Миналата седмица, макар и засенчен от заревото на горящия македонски автобус, мина световният ден за борба срещу насилието над жени, базиран на варварското убийство на сестри Марабал - политически активистки в Доминиканската република - през 1961 г. В небето полетели оранжеви балони, редица сгради също били осветени в оранжево - "цвета на активизма", както го наричат, - включително Царевец (не този на Орлов мост, а онзи в Търново) и часовниковата кула в Хасково. Пред съдебната палата в София имало и сблъсъци: ненадейно посред протестиращите жени нахлули самци, вонящи на тестостерон и агресия. Наложило се полицията да се намеси (вероятно с нищо повече от любезни изречения, граматически построени така, че никого да не обидят), но докато това се случи, протестиращите срещу женското насилие жени упражнили насилие над провокаторите-мъже и ги набили. "Ние сме дошли на публично събитие, за да изразим позицията си на български националисти - проплакал един от изпъдените. - Аз съм против насилието над жените".

И точно тук възниква въпросът: протестите ли са начинът? Оранжевият активизъм ли е начинът да се прекрати насилието над жени? Може би. Макар че в страни с разпространено насилие над жени като Афганистан, Иран и други подобни, протестите и оранжевият активизъм не са особено популярни; меко казано, не се насърчават от властите, както не се насърчават и гей прайдовете, макар във въпросните страни участта на гейовете също да не е лека. И още: толкова ли са слаби демократичните институции, че имат нужда от граждански активизъм? Толкова ли не могат да се справят с насилието над жени, та са необходими улични демонстрации? Или институциите са на някакво друго мнение по въпроса, та гражданите трябва да ги вкарат в правия път? Защо няма протести например срещу укриването на ДДС? Или срещу попълването на документи с невярно съдържание? Или пък срещу хакерството? Това също са твърде разпространени престъпления. Може би институциите се стремят да поощряват насилието над жени и затова всички, които не го одобряват, са длъжни да се бунтуват, да протестират. Срещу кого: срещу насилниците, срещу държавата, срещу ООН? Срещу кого протестират и какви са исканията им?

Не. Нито протестите, нито оранжевият активизъм са начинът да се прекрати насилието над жени или поне не са най-ефикасният начин. Този проблем има много по-лесно и много по-елегантно решение. Нужно е просто жените, подложени на домашно насилие, да се възползват от неотменимото си човешко право и да се самоопределят като мъже или като който и да е от останалите 29 пола според Комисията за човешки права на Ню Йорк и в духа на джендър теорията. След този акт насилието дори да продължи, то вече няма да е върху жени, което би удовлетворило и световния ден, нали така? А кой пък чак толкова се интересува от насилие върху мъже?! Ако една жена се самоопредели като мъж, ще трябва да чака евентуалният "Международен ден за елиминиране на насилието срещу мъжете". Ако пък я насилват дори и като мъж, ще се самоопредели повторно, да речем като Genderqueer - лице, което не пасва към никой от половите стереотипи (пол № 9 според цитирания по-горе документ) - и да се включи в Международния ден за елиминиране на насилието срещу джендъркуиърите. Толкова е лесно! Сбогом, насилие над жените! Сбогом, черен понеделник!

Шегата настрана. Това, срещу което трябва да се протестира с шествия, речи и оранжеви балони, не е насилие над жени, а насилие на по-силни хора над по-слаби хора, което е крайна свинщина, особено когато се прави безцелно и за извратено удоволствие. Насилието е едно и то е надлежно инкриминирано във всички национални кодекси. Това е и насилието над новобранците в казармите, и над по-слабичките ученици в училище, дори когато не са жени. Мъжът не е насилник по подразбиране, както и жената не е по подразбиране жертва. Ако една 150-килограмова жена набие хилавия си син-тийнейджър - пъпчив и интровертен, с хлътнали гърди и блуждаещ поглед, - в какъв цвят трябва да осветим часовниковата кула в Хасково? Именно това извратено насилие от страна на по-силния върху по-слабия трябва да се преследва и наказва, както и без друго се преследва и наказва по силата на действащото законодателство.

Това не е насилие над жени, а просто насилие. Сексуалният нюанс се вкарва нарочно за повече активизъм и за оправдаване на конвенции от типа на Истанбулската и на организации от рода на Грейвио, "доминирани от НПО активисти", както я определиха медиите. Чакайте, бе! Нали половете нямаха значение, нали бяха само условни? Защо дискриминирате жените по полов признак? Не трябва ли да са наравно с мъжете във всичко, дори и в насилието? Ще кажете: ама, жените са по-слаби по природа. А-а-а, значи имало все пак някаква обективна разлика, имало все пак някакви полове!

Говорим за жестокост към животните (има и такива изроди), а не за жестокост към котките, кучетата или хамстерите. Защото ако говорим за жестокост към котките, то излиза, че хамстерите не заслужават нашето съчувствие. Жестокостта е отвратителна заради това, че е жестокост. Насилието е осъдително заради това, че е насилие, а не заради това срещу какъв вид потърпевши е насочено. Разказвали са ми, че в Кения (където все още можело да се намерят хубави и изгодни имоти и дори ме навиваха да се включа в едно такова групово начинание) най-презрените и дискриминираните били индийците, а не негрите. Спрямо индийците негрите били нещо като бели (знам, знам, че сега ще ме наречете расист, но ще се опитам да го понеса). Та ако се борим и протестираме против дискриминацията по отношение на негрите, означава ли това, че си затваряме очите за дискриминацията по отношение на индийците, значи ли, че тя не е важна и не ни интересува?

А да не говорим пък, че има насилие, което изобщо не е осъдително, а дори се гледа благосклонно на него, като на нещо полезно и похвално. Затворът е насилие. В същото време е и място, където искаме да вкараме всичките депутати. И смятаме това за здравословна промяна и тържество на справедливостта. Животът на едно общество е изпълнен с всевъзможни насилия, които принуждават индивида да действа против волята си в името на колективния интерес. Съдия-изпълнителят, който описва имуществото на длъжника, насилие ли е? Ако направят ваксинирането задължително, това насилие ли ще бъде? И тогава ще има ли значение кой е мъж, кой е жена и кой е джендъркуиър? И ще има ли специален международен ден?

Напротив, да говориш за насилие над жени е дискриминация по отношение на жертвите на насилие от другия (другите) пол (полове), дискриминацията сама по себе си също е насилие. Тоест световният ден за борба с насилието над жени сам по себе си е насилие, защото е дискриминация. Движението против жертвите на домашно насилие, когато става дума само за жени, е насилие. Виж, движението в подкрепа на жертвите на рака на гърдата е друго. Там половете имат значение. Половете имат значение в много случаи. Освен това мисля, че Картаген - класическата столица на човешките жертвоприношения - трябва да бъде разрушен.