Реформата в Българския енергиен холдинг изисква отделянето на "Мини Марица-изток" и ТЕЦ "Марица изток 2" от структурата на холдинга. Това преструктуриране е ключов ангажимент на България по Националния план за възстановяване и устойчивост. Основната цел е подобряване на корпоративното управление и пазарната среда, като забавянето на процеса застрашава получаването на над 1 милиард евро европейско финансиране по ПВУ.

Приемането на решението от Министерския съвет е условие за четвъртото плащане по ПВУ, а реалното му изпълнение - за петото плащане. До два месеца служебният енергиен министър Ива Петрова трябва да представи цялостна стратегия за комплекса. Новата концепция трябва да гарантира регионалната икономика, енергийната сигурност и да ограничи социално-икономическия шок за работещите в региона.

Процесът изостава сериозно от първоначалните срокове поради загубено политическо време. Пред ресорната парламентарна комисия Министерството на енергетиката потвърди, че се търси устойчив модел, при който отделянето на двете дружества няма да застраши стабилността на енергийната система. В холдинга ще останат да оперират стратегически активи като "Булгаргаз", "Булгартрансгаз", НЕК, ЕСО и АЕЦ "Козлодуй".

Социалните мерки за Маришкия басейн са част от Териториалния план за справедлив преход за регион Стара Загора и Програма "Развитие на регионите" 2021-2027 г. Те са насочени към смекчаване на негативните ефекти от въглищния преход и включват програми за заетост и преквалификация чрез осигуряване на финансово подпомагане за пренасочване на работната сила от въгледобива към нови индустрии, както и схеми за ранно пенсиониране на най-възрастните служители. Предвижда се и подкрепа за домакинствата през мерки за енергийна ефективност и саниране на жилищни сгради с цел справяне с енергийната бедност, включително инсталиране на ВЕИ и батерии за битови нужди.

Плановете предвиждат и финансиране на индустриални паркове и насърчаване на големи производствени предприятия за разкриване на алтернативни работни места на местно ниво. Социалното напрежение в минен комплекс "Марица-изток" ескалира рязко поради решението на правителството да извади "Мини Марица-изток" и "ТЕЦ Марица изток 2" от структурата на БЕХ.

Синдикатите обявиха протестна готовност, предупреждавайки за риск от загуба на хиляди работни места и срив на енергийната сигурност. Отделянето на държавните въглищни предприятия от БЕХ застрашава финансирането им. Според синдикални организации това е предпоставка за масови съкращения. Освен това Планът за възстановяване и устойчивост изисква трансформация, която местните общности възприемат като заплаха за поминъка си, тъй като в комплекса работят около 12 000 души.

Работещите и местният бизнес настояват за ясна национална стратегия, която да гарантира бъдещето на региона като стратегически енергиен актив. Федерацията на независимите синдикати на миньорите (КНСБ) и СМФ "Подкрепа" изпратиха декларации до ресорните министерства, в които категорично се противопоставят на прибързаното изваждане на мините от БЕХ, тъй като това ще спре кръстосаното субсидиране и ще доведе до декапитализация.

Преструктурирането на Българския енергиен холдинг е изключително трудно заради преплитането на финансови, социални и политически интереси. Този процес е спиран и забавян с години поради няколко основни причини. Най-големият проблем е, че печелившите държавни дружества като АЕЦ "Козлодуй", ЕСО и "Булгартрансгаз" на практика издържат губещите въглищни централи и "Мини Марица-изток". Разделянето на холдинга заплашва финансовата стабилност на въгледобива.

Промяната в структурата традиционно среща силен отпор от синдикатите, тъй като реформите са свързани с бъдещето на хиляди работни места в комплекса "Марица-изток", както вече стана ясно. Процесът многократно е бил спиран от политически формации в парламента, опасяващи се от загуба на влияние или отслабване на държавния контрол. Някои от замислените реформи предвиждаха изваждане на ключови мрежови активи като газопреносния оператор от БЕХ, което според критици би лишило холдинга от най-ценните му пазарни гаранции.

В същото време ЕК оказва постоянен натиск за извършването на тези реформи, тъй като те са заложени като условие за получаване на средства по Плана за възстановяване и устойчивост. Различни правителства предприемат действия в тази посока, но средата остава силно турбулентна, което води до чести рокади и проверки в ръководството на самия холдинг.

