Тази седмица ще бъде решено, кои ще бъдат звездите в пространството на ЕС.

Това е една интензивна игра. Всички национални държави ще предложат свой еврокомисар и според това кой какво ще получи ще разберем много за властта и влиянието в Брюксел през следващите пет години.

Жан-Клод Юнкер преодоля последното препятствие по пътя си, за да бъде избран за председател на Европейската комисия.

Но ерата Юнкер няма да се определя от институционалните борби, нито от това кой каква позиция ще заема. Тя ще бъде съдена по това дали Великобритания ще остане в ЕС и може би още по-важно - от състоянието на икономиката на еврозоната, която остава уязвима със слаб растеж и високи нива на дълга.

Миналия четвъртък имаше напомняне, че кризата в еврозоната не е преодоляна. Тя просто вече не е остра. Търговията с акциите на най-голямата португалска банка Banco Espirito Santo, бе спряна, след като те паднаха със 17%.

Ситуацията около BES се изостри заради опасенията, че компанията-майка на банката се опитва да скрие огромни липси. Това, което е интересно е не толкова самата банка, колкото неспокойствието на инвеститорите, въпреки уверенията на правителството в Лисабон,че всеки капиталов недостиг може да бъде посрещнат.

Напрежението от завръщането на призрака на банковата криза, а и от икономическите новини, показаха колко крехко е възстановяването на еврозоната.

През май промишленото производство в Италия падна с 1.2%. То падна и с 1.7% във Франция. В Германия то намалява вече в продължение на три последователни месеца.

Коефициентът дълг спрямо БВП на Португалия се очаква да достигне 130% до края на годината. Растежът в Италия тази година е на ръба на 0.6% , но съотношението спрямо дълга да може да достигне 135%.

Франция е в стагнация. Да, има някои светли петна - безработицата в Испания е намаляла по-бързо от очакваното, но в Гърция, тя остава 27%.

Какво се случи? Инвеститорите повярваха на президента на Европейската централна банка Марио Драги, когато той каза през 2012 г., че ЕЦБ ще направи, каквото е необходимо, за да подкрепи еврото. Неговото обещание никога не бе подложено на тест, но никой не изглеждаше готов да заложи срещу ЕЦБ.

Оттогава големите стени на глобалните парични депозити обикалят по света в търсене на незначително по-висока възвращаемост. Близо 600 милиарда евро са вложени в европейски акции и облигации. Гръцките банки и португалските облигации станаха търсени.

Доверието на инвеститорите не бе засегнато, но колебанията и тревожността миналата седмица, че въпреки банковата реформа все още биха могли да бъдат изложени на риск, както и тревожността, че в някои страни, цените падат и има риск от дефлация остават реални.

Което ни отвежда до политиката. Италианският президент Джорджо Наполитано отбеляза миналата седмица, че ако младите хора не могат да си намерят работа, Италия ще бъде свършена. Това в крайна сметка е тестът: може ли еврозоната да създаде работни места?

И това ни връща обратно към Жан-Клод Юнкер. Италия води кампания за гъвкавост на бюджетните правила или както някои може би го виждат - как да заемат повече пари.

Италианският премиер Матео Рензи води борба за повече време, за да намали бюджетния дефицит и докато изпълнява структурни реформи. За голямо раздразнение на Рензи, ръководителят на Бундесбанк отговори с предупредителен изстрел срещу подкопаването на доверието в стабилността и растежа на ЕС.

Но Юнкер е длъжник на Италия и Франция. В замяна на получената подкрепа за "гъвкавост", те подкрепиха бившия премиер на Люксембург, за да може той да заеме топ позиция в Европа. Юнкер вече намекна, че ключов икономически пост в следващата комисия по Икономически и парични въпроси ще бъде дадена на социалдемократ и най-вероятно френски комисар, който може да подкрепи всяка една възможност за гъвкавост, която може да бъде приложена в рамките на правилата.

Но незабелязано от тези, които водят британската кампания срещу Юнкер е появата на нова битка между онези, които вярват - като например холандците и германците, че бюджетите трябва да бъдат поставени под контрол в рамките на определен период от време и от друга страна италианците и французите, които възобновяват своите аргументи срещу строгите икономии.

Това ще бъде първият тест за Юнкер - и работните места, и икономиката на еврозоната ще се определят от неговото президентство.