. промишленото производство в страната спада до 1/3 от довоенното равнище. Почти 25% от германската територия е под контрола на съюзниците. Страната е разделена на сфери на влияние под контрола на СССР, САЩ, Великобритания и Франция. Освен това, страната е лишена от 706 големи промишлени предприятия.

Материалните щети на Италия също са изключително сериозни. Страната достига довоенното си икономическо равнище едва през 1948 г. Налице е изключително висока инфлация, външният дълг е 1 трилион долара - десет пъти повече от годишния национален доход.

Рекапитулацията само от "Битката за Франция" (Германия поставя под контрол Франция на 22 юни 1940 г.) е: 90 000 убити, 200 000 ранени и 1 800 000 военнопленници за Франция, 68 111 ранени и убити за Великобритания, 23 350 убити и ранени за Белгия, 9 800 убити, пленени и ранени за Нидерландия, 6 092 убити, пленени и ранени за Полша, 1 615 изчезнали за Чехословакия. Икономиките на всички държави са под критичния минимум.

Едва ли е необходимо да се изброява още защо 9 май е Ден на Победата и Ден на Европа. Когато на 9 май 1950 г. френският външен министър Робер Шуман прочита декларацията си за обединение на Европа, той заявява: "Световният мир не може да бъде запазен без творчески усилия, съответстващи на опасностите, които го заплашват." Днешната проекция на идеите на Шуман е Европейският съюз.

Войната никога не е само оръжия и военни стратегии. Войната е нечий отнет дъх, нечий прекъснат поглед, скършен или обречен живот... Затова, 9 май няма нужда от спорове какво точно празнуваме на този ден.

Нека не поругаваме паметта на милионите човешки жертви, благодарение на които днес си честитим празника. Нека и не опорочаваме идеала за мирна, просперираща и обединена Европа.

Източници: Баева., И., Преди и след "желязната завеса", С. 1998 В ссъавторство със Зоя Иванова, Христина Мирчева, Костадин Грозев, Драгомир Драганов; Калинова, Е., Антихитлеристката коалиция и съдбата на България (1939 - 1945)*; списание NationalGeographic, бр. от 09.05.2017 г.