Комплексът "Марица изток" е от критично значение за българската енергетика. Той гарантира базовата мощност и националната сигурност, осигурявайки независимост от внос на ток. Въпреки мащабния соларен бум и ангажиментите за декарбонизация, въглищните централи остават гръбнакът на енергийната система при пиково потребление и недостиг на зелена енергия.

В моменти на неблагоприятни метеорологични условия за възобновяеми енергийни източници въглищните централи са основният гарант, че страната няма да изпадне в режим на ток и ще продължи да бъде износител на електроенергия на Балканите. Производството от лигнитни въглища е надеждно, непрекъсваемо и балансира цялата електроенергийна система на страната.

Комплексът е най-големият работодател в Югоизточна България, като осигурява препитанието на десетки хиляди миньори, енергетици и техните семейства, както и на свързаните индустрии. Въпреки стратегическата си важност, централите са изправени пред сериозни икономически предизвикателства заради високата цена на европейските въглеродни емисии.

Това налага спешни държавни реформи и преструктуриране на сектора, за да се определи статутът им на стратегически резерв и да се намери баланс между запазването на конкурентоспособността на икономиката и изпълнението на зелените цели на ЕС. Държавните въглищни предприятия в комплекса "Марица-изток" са натрупали огромни задължения, които надхвърлят 700 млн. евро. Мините отчитат сериозни финансови загуби.

Техните задължения по заеми към компанията майка БЕХ достигат близо 178 млн. евро след тегленето на нови спасителни кредити за покриване на дейността и заплатите на персонала. Най-голямата държавна въглищна централа пък е с дългове, надхвърлящи 500 млн. евро, натрупани от наложени екологични разходи, квоти за въглеродни емисии и спад в продажбите.

Загубата само за последната година възлиза на десетки милиони. И още един проблем. Бъдещето на "ТЕЦ Марица изток 2" и целия въглищен комплекс буквално виси на косъм, след като Върховният административен съд окончателно отмени безсрочната дерогация за замърсяване със серен диоксид. Магистратите постановиха, че решението на Изпълнителната агенция по околна среда е незаконосъобразно, тъй като не отчита кумулативния ефект от замърсяването в района на Гълъбово и противоречи на плановете за качество на въздуха.

Решението на съда поставя държавната централа и енергийната система пред огромни юридически, финансови и оперативни предизвикателства. От екологичните организации поясняват, че новите норми за емисии са влезли в сила още през 2021 г. и на практика оттогава насам централата е работила без валидно екологично разрешително. Ръководството на ТЕЦ-а трябва спешно да оцени финансовите щети и потенциалните глоби за периода, в който емисиите са надвишавали законовите лимити.

Делото е върнато обратно към ИАОС за ново произнасяне съобразно мотивите на съда, което изисква затягане на екологичния контрол. Някои екоорганизации настояват за въвеждането на ясни и строги екологични условия, под които тя да функционира, докато тече преходът към по-чисти алтернативи. Европейският съюз като цяло не планира мащабно или дългосрочно завръщане към въглищната енергия, въпреки временните удължавания на експлоатацията на определени ТЕЦ в отделни държави.

Поради геополитическото напрежение и енергийния шок, включително кризата около Ормузкия проток, правителството на канцлера Фридрих Мерц обмисли удължаване на експлоатацията на ключови въглищни мощности, за да гарантира сигурността на доставките. ТЕЦ-овете в редица европейски страни се използват като "студен резерв" през зимата, вместо като източник за постоянна базова енергия.

Данните от годишните анализи на мозъчния тръст Ember показват, че делът на въглищния ток вече е под 5% в над 19 държави от ЕС. Възобновяемите енергийни източници трайно изпреварват всички изкопаеми горива в електроенергийния микс на съюза. Страни като Испания напълно елиминират въглищата от мрежата си в определени периоди, заменяйки ги със соларна и вятърна енергия.

Високите цени на въглеродните квоти правят енергията от въглища твърде скъпа в сравнение с ВЕИ. Фокусът на Европейската комисия остава върху модернизацията на мрежата, изграждането на батерии за съхранение и насърчаването на водородни и газови алтернативи, а не върху инвестиции в остарели ТЕЦ. От всичко казано дотук май бъдещето е ясно. Важни са решенията. А има ли воля?