В българското политическо пространство има един своеобразен балон. Този балон е изпълнен от няколко хиляди души, които пишат, четат и споделят в интернет мрежите статии и статуси, организират протести, митинги и дискусии в столицата и имат едно ясно изразено ядро последователи, готови винаги да се обединяват около общ казус. В него се намира и т.нар. "градска десница", която на миналите избори придоби нов облик под формата на партия "Да, България". Най-вече участниците се намират в София, при това в центъра, което е породило редица пейоративни прякори като добре известното "жълтопаветници". И трябва да се отбележи, че на миналите избори Да, България взеха близо 10 процента в столицата. Политиците в този балон през цялото време са заобиколени от своите фенове по площадите и в интернет мрежите, които непрестанно изразяват своите симпатии и така дават вида на подкрепа, която обаче остава несъизмерима с реалността извън София.

Именно в този балон се намираше и партия ДЕОС, но тази тяхна ситуация не беше за подценяване. Въпреки че тези няколко хиляди души са, в общи линии, изолирани от остатъка на населението на България, те все пак, поради местоположението си в центъра на София и способността за спонтанни протести, както и достъпа до ресурси, могат да упражняват немалко влияние върху властта. Този обществено-политически "балон" претърпя огромно поражение на изборите миналата година. Новопоявилата се партия Да, България се коалира със Зелените и ДЕОС в опит да разшири своята база. Това се оказа фатално, тъй като претенцията за дясно трябваше да бъде напълно изоставена при наличието на партньори, които ясно отговарят на левия спектър. Затова и чухме реториката "Няма леви или десни, а единствено граждани срещу мафията". Подобна реторика работи, когато сме пред прага на разпадането на авторитарен режим, когато живеем в диктатура, в която подобни понятия са изгубили значението си. Но ние вече 28 години живеем в посткомунистическа България, която е член на ЕС и НАТО. Подобно говорене просто не съответства на реалността и е твърде закъсняло. Година и половина след последните парламентарни избори градската демократична общност реши да направи повторен опит да се обедини, което резултира в учредяването на "Демократична България" - коалиция от ДСБ, Да, България и Зелените, като се проведоха разговори и с няколко други формации, включително и ДЕОС.

Самата партия ДЕОС е интересен случай. Тя по-скоро сама зае ролята на своего рода тинк-танк с база активисти около нея, предимно студенти и млади хора. Организира дискусии, благотворителни инициативи, излиза с позиции, участва по медии и писа експертни статии. Партията защитава либерални проевропейски възгледи, това ще рече свободен пазар, господство на потребителите, а не на държавата при образуването на цените, свободна търговия, мирни отношения между нациите и отворено общество, което се изразява в подкрепата им за все по-сериозна европейска интеграция. Някои от членовете им дори са привърженици на предложението ЕС да се превърне във федерация. Сред позициите на ДЕОС се намира подкрепа за даването право на глас на 16-годишни българи, изявление против "забраната за емиграция" на американския президент Доналд Тръмп, подкрепа за плана "Верхофстад" за обединена и федерална Европа. Трябва да се отбележи, че ДЕОС се опитваха да създадат дебат по пренебрегвани в масовата медия теми като свободата да носиш оръжие.

Един от главните проблеми на ДЕОС, които държаха групата в периферията на българската политическа сцена, бе радикалното поведение и позиции на някои нейни членове. Най-ясно изпъкна бившият председател Виктор Лилов, който, освен че се провъзгласи за "гей политик", също така изяви подкрепа за крайно леви феминистки и откровено социалистически послания като "разбиването на патриархата". По този начин той обвърза своята сексуална идентичност с политиката и започна да играе играта на колективизма, имащ се за представител на всички гейове в България, но подобно говорене обрича която и да е политическа фигура в България на ниска подкрепа, тъй като населението у нас е с по-скоро консервативни настроения, както се разбра от изследването на нагласите на българина от социологически център Тренд. Също така изпъкна телевизионното му участието с националиста Боян Расате, в което след критика на БХК от последния, Виктор Лилов демонстративно удари по масата, стана и си тръгна. След това партията просто не съумя да избяга от вулгарния етикет "гей партия" и от тези медийни циркове, които винаги я съпътстваха сред по-широката маса от избиратели. Още по-подсилен бе ефектът благодарение и на избрания им цвят - розово. Хора вътре в партията разпознаха този проблем, поне аз така смятам, тъй като през май миналата година на общо събрание надзорният съвет взе решение да изключи председателя си Виктор Лилов поради груби нарушения в изпълнението на длъжността си. Типично в негов стил господин Лилов се оприличи с Тодор Живков от БКП и Лютви Местан от ДПС, други двама отстранени бивши председатели.

