България се намира в най-дълго продължаващата предизборна кампания за всички времена. Тя започна през лятото на 2020 г. от момента, в който Румен Радев размаха юмрук на площада пред президентството. От онзи ден нататък предизборните нагласи доминират напълно в публичните институции и политическите партии. Една толкова продължителна предизборна кампания може да има само и единствено негативни последствия върху млада и все още ненапълно укрепнала демократична политическа система, каквато е българската. Именно тези обстоятелства доведоха до появата на някои безумия, на които България не е била свидетел дори през 90-те години, когато страната се намираше в насипно състояние без ясен път и посока на развитие. Когато бъде вкарана политика, там където тя няма място, резултатът е гарантирано безумие. Същият резултат е налице и когато се правят опити за изтегляне на политиката от нейната естествена среда.

Въвличането на всички публични институции (политически и деполитизирани) в безкрайната предизборна кампания доведе до изопачаване на самата институционална уредба. Освобождаването на професионални ръководители от системата на МВР не беше напълно аргументирано и остави след себе си доста съмнения. Тук е важно да се отбележи, че аргументите следва да бъдат адекватни спрямо характера на изпълняваната длъжност и отговорностите, с които е свързано това. В този смисъл аргументацията трябва да е конкретна и абсолютно прецизна, тя не може да бъде заменена с приказки, които са обществено приемливи или просто целят да формират трайни симпатии в полза на едно служебно правителство сред определени обществени групи и политически формации. След претърсване на предварително подбрани обекти и профилактиране на определени граждани по време на кампанията преди изборите за 46-то Народно събрание, безумията кулминираха в изискването към отделни българи да подписват декларации, че ще спазват закона. Това е абсолютен нонсенс. Всеки човек е длъжен да спазва законите, именно защото са закони и задават императивни норми за цялото население, а не заради подписването на някакви декларации. Така става обаче, когато политиката бъде вкарана там, където няма място за нея.

Политика се прави тогава, когато се формира управленска коалиция, когато се излъчва правителство и се управлява държавата. Спазването на закона не е въпрос на политика, то е задължение и следва да се възприема така, както от страна на гражданите, така и от страна на органите, ангажирани с прилагането на закона и контрола по неговото изпълнение. Всъщност правителство, след конституирането на 46-то НС, не можа да се създаде именно, защото всички опити за това бяха направени без политическа основа и без политически подход. 45-то и 46-то НС се намираха под силното влияние на протестите от лятото на 2020 г. Точно поради тази причина, по време на тези две легислатури, се придвижиха само тези въпроси, които представляваха най-малко общо кратно по отношение на интересите на т.нар. протестни партии.

В 45-то НС това беше изборния кодекс - въвеждането на машинно гласуване като единствена възможност за секциите с повече от 300 избиратели, смяната на състава на ЦИК и възлагането на определени отговорности на президента при неговото конституиране. В 46-то НС пък, това е опитът да се актуализира държавния бюджет по предложение на служебния министър на финансите Асен Василев, също съпричастен към протеста от миналата година. Особеното обаче в случая с актуализацията е, че най-малко общо кратно съществува само по отношение на необходимостта от нейното осъществяване, но не и за това какви точно промени би следвало да включва тя. Освен това по въпроса за актуализацията активна позиция има и иначе изолираната ПП ГЕРБ. Може дори да се каже, че точно политиката на кабинета "Борисов 3" по пенсионната тема е в основата на идеята за актуализация на бюджета. Огромната част от българските пенсионери представляват рискова, от социална гледна точка, група и поради тази причина плащания, осигурени за тях макар и временно, е нормално да бъдат превърнати в траен доход. Просто няма правителство (служебно или редовно), което би поело риска да отнеме на пенсионерите това, което те са получили и с което вече са свикнали. Отделен въпрос е, че тази политика на кабинета "Борисов 3" трябваше да е по-прецизна и по-пазарно ориентирана. Най-убедителният икономически аргумент за осигуряването на надбавки за пенсионерите в условията на кризисна ситуация е свързан с необходимостта от стимулиране на вътрешното потребление. Ако идеята е била да се постигне този ефект, то задължително трябваше да има диференциация на размера на надбавката. 50 лева допълнително за пенсионер с пенсия от 300 лева със сигурност ще бъдат изхарчени, но 50 лева за пенсионер с 1400 лева пенсия съвсем спокойно могат да бъдат спестени. Така вторите 50 лева всъщност са загубени от гледна точка на стимулирането на вътрешното потребление. По принцип е добре, когато се инвестират публични средства да се мисли за ползата, която те могат да генерират за обществото като цяло чрез увеличаване на данъчните постъпления, БВП и жизнения стандарт.

