След като президентът Плевнелиев се опита неуместно да надскочи конституционните си правомощия и хвърли словесен домат срещу законноизбрания парламент и неговото правителство - по този начин и по овластилия ги с гласа си суверен - в доматената революция се включиха и амбасадорите на Германия и Франция.

И докато заставането на държавния глава на страната на пиещите кафе може да се приеме като лоша политическа хигиена, то напътствията на чуждите дипломати са си чиста проба намеса във вътрешните работи на независима страна. Колкото и вътрешните дела на тази страна да са пълен хаос, то опитът - колкото и добронамерен да е той - да бъдат направлявани отвън е в разрез с дипломатическия бон тон.

Май бързо-бързо сме забравили генерал-губернаторското поведение на US посланик Уорлик, та настоящото писмо толкова ни смущава.

„Ясно е вече, че българското общество изисква настойчиво неговият политически, административен, съдебен и икономически елит да изповядва принципите на обществения интерес", откриват топлата вода превъзходителствата Отие и Хьопфнер.

Любимата ми учителка по литература пишеше директно двойка на всеки, който започваше отговора си с „Авторът е искал да каже..." „Каквото е искал да каже - той го е казал...", контрираше тя. А тук двама авторитетни - предполага се - дипломати се опитват да ни „отворят очите" за това, какво изисква българското общество.

Може би във Франция и Германия да не е така, но в България такова животно като „българско общество" няма. Има сбор от ярки, колоритни индивидуални личности, обединени от идеи - забележете: често пъти диаметрално противоположни.

Днес различните представители на това общество отстояват своите виждания за бъдещето на своята страна - едните на Орлов мост, другите пред пилоните на НДК, трети - кротко заобикаляйки по страничните столични шосета, за да избегнат блокираните от събратята си кръстовища в центъра. Но са страни на един и същ медал - те имат силно желание за промяна, страдат от усещането за дефицит на справедливост, за липса на политически морал и почтеност, за господство на партийно-олигархичния модел, за отсъствие на представеност в управлението на държавата. Те се борят за едно и също нещо. Единствената отлика между тях е в пътищата, по които смятат за правилно да се случи тази промяна.

Но едно е категорично сигурно - след двайсет и четири години демокрация нямат желание някой нов Голям брат да ги напътства. Наставнически да им внушава азбучни истини. С индиректни внушения да застава на страната само на част от „българското общество", да дава оценки за дейността на политически лидери - нещо, което е в правото единствено на българските граждани, даващи тези оценки на избори.

„Обществото" вече почти месец (без да броим Февруарската революция) показва, че е узряло само да решава наболелите си проблеми. Или поне да търси пътища за решаването им.

Нали именно то не допусна една едра компрометирана личност да оглави контраразузнаването. Нали именно то и неговата полиция вече кой ден поред запазва мирния характер на протестите и се самоочиства от провокатори и екстремистки настроени елементи. И ако има нужда от предстоятели - съвсем сигурно - рано или късно ще ги излъчи от собствените си редици. Опита с внос на управници от чужбинско вече сме го играли - веднъж с дядо Кобург в началото на миналия век, втори път неотдавна - с неговия внук.

Писмото на Н.Пр. Отие и Н.Пр. Хьопфнер е обидно не само за „обществото", чиито послания дипломатите се опитват да преразказват. То е откровен шамар за политическата класа. Оказва се, че в някои държави в ЕС явно смятат, че за да бъде успешна комуникацията между българите и техните политици, трябва да мине през превод на френски или немски. Или от прозорците на амбасадите гласът на улицата се чува по-ясно, отколкото иззад алуминиевите дограми на родните институции и партийни централи?

Проява на много лошо възпитание е напомнянето, което Техни превъзходителства не са спестили в депешата си: 40 процента от отпуснатите на България еврофондове били идвали от френските и немски данъкоплатци. Дали амбасадорите не очакват в знак на благодарност да им целунем ръцете? Да слушкаме и да папкаме. И защо ли „спонсориращите" с останалите 60 на сто си мълчат и ни оставят сами да си изриваме Авгиевите обори?

Проява на пълно безочие и национална безотговорност ще е българските управляващи (и тези, които ходят на работа, и онези, които си стоят вкъщи в очакване на незаслужената ваканция) да се вслушат в посланията на Париж и Берлин, след като отявлено двайсет и кусур дни са със силно запушени уши за гласа на собствените им сънародници.

Ако това се случи, може би един въоръжен белокос партиен лидер е прав и България е колониална държава. И неприятен знак, че след като финансовите ни дела можаха да бъдат озаптени в нормални граници само от валутен борд, може би политическите ни батаци ще се поевропейчат с политически такъв...