За останалите в ДЕОС последва период на активни размишления върху идентичността си като политически проект, в които месеци адвокатът Емил Георгиев направи силно впечатление. Именно той в момента е в центъра на събитията. Миналата неделя, след разговори с Демократична България, ДЕОС взе решение да се разпусне и така да покаже ясна солидарност със своите партньори, както и желанието за преследване на надпартийните интереси. Разпускането може да се разглежда и като продиктувано от обстоятелствата, тъй като розовият прогей образ, който създадоха за себе си, няма как да бъде преглътнат от консервативно настроените ДСБ. Пролича си как опитът да се установи подобен социален либерализъм в България не намери почва, а единствено се явяваше пречка пред успеха на партията. На миналите избори обединението Да, България бе силно критикувано именно заради "розовото" вътре в коалицията, което будеше съмнения дали говоренето "няма ляво, няма дясно" не е само на повърхността, а със сформирането т.нар. "правителство в сянка" сякаш се целеше да се наблегне на "демократичния характер" на хората вътре, като се избягва очебийно съпричастие към дадена идеология.

По този начин бъдещето на ДЕОС е най-вече в ръцете на Емил Георгиев, който в новото "правителство в сянка" ще отговаря за "намаляване на административната тежест и малък и среден бизнес". В гостуване при Дремджиев бившият член на ДЕОС ясно изложи своите позиции. Подчерта подкрепата за категоричен евроатлантически път на България, нуждата от защита на частната собственост, насърчаване на дребните предприемачи и работеща съдебна система. Доста от тези неща вече сме ги чували, това отбеляза и водещият, но Георгиев отвърна, че е наложително да се повтарят, тъй като сме в ситуация, в която имаме правителство, обърнало поглед и тръгнало безцеремонно към авторитаризма на Путинова Русия. Не мога да не отбележа, че и това сме го чували. Правителството в сянка на Демократична България иска да предложи нова управленска алтернатива на всички граждани, които споделят тези демократични ценности, зад които градските политици са се обединили за пореден път. Не се разбра много ясно какво точно ще върши това правителство, но Георгиев настоя, че е готов да даде всичко от себе си, за да предлага помощта си на граждани в битката им с държавната ни администрация и всички останали части от машинарията, представляваща нашия политически и икономически живот.

Със сигурност това решение на ДЕОС представлява правилна стъпка напред и феновете им трябва да се надяват, че добрите и смислени идеи, които прозираха в партията, въпреки понякога резките действия и изявления, в момента придобиват реално изражение в това ново тяхно начинание.

Единственият болезнен въпрос, който напира и пред когото са заставени всички от Демократична България, е въпросът за процентите. На миналите избори не успяха да минат така бленувания от тях праг на четири процента и бъдещето в тази насока не изглежда особено розово. Но Емил Георгиев изтъкна, че те по-скоро ще се фокусират върху това да предлагат единствена по вида си управленска алтернатива на българските граждани под формата на правителство в сянка, те искат да избягат от тенденцията само да реагират на действията на властта, но също така искат да намерят начини да предлагат алтернативни политически ходове за гражданите.

Въпреки вече натрупалите се изборни провали, все пак коалицията ще успее да сплоти своите дългогодишни привърженици и поне малко да разшири своя електорат. Бъдещето на ДЕОС вече е неразривно свързано с бъдещето на Демократична България. Единствено можем да чакаме да видим какво ще излезе от този нов политически проект в пространството на градската демократична общност, но съдейки от липсата на промяна в политическото говорене, няма да е нищо изненадващо, а същото говорене в същия балон.