Сега обаче има ясни сигнали, че по отношение на актуализацията на Асен Василев подходът няма да бъде точно такъв, ако въобще процедурата бъде извървяна до край, разбира се. Повечето от политическите субекти в 46-то Народно събрание анонсират, че ще предложат свои промени в плана на служебния министър на финансите. В изработването на един държавен бюджет или неговото актуализиране винаги има, т.е. трябва да има ясна политическа логика. Държавният бюджет съвсем не е просто един сметкоплан, той е преди всичко политически документ. Зад него стои парламентарно мнозинство, т.е. същото мнозинство, което стои и зад правителството. В настоящия случай тази политическа логика липсва. Още повече, че 46-то НС скоро ще бъде разпуснато, т.е. ако актуализацията бъде направена, парламентът би бил само един инструмент за нейното гласуване. След това изпълнението на актуализирания бюджет няма да подлежи на никакъв парламентарен контрол. Така процедурата по актуализацията следва да я разгледаме в контекста на най-дългата предизборна кампания в българската политическа практика. Кампанията за изборите за 47-то Народно събрание ще включва няколко основни теми - чия е вината, че 46-то Народно събрание не можа да конституира кабинет, пък макар и с ограничен във времето мандат, ако бюджетът не бъде актуализиран, кампанията ще търси виновникът, който е попречил това да се случи, ако пък актуализацията мине всяка партия ще изтъква как благодарение на нейните предложения е осигурено повече финансиране за една или друга социална или професионална група. Въпросът за пандемията също е неизбежен като част от предизборните прения, особено ако ситуацията продължи да се развива като критична през есента и зимата.

Така независимо как е предложена от Асен Василев, актуализацията на бюджета, ако се случи, със сигурност няма да отразява обществения интерес, а ще бъде прост агрегат от отделни групови и тяснопартийни интереси, които ще търсят своето разширяване и затвърждаване по време на предстоящите нови предсрочни парламентарни избори. Освен това увлечени в темата за актуализация на настоящия бюджет, служебното правителство и парламентарните формации, сякаш не се сещат, че 2021 г. върви към своя край. Или казано с други думи, вече настъпва времето, в което по-скоро следва да се говори за бюджета за 2022 г., отколкото за актуализация на бюджет 2021. Някъде около средата на август служебният финансов министър спомена нещо в тази посока, но всичко приключи със самото споменаване. Чисто и просто от дългосрочно мислене и визия в момента никой не се интересува. Всичко това се отлага за началото на следващата година. Парламентарните и президентските избори ще бъдат през ноември, ако имаме нова тежка пандемична криза, тя също ще протече в месеците преди Коледа. Отлагането на дългосрочното мислене обаче може да роди и куриози. Например да имаме актуализиран бюджет за настоящата година, като актуализацията е направена през есента, а да останем без бюджет в началото на 2022 г. и да се наложи използването на правилото за 1/12 на месец от стария бюджет до приемането на бюджет 2022.

Продължителната и непрекъсната предизборна кампания носи със себе си точно този недостатък - отлагане на дългосрочното мислене. Именно така се създават предпоставките за появата на безумия и куриози в публичното управление. И тъй като в момента е актуален и въпросът за налагането на ограничителни мерки във връзка с нарастващия брой заболели и починали от Ковид 19 у нас, следва да се отбележи, че и тук управленските решения вървят след събитията, вместо да бъдат проактивни. Сега ще се наложи разходването на сериозни публични средства за лечение от коронавирус, както и за лекуване на последствията от него, каквито се появяват при много преболедували. Отделно от това ще се разходват и средства, отново публични, за компенсиране на лица и фирми, които поради ограничителните мерки няма да могат пълноценно да осъществяват своите дейности и бизнеси. Една своевременна и продължителна информационна кампания за плюсовете от ваксините щеше да е изключително полезна. От гледна точка на обществения интерес похарчените за нея пари щяха да са много по-полезни, отколкото тези за лекуване и долекуване и за компенсиране на хора и фирми. Вместо това и служебният здравен министър Стойчо Кацаров, и президентът Радев показват пасивност по темата за ваксинацията. Първият казва по едно изречение за ваксинирането по време на публичните си изказвания, но не го извежда като акцент. Ако слушателите или зрителите не следят внимателно мисълта му въобще няма да разберат, че ги е призовал да се ваксинират. Вторият пък само веднъж пред журналисти изрече едно просто изречение по темата, казвайки че се е ваксинирал.

Така настоящата ситуация, която се е установила в страната ни, освен всичко останало, излиза и твърде скъпо на българския данъкоплатец. Неефективното харчене на публични средства води до застой и обедняване, ефективното - до растеж и по-добър жизнен стандарт. Прост принцип както за формулиране, така и за разбиране. Всеки политик и всяка партия, която го прилага в практиката без компромиси, със сигурност ще постига резултати и ще е полезна за формирането на модерно и стабилно общество.